Пристрастно за киното на Уонг Карвай
Днес ставам на 46. Подарявам ти този текст с молба: остани жив! Около последния празник на влюбените, реших да провокирам учениците си с филм на хонконгския гуру на невъзможната любов Уонг Карвай и им показах „Моите боровинкови нощи“(2007). Мислех, че ще ги вдъхновя, а те дори не бяха чували песните на Нора Джоунс (тогава отсъстваха двама от тях – Елена, за която Азия е лична философия и Стелиан, който е любопитен към всичко), та след финала на филма, младежите ме погледнаха почти с насмешка и си тръгнаха. В стаята бяхме само аз и тишината. Тази неделя ми бе като дежа вю на една друга история.