Ума Търман на 50!

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БАРОН МЮНХАУЗЕН The Adventures of Baron Munchausen Великобритания/ГДР, 1988 Реж. Тери Гилиъм

Тя е вдъхновението на Барон Мюнхаузен. Тери Гилиъм я превръща в новата Венера Милоска, родена в постмодерната приказка за добрия стар лъжец, когото всички обичаме. Тя е бисер изгубен в порочния световъртеж на баналното ни битие, намерен на дъното на дълбокия океан – бяла, недокосната и невинна. С тяло на богиня, тя се носи с лекотата на горска нимфа, излязла от девствен извор. Никога няма да разбереш със сигурност дали танцът с нея е бил реалност или поредната красива измислица, излязла от болното съзнание на Барон Мюнхаузен. Но ако тя не е истина, то това е най-красивата лъжа на стария барон, достойна единствено за неговото въображение. Тя е като сбъдната молитва за мъжа. Мираж, който неусетно се загубва в тъжния поток на деня.

Тя е идеалното писалище, върху което да излееш най-съкровените си мисли и чувства. Виконт дьо Валмон нежно полага следващия лист хартия върху крехкото и тяло. Жестоко е да редиш нежни думи за друга, когато не си напуснал обятията на настоящата. Но тя знае това. Сега е послушна ученичка, която покорно следва неговите устни, бръчки, движения, мисли... Тя се оказа лесно предизвикателство за обиграния виконт. В началото се съпротивляваше, бягаше като неопитомено зверче, докато разбере, че отдавна се намира в очертанията на капана, в който е влязла. Сега Той е нейния господар и учител. Тя е гола. Тялото и потрепва при допира с неговите устни. Последвала тишина се взира в учите и. Тя ще го загуби. Тялото и се отпуска върху потния сатен. Пръстите и докосват сянката, която се загубва в тъмната стая. Върху млечната и кожа се плъзга мастило, предназначено за друга. Но тя не го вини, защото знае, че това е по-силно от него.

Тя е по-малката сестра. Какво може да направи, за да привлече вниманието върху себе си? Плаха, неуравновесена и объркана, търси своето място в опасната игра, която върти сестра и. Тя е неопитна, не е свикнала сама да взема решения. Сестра и е силна, властна и има влияние над нея. Оствя се по инерцията. Трябва някой да я спаси. Намира най-добрия психолог, но отново усеща мириса на познат парфюм. Той е готов да и помогне, но на каква цена? Вече е късно да излезе от играта. Опасно е да съзерцаваш по-голямата сестра. Или трябва да избереш нейната страна или жестоко да си платиш за семейното предателство. Играта загрубява защото е на живот и смърт. Има само един изход – да започне своя игра...

Тя е момичето на местния бос Мерселас Уолъс. Какво може да се очаква от такава жена... освен да те забавлява с виц за домати. Пред Винстън Вега се очертават две алтернативи – или да се завре в кенефа до края на вечерта, обладан от мъчителни монолози, или да си навлече белята. Но тя му предлага трето – да я спаси от свръхдоза, която е поела в негово отсъствие. Тя е като таралеж в гащите – ослепителна, желана и недостъпна. Хитруша, която знае мястото си и никакъв масаж на краката не може да я уязви. Обича да си играе, но и трябва добър партньор иначе и става скучно. Оттегчена, но май няма вина за това. Със съблазнителна походка влиза в тузарски бар по неин вкус и си поръчва шейк за пет долара (“дяволски добър шейк, но не струва пет долара) – на кой му пука за цената, нали шефът плаща! Тя е излязла да се забавлява и трябва да танцува. Дали Винсън Вега ще удържи на темпото и или тя ще бъде достоен партньор на героя от “Треска в събота вечер”?

Тя е отровната Айви. Целувката и е смъртоносна, но какво не бихме дали за нея? Движи се бавно и лежерно като речна лилия върху повърхността на водата. Присвива влажно очи. Тя е най-красивото цвете в своята екзотична градина. Но какво се крие зад тази заслепяваща флора. Дали ще можем да устоим на изкушението. Батман и Робин се справиха с нея, но те са герои, а ние обикновени зрители с пуканки в ръце. Тя реши да влезе в отбора на лошите. Мистър Фрийз също я хареса, но той с оказа само азот под налягане. Тя продължава да тръпне в очакване – жадна и прeлъстителна. Няма търпение, защото времето на филма напредва, а нея може да не я видим в следващото продължение. “Единствения начин да победим изкушението, е да му се отдадем изцяло” (О. Уайлд) Тя това и чака.

Тя е жена от бъдещето. Там съдбата няма значение, когато не си програмиран, а си дете на природата. Нейния поглед е насочен към звездите. Всички искат да се отправят натам, но малцина успяват, защото им липсва идеалния ген. Тя не е от най-добрите. Но има шанса да живее сред идеалните. Приела е съдбата си и покорно се подчинява на установените норми. Работи усилено, защото трябва да доказва, че е достойна за своето място. Нейното излъчване е строго сдържано. Чувствата и са дълбоко прикрити. Примирена и тъжна крачи в стерилен коридор, унесена в собствената си самота. Еди мъж навлиза в живота и. Той няма заветния ген, но притежава съвършения дух. Има страстта, за която тя отдавна копнее. Двамата шепнат в тъмнината, сковани от истинската си човешка природа. Дали ще успее да открие забравените си желания. Скрития копнеж за живот я тласка към рисковани стъпки, но не съжалява – тя отново си връща вярата.