Често чувам от познати, че съвременното българско кино не става за гледане. Увлечени в носталгия по миналото, ние не оценяваме настоящето, а то е именно такова поради смисъла, който търсим. За мен българското кино е огледало на мечтите и надеждите ми. Тайничко си мечтая да заснема късометражен филм с истински актьори, оператори, осветители, продуцент. Дори си имам и избран разказ – от български автор. Историята е твърде романтична за чуждите възприятия. Но засега всичките ми стремежи са като на децата, с които работя – малко на шега, повече реене в полето на фантазията и забавленията. С учениците ми ще отбележим заедно рождения ден на българското кино – 13 януари – това са техните мисли, сътворени от моите беседи и филми, показани по време на съвместните ни занятия.
Елица Матеева-ръководител-киношкола „Братя Люмиер“