Европейско кино

„Гьолът“ мираж или утопия? Басейнът с топла вода и ширнал се безкрай, където всички сме Ален Делон и Роми Шнайдер, поне за малко...

За снимките на филма „Гьолът“ зная от 2016 г., а те със сигурност имат и по-далечна давност. Тогава все още изучавах правилата на родната кино дистрибуция, а режисьорката на филма Христиана Райкова много се радваше на обстоятелството, че имам възможност да програмирам филми във фестивален кино салон. Аз пък тайничко й завиждах, че учи кино в Германия, където културата се цени. Признавам си, че се отнасях скептично към двете паралелни реалности - снимането на история за прословутата варненска локва и моето пребиваване в кино пространство, където не правят разлика между Фасбиндер и братвурст.

Постоянно прогонваме Бог и дори, когато в тишината на здрача го призоваваме, звярът в нас убива любовта

За мен полското кино и темите, свързани с нравствеността винаги се идентифичират с творчеството на Зануси. Но и днес полското кино продължава да предлага сюжети, които изследват линията религия – вяра-избор. Веднага се сещам за представител на моето поколение - полската режисьорка Малгожата Шумовска и нейните филми „Лице“ (2018), „В името“ (2013). 38 годишният режисьор Ян Комаса прави изключително сериозен разрез на полското общество със своя малък „Левиатан“ - „Тяло Христово“.

Катрин Гебе и германска актриса Нина Хос лично ще представят немско-българската копродукция, чиято премиера откри конкурсната програма „Хоризонти“ на фестивала във Венеция 2019

Ако премиерата на дебютния игрален филм на един режисьор е в програмата „Особен поглед“ на Кан, а премиерата на втория му пълнометражен филм е в „Хоризонти“ на Венеция, то този творец вече се следи с особено внимание от киноспециалистите в цял свят. Вторият филм на Катрин Гебе, „Кръвта на пеликана“ („Pelican Blood“), е заснет изцяло в България, в копродукция с „Мирамар филм“ и с участието на български деца-актриси. Те партнират в главните роли на немската звезда Нина Хос, носителка на десетки награди от почти цял свят, включително Берлин, Сан Себастиан, Торонто. Световната премиера на „Кръвта на пеликана“ във Венеция идва след като Катрин Гебе, на 30 години, представи дебютния си филм „Нищо лошо не може да се случи“ в Кан през 2013 година.

"Не знам какво количество пясък би било необходимо, за да се запълнят рововете, които разделят хората днес. Но трябва да опитваме“

Официалният сайт на Международната асоциация на филмовата критика ФИПРЕССИ публикува обстоен очерк на полския киновед Барбара Холендер за творчеството на знаменитата й сънародничка Агнешка ХОЛАНД, която ще гостува на 24-тия София Филм Фест. Заглавието е на редакцията. Специалната награда FIPRESCI 94 Platinum ще бъде връчена на Агнешка Холанд по време на Международния филмов фестивал София Филм Фест през март 2020 година

„Върлината е филм за травмата от войната. Това е антивоенен манифест, а не история за войната.

По изключение включих в най-новата си книга „Европейско кино за нетрадиционалисти. Кинорежисьорите „за“ дъгата“ филма „Върлината“. В книгата си съм събрала над 70 заглавия на европейски филми от 1919 г. до наши дни, които са ярък свитедел на европейския дух, който поне са мен е пример за отвореност и възприемане на всеки член на социума тотално - с характеристиките му, с проблемите му, с идентичността му. За съжаление ситуацията в Русия днес, когато руски режисьори заради инакомислие биват затваряни или пък техни кино проекти биват цензурирани по никакъв начин не ми „говори“ за проявлението на този дух, а и Русия отдавна с лудостта на управляващите я „величия“ отказва да сподели тези ценности. През лятото на 2019 г. успях да видя отличника от селекцията на „Особен поглед“ в Кан „Върлина“ и възкликнах, че по изключение ще включа кратък текст за филма в съдържанието на книгата си, без да подозирам, че някой има намерение да разпространява филма в България.

Верен на впечатляващия си авторски стил, италианският майстор на киното Марко Белокио прикова зрителското внимание на световните кинофестивали през 2019 година с най-новия си филм „Предателят“. Творбата му получи номинация за „Златна палма“ в Кан, а също и за най-добър филм, сценарий и най-добър актьор - Пиерфранческо Фавино, на Европейските филмови награди.

Среща с номинирания за "Оскар" Милчо Манчевски и неговия нов филм „Върба“ ще бъде на 24-тия София Филм Фест през март.

Установилият се в Ню Йорк македонски режисьор Милчо Манчевски, чийто успешен дебют „Преди дъжда“ беше номиниран за „Оскар“ през 1994 година, се завръща в родината си, за да разкаже историята на три македонки, копнеещи за майчинство. Най-новата му филмова творба „Върба“ („Willow“) проследява борбата на жените с традициите, с представите за лоялност, с контрола, упражняван върху телата им, с проблеми като бременност и осиновяване. Тяхната цел далеч не е промяна на света или консервативното общество, но тяхната лична кауза - да станат майки, ги превръща в невероятни героини. Трите горчиво-сладки истории, една средновековна и две съвременни, са огледални и контрастиращи една на друга, като в хода на действието се изследват темите за любовта, доверието и майчинството.

Ако някой ме попита, дали искам да се завърна във Варна, ще отговоря, че аз никога не съм я напускала физически, макар че в сърцето ми Варна отдавна не е моят град. Битувам в него по необходимост. Или поради дефицит да бъда другаде. Дори не мога да си представя къде бих избрала да бъда, защото единственото, което мога да избера днес е… какъв филм да гледам. Ще ви разкажа за моят избор - да гледам премиерния български филм „18% сиво“.

Поводът е сто години от рождението на маестрото и шейсет от премиерата на филма, носител на „Златна палма” от Кан 1960

Светът на киното се прекланя пред един от своите гении – Федерико Фелини. Роден преди 100 години, творил безспир, дал воля на неизчерпаемото си въображение и своя епохален талант, Фелини променя всяка константа, разбива на пух и прах очаквания и представи, за да композира несравнимата симфония на своето кино. Много са режисьорите, чиито филми се подчиняват на характерния за автора почерк, но се броят на пръсти гениите, трансформирали самата същност на изкуството и превърнали киното в съвършения език, разбираем за всички хора, в целия свят – Чаплин е безспорният пионер в тази мисия, а Фелини – магьосникът на това тайнство.

Полският филм получи номинация за "Оскар" 2020 за най-добър международен филм

Премиерата на полския филм „Тяло Христово” беше преди няколко месеца в програмата „Венециански дни / Venice Days“ на филмовия фестивал във Венеция, където получи наградата „Edipo Re Award“ за най-добър филм, както и приза на Europa Cinemas; след това бе представен и в програмата на Торонто – творбата на уважавания полски режисьор Ян Комаса се оказа интересно откритие за почитателите на независимото европейско кино. До такава степен, че и Американската киноакадемия заслужено го номирина сред петте заглавия, които ще се състезават за най-добър международен филм.

Режисьорът ще представи „Въпреки мъглата“ на 24-тия София Филм Фест

В основата на новия филм на Паскалевич е темата за бежанците в Европа. Според Интерпол те са над десет хиляди, голяма част от тях деца без родителски грижи, а половината от тях се скитат по пътищата на Италия. „Въпреки мъглата“ е историята на младия Мохамед - родителите му са се удавили, пътувайки с гумена лодка към италианския бряг, но той успява да намери нов дом при семейна двойка, която е загубила дете.

Програмата за млади актьорски таланти на European Film Promotion с гордост представя десет млади актьори и актриси пред филмовата индустрия

Много трудно е било за журито да изберат 10 от 28-те номинации на изключителни европейски таланти. Първа в списъка е спомената Мартина Апостолова, която „пресъздава своята героиня с архетипна сила, поразяваща публиката навсякъде по света“ – за ролята си в „Ирина“ актрисата печели много награди, от Хонконг до Тбилиси. Ето какво добавя журито като аргумент за своя избор: