През 1972 година финландската писателка Туве Янсон, известна със своите „Муминтролове“, подарява на света една по-различна история – „Лятна книга“. Тя не е приказка за деца, а нежна, съзерцателна повест за възрастни, в която детството и старостта се срещат на брега на един финландски остров. Янсон пише книгата за своята племенница, но сякаш я оставя като писмо до всички, които някога са усещали крехкостта на живота и величието на природата.
Пет десетилетия по-късно американският режисьор Чарли Макдауъл превръща този литературен бисер в киноистория, сътворена с тишина, въздух и светлина. В главната роля – легендарната Глен Клоус, която с финес и вътрешна сила пресъздава образа на възрастната жена, прекарала живота си в съзерцание и грижа. Нейната героиня – бабата – е едновременно мъдрост и крехкост, дух и материя. Срещу нея, като нейно огледало, стои малката Емили Матюс в ролята на внучката Софи – детето, което с безкрайно любопитство задава големите въпроси за живота и смъртта.
До тях е Андрес Даниелсен Ли, познат от „Най-лошата личност на света“, в ролята на бащата, потънал в скръбта по изгубената съпруга. Тримата образуват тихо семейно трио, в което болката се лекува с гледки към морето, разговори за котето Мапе и откриването на малките чудеса в света около тях.
„Лятна книга“ не търси зрелищност, не крещи, не доказва. Това е филм-шепот, в който морският дъх и стъпките по тревата сътворяват диалог между поколенията. Детето учи възрастния да не се страхува от края, а възрастният учи детето да вижда чудото в простите неща – в стръкчето трева, в котешките следи по пясъка, в бурята, след която небето отново се избистря.
Филмът е вълшебна адаптация върху прозата на Янсон – той улавя нейната философия за единение с природата, за живот в тишина и съзерцание. „Лятна книга“ е предлага следния отговор за живота: щастието не се крие в шумните събития, а в миговете, когато си сам със себе си и усещаш как светът диша заедно с теб.
Очаквайте филма на КИНОМАНИЯ 2025