Архиви

Българска национална филмотека продължава сътрудничеството като се присъединява и към третото издание на ,,Сезон на класическия филм“

Българска национална филмотека продължава сътрудничеството като се присъединява и към третото издание на „Сезон на класическия филм“ – инициатива на Асоциацията на европейските синематеки (A Season of Classic Films, Association des Cinémathèques Européennes), обединяваща 22 институции от цяла Европа, отдадени на идеята за опазване на аудиовизуалното културно наследство. В рамките на проекта тази година БНФ ще представи пред публика дигитална реставрация на филма „Балканската война“ (1913). Автентичният кинодокумент е заснет от Александър Жеков на фронта по време на военния конфликт от 1912-1913 година. Това е най-ранният филм изцяло създаден от български автор и едно от малкото произведения в световен мащаб, които по завършен начин отразяват военен конфликт от онова време. „В нашето кино има малко произведения легенди. „Балканската война“ е един от тях“, пише в книгата си „Загадките на филма „Балканската война“ най-задълбоченият му изследовател, киноисторикът Петър Кърджилов.

От 1930 година церемонията се е предавала по радиото, а първото телевизионно предаване се е коментирало от Роналд Рейгън.

Всичко започва, когато Холивуд е вече създаден, светът усеща притегателната му и мощна сила. Големите студиа отдавна са разработели механизмите за финансиране на филми, звукът е навлязъл в киното, а системата на звездите работи на пълна пара...

За филма и неговото дисидентско битие преди и след премиeрата му

Настоящият текст ни връща години назад към събития, които пряко или косвено променят политическата картина на България като част от един глобален процес, протичащ в цяла Източна Европа. Някои от тях с ключова роля в най-новата ни история, поради отстояние на времето, се превръщат в повод за изкушение от страна на преки участници да омаловажат или откровено да манипулират спомените. Този факт най-ярко се забелязва в появилите се в последните години интервюта и мемоарна литература. Публичният достъп до архивите на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) и Държавна сигурност (ДС) дава възможност да се изследва материята с помощта на документи и други писмени източници, на които можем да се доверим до голяма степен.

Колекция на Регионалния исторически музей - Шумен

Регионалният исторически музей - Шумен и Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ представят изложбата „Филмови плакати от 30-те до 80-те години на ХХ век” (колекция на Регионалния исторически музей - Шумен). 7 март – 7 април 2017 / Галерия Алма Матер. Откриване - 7 март, вторник, 18:00 часа

Мемоарите на Васил и Жана Гендови „Трънливият път на българското кино“ и „Това, което се премълчава в историята на българския филм“ са интересно и вдъхновяващо четиво за всеки, който обича киното.

Научните изследвания върху историята на Главно управление по въпросите на литературата и издателствата (Главлит) и неговата роля върху процесите в културния ни живот са твърде ограничени. Вероятно една от основните причини за това е относително скорошното решение за разкриване и свободен достъп до архивите на Главлит, като част от поверителния отдел на Централния държавен архив (ЦДА).

Указ на цар Борис III

Темата за цензурата в българското игрално кино е важна от научноизследователска гледна точка, защото допълва и обогатява не само историята на родното филмопроизводство, и кинознание в епохата на социалистическата държава, но и дава нов прочит, и поглед върху културния живот в нашата страна.