С удоволствие споделям размислите на моите ученици след срещата им с филма на Чаплин „Великият диктатор“.
Ръководител д-р Елица Матеева
Ярослава Шадрунова, Украйна – 8 клас
Филмът на Чарли Чаплин „Великият диктатор“ е много повече от обикновена комедия. Той е като приказка, която ни учи да различаваме доброто от злото, но разказана по смешен и едновременно тъжен начин. Чаплин показва два напълно различни героя: скромен еврейски бръснар, който е добър и притеснителен, но винаги готов да помогне, и жестокият диктатор Хинкел, който иска да властва над всички и да ги подтиква да се страхуват от него.
Чрез тези двама герои Чаплин ни показва колко силно може да бъде човешкото сърце. Бръснарят е обикновен човек, който иска мир и спокойствие, но въпреки трудностите той не губи добротата си. Диктаторът Хинкел е неговата пълна противоположност – той мисли само за себе си, за своята власт и за това всички да му се подчиняват. Но колкото и да е силен, той не може да спечели истинската любов и уважение на хората.
Чаплин използва комични сцени, за да покаже колко безсмислено и смешно е всъщност злото, когато се погледне отблизо. Когато Хинкел си играе с огромния надуваем глобус, изглежда като дете, което се е взело прекалено насериозно. Такива моменти карат зрителя едновременно да се смее и да се замисля.
Най-вълнуваща е последната реч на бръснаря. Тя е силна, искрена и наистина трогателна. Той говори за това, че хората трябва да живеят в мир, да си помагат, да бъдат добри един с друг и да не се подчиняват на страхливи и жестоки лидери. Тези думи звучат истински и важни дори днес, защото светът винаги има нужда от повече доброта и човечност.
„Великият диктатор“ е филм, който ни напомня, че всеки човек може да избере дали да бъде като бръснаря – добър и смел, или като Хинкел – жесток и изпълнен с омраза. Чаплин вярва, че човечността е по-силна от страха, и ни дава надежда, че доброто може да победи, когато хората вярват в него.
София Гудз, Украйна – 12 клас
Когато чуем името Чарли Чаплин, повечето хора си представят черно-белите филми от миналия век, смешния човек с бастуна, цилиндъра и мустачките. Но зад този образ стои човек с дълбока мисъл и силно чувство за справедливост. Чаплин е артист, който използва комедията, за да покаже колко абсурден и жесток може да бъде светът. Това особено ясно се вижда във филма му „Великият диктатор“.
Филмът излиза през 1940 г. По това време Германия е под управлението на Хитлер, войната бушува и милиони хора страдат. В такава ситуация е невероятно смело да направиш филм, който критикува диктатурата и тоталитаризма. Но Чаплин се осмелява да го направи, защото вярва, че изкуството трябва да казва истината.
В своя филм Чаплин играе две напълно различни роли. От едната страна е еврейският бръснар – добър, скромен и обикновен човек, който иска единствено мир и спокойствие. От другата страна стои диктаторът Аденоид Хинкел –пародия на Хитлер. Тези два образа разкриват двете противоположни страни на човешката природа: едната е човечността, добротата и смирението, а другата – алчността за власт, жестокостта и желанието за контрол.
Филмът започва с война, хаос и омраза. Но въпреки всичко Чаплин успява да внесе хумор дори в най-тежките сцени. Една от сцените, която ми хареса най-много, е тази, в която Хинкел „танцува“ с надуваемия глобус, който накрая се спуква. Тази комична, но и тъжна сцена показва колко безумна е мечтата на диктатора да владее света.
Друга сцена, която много ми допадна, е финалната реч. В нея Чаплин – в ролята на бръснаря, объркан с диктатора – изнася пламенна реч за човечността, свободата и надеждата. Тези думи не са просто част от филма, те звучат като истинско послание към хората. Чаплин призовава всички да бъдат добри, да не се поддават на омраза и да не позволяват на страха да управлява живота им.
„Великият диктатор“ е филм, който остава актуален и днес. Той ни напомня, че дори един човек, въоръжен само с доброта и смелост, може да се изправи срещу несправедливостта. А това е урок, който никога не губи стойност.
Дария Димитрова – 8 клас
Филмът „Великият диктатор“, макар и забравен от хората, е класика! Той иска да ни припомни, че сме хора, а не машини. Говори за неща, които днес са един от основните проблеми на хората: страх, омраза, желание за величие и липсата на човечност. Поставя въпроси като: кои сме ние – хора или машини?
В сюжета на филма стоят двама мъже – диктаторът Хинкел и обикновеният бръснар. Те външно много си приличат, но вътрешно са много различни. Хинкел е жесток, обзет от желание за власт. Той не вижда народ, на който трябва да се помогне, а вижда народ, който просто трябва да бъде управляван чрез страх и закони. Хинкел го прави, защото е длъжен, а не защото му харесва. Докато обикновеният бръснар ходи с удоволствие на работа. Той обича да помага на хората, понякога е объркан и несигурен и прави много грешки, но точно това го прави човечен, защото никой не е съвършен. Той не съди хората заради това, което са. Тази контрастна разлика показва живота с власт без щастие и скромния живот с доброта без власт.
Филмът е пълен с различни символи и знаци. Когато Хинкел си играе с балона под формата на планетата Земя, виждаме, че за него това не е дом, а предмет, който може да бъде смачкан и разбит. Това показва, че ако властта попадне в грешните ръце, светът се превръща в играчка, а хората – в обикновени цифри без стойност. И въпреки това Чарли Чаплин не ни оставя без вяра, а тя е в бръснаря. Той не е богат, но има нещо много по-добро – надеждата, че човекът може да се променя към добро. Дори след като е ранен, унижен и изгубен, той продължава да вярва в човечността.
А най-силната му реч е на финала на филма, когато не говори просто като актьор, а като човек, който иска да остави послание. Той казва, че не иска да управлява и да завладява никого, иска просто всички да живеят в свобода. Ние мислим твърде много, отколкото чувстваме. Когато сме потънали в мисли за миналото или бъдещето, забравяме да живеем в настоящето, да живеем за момента. Развиваме се по-материално – имаме машини, скорост и сила, но сме забравили да бъдем по-добри.
Речта завършва с послание, чрез което Чаплин иска да подтикне хората към по-добър и усъвършенстван живот: „Нека се борим за един свят на разум, свят, където науката и прогресът водят до щастие, а не до страх.“ Това не е просто сцена, това е вик към хората, за да не се предаваме и да не оставяме на омразата да ни погълне, дори когато тя надделява. Трябва да пазим сърцата си чисти, както бръснарят. Той си нямаше нищо, освен истината, добротата и надеждата.
„Великият диктатор“ ни казва, че всеки има свободна воля. Ние трябва да направим правилния избор – дали да мразим или да обичаме, дали да унижаваме или да защитаваме, дали да бъдем диктатори или хора. Най-голямата сила не е това да владееш света, а да не се изгубиш в него. Защото с голямата сила идва и голяма отговорност.
Ирина Желева – 9 клас
Мислех, че „Великият диктатор“ ще е просто стара черно-бяла комедия, която едва ли ще ме заинтригува. Оказа се точно обратното – филмът е едновременно смешен и много силен като послание. Това, което най-много ме впечатли, е, че Чарли Чаплин използва хумор, за да каже нещо сериозно за света. Филмът всъщност е сатира – т.е. подиграва се на диктатурата, фашизма и жаждата за власт, но го прави по такъв начин, че да се смееш и в същото време да разбираш колко опасни могат да бъдат тези неща.
Още по-интересно е, че Чаплин играе две различни роли – диктаторът Хинкел и обикновеният бръснар. Хинкел е нарочно преувеличен: крещи, държи се като разглезено дете, прави странни жестове. Понякога изглежда толкова нелеп, че дори не можеш да го приемеш насериозно. Така Чаплин показва колко абсурдни могат да бъдат хората, когато имат прекалено много власт. В това е силата на сатирата – кара те да видиш смешната страна на нещо, което иначе би било страшно.
Бръснарят е пълната противоположност – тих, добър човек, който просто иска да живее нормално. Хареса ми, че той не използва насилие, неговите сили са: доброта и човечност. Във финалната реч на бръснаря, която Чаплин е написал сам, се говори за мир, свобода и това, че хората трябва да се отнасят един към друг с уважение, а не със страх. Интересното е, че това е първият звуков филм на Чаплин, който дотогава е бил известен с виртуозността на немите си кино творби. Речта му става изключително популярна, защото хората не са очаквали точно той да говори толкова открито за политика и човещина. Филмът ме впечатли. Макар да е създаден преди повече от 80 години, неговото послание е актуално и днес.
Калоян Панов – 12 клас
„Великият диктатор“ на Чарли Чаплин е един от най-смелите и дълбоки филми на своето време. Макар да е комедия, Чаплин решава да се обърне директно към политическия режим, който вижда като огромна заплаха за човечеството. Когато филмът излиза през 1940 г., Съединените щати все още не са във Втората световна война, но Хитлер забранява разпространението му в нацистките държави – въпреки че самият той гледа филма два пъти. Дотогава Хитлер често е наричал Чаплин един от най-добрите актьори, но след „Великият диктатор“ очевидно се чувства засегнат, особено от прочутата сцена с надуваемия глобус. Според други свидетелства Хитлер счита филма за забавен.
Чаплин се притеснява как хората ще приемат неговата комедия за диктатурата. По време на създаването на филма той не познава истинския мащаб на Холокоста. По-късно признава, че ако е знаел какво всъщност се случва, никога не би направил филма, защото в нацизма няма нищо смешно.
Една от най-силните идеи във филма се ражда от външната прилика между двамата главни герои – Хинкел и еврейският бръснар, и двамата изиграни от Чаплин. Тази прилика ни показва, че независимо колко различни са идеалите и постъпките им, те са човешки същества. Разликата между човечност и жестокост се вижда и в образа на Шулц – висш офицер от щурмоваците, който въпреки позицията си остава добър и помага на бръснаря, а по-късно дори организира заговор срещу Хинкел. За зрителите става ясно, че зад маската на ярост и власт Хинкел крие своята крехкост и слабост. Това личи най-добре в сцената с глобуса – Хинкел подхвърля Земята като играчка, докато тя накрая не се спуква и го плаши. В един момент по време на лов на патици Хинкел е объркан с избягалия бръснар и е изпратен в лагер. За евреите това е ежедневие – те не биват арестувани по грешка, а само защото са евреи. Истинският бръснар, попаднал на мястото на Хинкел, трябва да произнесе поредната му жестока реч. Но вместо това той изнася една от най-запомнящите се речи в историята на киното – пламенен призив за човечност, свобода, братство и воля.