Разговорът

„Всяка стъпка от създаването на един филм е удоволствие“

Станислав Дончев прави първия си късометражен филм, който заснема с VHS камера, на 12 години. Като студент е сценарист, режисьор и продуцент на два пълнометражни игрални филма: „Търси се” (2000) печели наградата за най-добър студентски филм на „Златна роза“ 2000. Завършва кино и телевизионна режисура в Нов български университет, където и преподавател (2003-2014). Режисьор на филмите „Писма от Антарктида“ (2019), „Корпус за бързо реагиране“ I и II (2012, 2014), „Блян за щастие“ (2016), продуцент на „Дъвка за балончета“ (2017). Филмът му „Малката маркиза” получава наградата на историческата гилдия на МФ за документално историческо кино DOCK в Бургас. Миналата седмица на голям екран излезе премиерата на новия му игрален филм „Преди да забравя“.

"Героите във филма не са представителна извадка"

Явор Петков е независим продуцент, режисьор и сценарист. Роден е в Казанлък през 1987 година в семейство на художници. Завършва в Бремен, Германия и от 2010 г. живее в Лондон, Великобритания, където основава продуцентската компания “Шипка”. "Дани. Легенда. Бог" е пълнометражният му дебют. Преди него снима два късометражни филма - "Amber" (2014) и "Green Man" (2014). Филмът бе представен в програмата на 24-ия София Филм Фест през октомври миналата година, а преди това получи наградата за операторско майсторство на фестивала "Златна роза" във Варна. Главната роля се изпълнява от Димо Алексиев, който изгражда образа на безцеремонен, безкомпромисен и недосегаем представител на икономическия и политическия елит. Под крилото на героя расте и усвоява маниерите му неговият малък кръщелник, който един ден ще надмине учителя си. Филмът тръгва по кината от 3 декември, в цялата страна.

Във „Рангел завинаги“ ще се срещнем и с една непозната „филмография” от незаснетите филми на Рангел Вълчанов

Повод за разговора с Коста Биков е последния му документален филм „Рангел завинаги“, който вече се прожектира в избрани салони на София и страната. Филм за Рангел Вълчанов – среща с неговите невероятни истории, с неговите невероятни герои, с неговите сънища и фантазии. Среща с невъобразимото му чувство за хумор и самоирония. Един филм за Рангел Вълчанов, представен от самия Рангел Вълчанов. Филм, в който той с „любов и нежност”, ще ни накара да „възкръсваме заедно с него 24 пъти в секунда!”

„Иван е човекът с лулата, бродещ из софийските улици, който пълни „кладата“ с тютюна на своите спомени и превръща живота в дим“

Повод за разговора с Андрей Кулев в документалният му филм „Човекът с кулата“, който има своята премиера на онлайн изданието на фестивала Master of Art 2021. За първи път бе представен на фестивала „Златен ритон“ 2020. Това е филм за художника, аниматор, кинорежисьор и поет Иван Веселинов. Андрей Кулев е продуцент, режисьор, сценарист, илюстратор. Завършва кино- и телевизионна режисура в НАТФИЗ. Илюстратор и дизайнер на редица книги и списания. От 2011 г. е арт директор на Световния фестивал на анимационния филм – Варна. Режисьор е на филмите „Пълнолуние“, „Поет и Пегас“, „Линията“, „Пианистът“, „Любов с превалявания“, („Златен ритон“ за анимационен филм, 2015), „Риби, плувци, кораби“, „Нощите на един самотен вестоносец“. На последния фестивал за анимационно и документално кино получи „Златен ритон“ 2020 за най-добър български анимационен филм с „Santiago“.

Мартин Балкански: „Операторът трябва да бъде достоверен и незабележим в работата си“

Познавам Мартин Балкански от 19-годишен. Това, което ме впечатли в него още преди време, беше неговата любознателност и киноманство. През годините сме имали десетки часове разговори за филми, автори и истории. В началото работихме заедно в телевизионното предаване „Бон Апети“, по-късно професионалните ни пътища се разделиха, но не и срещите. Мартин се разви като оператор, в началото с работа и чиракуване при корифеи като Емил Христов и Рали Ралчев, а днес вече има два пълнометражни игрални филма зад гърба си – „18“ и „Доза щастие“, както и телевизионни сериали като „Дяволското гърло“, „Откраднат живот“, „Столичани в повече“ и други.

„Реалността е по-странна от това, което сценаристът може да измисли“

Мина Милева и Весела Казакова от Активист 38 вече заявиха своето място в българското кино с документалните си филми „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ и „Звярът е още жив“, както и алтернативната платформа за разпространение на документално кино КинеДок (KineDok). Техният дебютен игрален филм „Котка в стената“ направи своята световна премиера в конкурсната програма на Фестивала в Локарно, получи наградата на международната критика във Варшава, както и наградата за най-добър дебют на Фестивала на българския игрален филм „Златна Роза” 2019. В централните роли са Ирина Атанасова, Ангел Генов, Орлин Асенов, а оператор е Димитър Костов.

В премиерния филм на режисьора Радослав Спасов „Живи комини“, Ангелина Славова е Василка-скромна, трудолюбива жена, която мисли за всичко, дори за свършека на света-подготвила е зимнина с идеята, че в зимнината е спасението. Тя е част от мекотата и уюта на „Живи комини“ – шарена черга от истории за живота, изпълнен с тъга, любов, приключения, грешка и прошка. Харесвам „Живи комини“, заради добрата му енергия. Струва ми се, че са важни онези филми, които се опитват да съберат добротворчеството и човещината в едно, да ни подскажат, че човекът е странно същество-постоянно греши, но се стреми към светлината, затова понякога ангелите ни търсят, за да се научат на този природен урок да се учим от нелепиците, в които попадаме. И като заговорихме за вестител на добрите мисли и послания, актрисата Ангелина Славова е именно такъв пример, затова Ви предлагаме и среща с нейната душевност-една от възможните врати, които отваряме при бъдещата среща на публиката с „Живи комини“. Фотограф на снимката: Гергана Дамянова

“Предпочитам да се чувствам добре, отколкото да усещам, че потъпквам собствените си принципи“.

През 2008-ма година тя получава „Аскеер” за изгряваща звезда с пиесата „Три сестри” на Крикор Азарян в Младежкия театър. Късометражните й филми “Мостът”, “Солвейг” и “Къщата” печелят много награди, между които за млад режисьор, Cinewomen 2015 и за късометражен филм на Европейския фестивал на късометражното кино. Повод за настоящия разговор е нейният пълнометражен дебют като режисьор – „Доза Щастие“.

„За да си добър като Актьор, трябва да си по-добър като Човек!“.

Димитър Маринов e българският актьор, който участва в спечелилия „Оскар“ през 2019 за най-добър филм „Зелената книга“. През пролетта го гледахме и в „Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов. В края на ноември в НДК Маринов ще открие Академия за актьори с интерес към киното, рекламите и телевизията – Screen Acting Academy. Заниманията са в групи и ще се провеждат между 25 ноември и 6 декември 2019. Академията е дългосрочен ексклузивен проект на Marinov Actors Studio, PV Management, в сътрудничество с Националния дворец на културата. В нея могат да участват всички с професионален опит, както и такива с интерес към актьорската професия, тийнейджъри и възрастни до 35 години.

„В България филмите се правят с приятели и съмишленици“

Стефан Командарев е от малкото български режисьори, които през годините бавно и методично, на принципа на китайската капка, създаде собствена вселена от герои и истории. Не става дума за стил, а по-скоро за лична позиция към родното ни битие. Има ясна гражданска и творческа позиция, която отстоява с филмите, които прави. Тази черта особено чувствително се прояви с последните му два игрални филма, част от бъдеща трилогия – „Посоки“ и премиерния „В кръг“. Мисля, че беше добра идея да се видим на 10 ноември, важна и разделна дата в българската история. Дъждовна неделя, идеална за кино и спокойни разговори.

"България изглежда като лабиринт, в който всеки се опитва да намери изход поединично"

Въпреки, че за мнозина професионалисти той е добре познат, за милиони зрители (най-вече в България) Теодор Ушев получи своята слава и популярност, благодарение на номинацията си за „Оскар“ за анимационния късометражен филм „Сляпата Вайша“ (2016). Най-новият му филм „Физика на тъгата“ (по едноименния роман на Георги Господинов) вече има шест награди от четири престижни световни фестивала – Торонто, Ванкувър, Отава и Монреал. Теодор Ушев пристига в България на Киномания, за да представи новия си филм, както и киноконцерта, който ще премине под наслов „Нарисувай ми тъга“. Продуценти от Токио ще осигурят специален софтуер за киноконцерта по „Четирите годишни времена“ на Вивалди, който ще синхронизира ритъма на картината и живата музика, която се изпълнява. Музикалното удоволствие за публиката ще поднесат музикантите от ансамбъл „Куарто“ със солист Иван Пенчев. Събитието ще бъде на 17 ноември (неделя) от 19.00 ч. в зала 1 на НДК. Снимки: ©Stephan Ballard

"Имам необходимост да правя филми, така осмислям дните си"

От петък по кината в цялата страна се прожектира най-новият български филм „Завръщане“. След „Чужденецът“, „Живи легенди“ и „Нокаут, или всичко което тя написа“, това е четвъртият пълнометражен игрален филм на Ники Илиев. В главните роли са Алексанър Кадиев, Бойко Кръстанов, Орлин Павлов, Диляна Попова, Евелин Костова, Искра Донова, както и Ники Илиев и Башар Рахал, които заедно с журналиста Богомил Грозев са продуценти на филма. С Ники Илиев се срещнахме преди премиерата на „Завръщане“, за да поговорим за снимките, избора на тема и актьори, за продуктовото позициониране като източник за финансиране на независим проект и отношението на критиката към неговите филми.