Портрети

Андрей Тарковски бе избрал да твори и живее от висотата на собствената си Голгота

Легендата на френското кино за пръв път нарушава обичайната си дискретност и решава да говори за себе си в автобиографичната си книга

„Тези хиляда живота минаха много бързо, много, много бързо, със скоростта на колите, които карах. Можех да ги преживея само веднъж, без да ги разказвам. Но аз съм ненаситен и от висотата, която дава времето, ми се ще да поема отново по същия път, по-бавно и в обратна посока.” В „Хиляда живота струват повече от един“ (превод: Красимир Петров) Белмондо разказва за белязаното от войната детство, училищните премеждия, трудните първи стъпки на актьорското поприще и се стигне до славата и върховете на кариерата. Книгата вече е на книжния пазар благодарение на издателство "Колибри"

Излезе от печат ново издание на „Латерна магика” – прозорец към съзнанието на един от най-великите режисьори на нашето време – Ингмар Бергман.

Ингмар Бергман е шведски театрален и филмов режисьор, сценарист и продуцент, определян като един от гениите на снимачната площадка. Придобива световна слава с кинотворби като „Седмият печат”, „Есенна соната”, „Персона”, „Шепот и викове”, „Сцени от един семеен живот”. Сред актьорите, с които работи, се открояват Лив Улман, Биби Андершон, Гунар Бьорнстад, Ерланд Йозефсон. По думите на друг корифей в киното, Уди Алън, „при всичките си странности, религиозни и философски мании, Бергман е роден разказвач на истории, който е забавен дори когато си е наумил да драматизира идеите на Ницше или Киркегор.” Повод за новото издание на „Латерна магика” е 100-годишнината от рождението на режисьора.

На 19 март от ще бъде открита изложба, посветена на 70-годишнината от рождението на актьора Велко Кънев.

На 19 март от 17.00 ч., в Градската градина пред Народния театър „Иван Вазов“ ще бъде открита изложба, посветена на 70-годишнината от рождението на един от най-неповторимите и забележителни артисти на нашето време – Велко Кънев.

Наградата ще бъде връчена в навечерието на 80-та годишнина на актьора

Наградата ще бъде връчена в навечерието на 80-та годишнина на актьора, на официалната церемония в Зала 1 на НДК на 16 март, когато ще бъдат раздадени отличията в конкурсните програми на 22-рия София Филм Фест

Откъс от книгата на Николай Волев „Девствената проститутка” от поредица „Амаркорд" на издателство "Колибри"

Няколко поколения зрители свързват името му със знакови за българското кино игрални и документални филми като „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Дом № 8”, „Да обичаш на инат“, „Маргарит и Маргарита“. Сменил десетки прозаични занятия, режисьорът Николай Волев не изневерява на артистичната си природа и днес, а бурният му житейски и творчески път е описан с безжалостна откровеност в автобиографичната книга „Девствената проститутка”. Която неслучайно започва с цитат от Овидий: „Късметът и любовта спохождат смелите.”

„Киното има предходници в хилядолетията и неслучайно основните модели на античната драматургия от Аристотел до днес важат и за кино драматургията”.

„40 години пиша за българско кино. Имам чувството, че съм се изписал, всичко, което е могло, съм написал. От първите ми студентски репортажи до сега. Всички вълнения, надежди, разочарования, вълни, обновления, сривове, провали, успехи и така нататък”. Това признава шеговито в разговор за „въпреки.com” киноведът, кинокритик и преподавател проф. д.н. Божидар Манов, който следващия месец навършва 70 години – юбилейна възраст, която изобщо не му личи не само физически, но и като интелектуална енергия. По този повод препечатваме разговора, който направиха колегите и приятели Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов в сайта въпреки.com, за което благодарим.

За филма "3/4", Илиян Метев и киното в полет

Откровение, честност, прекрасна игра на актьори непрофесионалисти, светъл разказ за сложността да живееш обикновено, но с любов и много добра енергия - харизматичен е филмът на Илиян Метев. За работата и някои интересни детайли около реализацията на „3/4“ разговаряме с режисьора по време на 35 фестивал на българския игрален филм „Златна роза“

Ясен и Боян ГРИГОРОВИ от вълшебната страна на „Лили рибката“

„Децата трябва да бъдат силни и самоуверени“ – казва разказвачът на историята за едно необикновено дете „Лили рибката“. Детето се превръща в момиченце и момченце, така че никой не знае кога точно Алекс ще е Дани и обратното. Само родителите помнят, че щом погледнат в очите своето необикновено дете, настава невероятна вихрушка, която променя момиченцето в момченце и момченцето в момиченце. За да се разкрие магическата тайна на вихрушката всички се отправят на голямо пътешествие и откриват Лили рибката.

"Дълго чаках да порасна" е крилато изречение на Дъстин Хофман, което той обича да казва.

През 1965 година Артър Милър присъства на представление на своята пиеса "Поглед от моста", поставена на една от сцените на Бродуей. Добдро впечатление му направили още никому неизвестните актьори Робърт Дювал и Джон Войт. Но одобрението на известния драматург не се простирало върху всички "Мотаеше се един дългонос помощник-режисьор...Смайващо беше, че режисьорът на постановката ми каза да го имам предвид за ролята на Уоли Ломан (в "Смъртта на търговския пътник") след няколко години. Режисьорът ми падна в очите, докато наблюдавах непохватността на Дъстин Хофман и големият му нос, който като че ли никога не се отпушваше и се чудех как този нещастник може да си въобразява, че някога ще направи кариера като актьор". Двадесет години по-късно пророчеството се сбъдва и Артър Милър отново се среща с Дъстин Хофман, този път за да го аплодира за перфектната му игра в "Смъртта на търговския пътник".

Лектория в рамките на третото издание „5 и ½ скандинавски визии за култура”, 10-13 май, Варна 2017

Шведският режисьор Лукас Мудисон (правилното произнасяне на фамилията му е Модюсон) е може би един от най-ангажираните съвременни скандинавски кинотворци с проблемите на младото поколение, но освен историите, посветени на подрастващите, неговите филми коментират теми свързани с глобализацията, с мястото на човека от Източна Европа в променящата се и вече по-малко сигурна Западна Европа. Дори в по-експеременталните си филми от рода на „Дупка в моето сърце“ от 2004 г., той е честен наблюдател, без да раздава присъди за хората в безпътност, в търсене на любовта, предизвикали хаос в душата си.