Киношкола "Братя Люмиер"

Самурай (на японски: saburou) – да защитавам, да служа. Самураи са воините на Япония, носещи броня и лък или меч като оръжие, които живеят според свой неписан закон Бушидо. Те се отличават от обикновения войник със своята решителност, чувство за дълг и вярна служба към господаря си. Те са една от причините Япония да се превърне в непоколебима държава, която се откроява с титлата си „империя“.

За крехкостта на чувствата между малките и големите в ирландското предложение за „Оскар“ 2022

Как се прави кино за любовта между непознати, които можем да назовем с думите „майка“ и „баща“, макар те да не са истинските родители? Веднага любознателният зрител ще каже, че всичко е ясно: рецепта има и това е българският филм „Майка“. Нека не прилагаме обобщения, защото необятният свят на киното е като пъстър килим, върху който са разположени различни цветове-истории. Една от тях привлече погледа на децата от кино школа „Братя Люмиер“, Общински детски комплекс, гр. Варна. Филмът от Ирландия „Мълчаливото момиче“ бе показан в програмата на Международния кино-литературен фестивал „Синелибри“, тази година. Филмът е ирландското предложение за номинация за „Оскар“ 2022.

Оказа се, че вторият филм на актьора – кинорежисьор Валери Йорданов не страда от прословутия комплекс: втората работа да е по-слаба от дебюта. В нашите среди често се казва, че дебютът е съвкупност от чистотата и най-силната енергия, която подтиква да разкажеш една история, а вторият филм често е вторичен спрямо подбудите и мечтите на автора. Може би е така, но с „Шекспир като улично куче“ Валери Йорданов показа как трябва да се прави съвременно кино за всеки, с идеята филмът да не е обикновеното развлекателно занимание, а разбираемо ИЗКУСТВО, защото „Шекспир като улично куче“ дълбае в трудни теми-не всеки иска да гледа филм за проблемни младежи с разбити семейства, където властват законите на улицата. Но при „Шекспир като улично куче“ има много фактори, които превръщат историята в майсторски, оставящ ни без дъх филм.

Струва ми се, че журито на последното издание на фестивала на българския филм с лекота подмина някои от достойнствата на „Изкуството да падаш“- изключително зрял дебют за младия режисьор Орлин Милчев. В някои отношения този дебют изпревари творбите на установили се като утвърдени режисьори, които имахме възможност да видим на току-що приключилия фестивал „Златна роза“. Ако трябва да обобщим каква бе реколтата от нови български филми, тя подсказва следната ситуация: дефицит на произведения, по които зрителят да копнее за повторна среща на всяка цена. А е имало издания с филмови творби, които провокират следващата ми среща, за да съпреживея отново емоциите от екрана. Въпреки този тревожен поне за мен факт, аз се радвам, че възпитаниците на кино школа „Братя Люмиер“ са развили естетически вкус и глад за качествено кино и не е случайна тяхната награда като младежко жури, защото те дебатираха много върху два премиерни филма: „Шекспир като куче“ и „Изкуството да падаш“.

„След Янг“ е внимателно вглеждане в малките неща, в детайлите на живота

Ако сте пропуснали да гледате филми на режисьора от южно корейски произход Когонада-името е псевдоним, съчетаващ име и фамилия на един от сценаристите на Ясоджиро Одзу, а именно Кого Нода, имате време за преговор. Американският режисьор Когонада е изключителен, визуален изследовател на киното – неговите кратки видеа за творчеството на Одзу, Кубрик, Тарантино, Уес Андерсън и пр. автори са открехната врата за всички, които искат да се пробват в киното. Преди да включите камерата, проучете добре този безплатен видео навигатор, а след това отговорете на въпроса: „защо искам да снимам?“ Признавам си, че преди да попадна в копнежа „Когонада“, не знаех нищо за киното му, но благодарение на „След Янг“ имам отговор на въпроса и той е семпъл: за да съзерцавам красотата на пропуснатите моменти, онези, които се превръщат в невъзможен блян.

Гледали ли сте филм от Бутан? А знаете ли къде се намира Бутан и че там живеят най-щастливите хора на света? Филмът от Бутан „Лунана: Як в класната стая“ попадна сред номинираните отличници за чуждоезичен „Оскар“ 2022.

Дали е възможно да настъпи хармония между изкуствения интелект и живата материя?

Премиерата на филма „Кода“ – САЩ, Франция, Канада бе на фестивала Сънданс в началото на 2021 г. За една година филмът е носител на 38 престижни фестивални отличия, номиниран е 144 пъти и в момента се бори за наградите „Оскар“ в три категории: за най-добър филм, за поддържаща мъжка роля и за сценарий. Филмът е римейк на френската комедия от 2014 „Семейство Белие“. Действието в „Кода“ на Шан Хейдър е пренесено от френска ферма в Глостър, Масачузетс. Емили Джоунс като Руби изпълнява с чувствителността и с типичната за децата искреност ролята на тийнейджърка, посветила се на семейството си. Динамиката на конфликта набира скорост, когато семейният бизнес е в криза, а родителите имат планове за Руби.

Какво е да си дете и да си част от „Хогуортс“ според възпитаниците от киношкола „Братя Люмиер" - Варна

На финала на календарната година, стрийминг платформите сякаш се надпреварваха да изненадат своите зрители с нови заглавия. Доста от моите връстници споделяха в социалната мрежа премиерното заглавие на HBO „Хари Потър 20-годишнината - Завръщане в „Хогуортс“. Като пиша „връстници“, разбирайте зрели дами и господа, които като тийнейджъри са гледали „Хари Потър и философският камък“ – прощъпулникът на едно от най - смислените фентъзи изобретения. Минаха цели 20 години от първата среща на голям екран с Хари Потър! Неусетно сме станали големи, нямаме време за вълшебства, а някои вече и не вярваме в тях. Но истинската магия е тази да си дете! Когато забравиш за детството си загубил посоката и смисъла. Какво е да си дете и да си част от „Хогуортс“ според възпитаниците от киношкола „Братя Люмиер“ – Общински детски комплекс - Варна? Ето я нашата история след като изгледахме документалния филм, посветен на магията на „Хари Потър“.

Максим Шуляковский идва от Беларус, но от доста години живее във Варна, броени дни след като се запозна с художествения ръководител на кино школа „Братя Люмиер“ при Общински детски комплекс – Елица Матеева, Максим реши да изпробва перото си и да сподели своите мисли за два филма от фестивалната програма на „Златна роза“. Към неговите размисли за пълнометражния му избор се присъедини с коментар и Георги Димитров - втора година в школата.

Всеки има своята Германия-надежда, блян, мит за разбитите мечти. Сестрите Прозорови – Маша, Олга и Ирина от пиесата на Антон Павлович Чехов „Три сестри“ са възможно най-добрият драматургичен пример, познат от родната ни сцена и техният копнеж по Москва-еквивалент на една филмова Германия, е възможно най-убийственият пример за невъзможността ни да бъдем онова, за което копнеем. Ако Сестрите Прозорови не са изпили до дъно унижението да си част от полужива държава, чиято система ни провокира да скачаме от балконите, то героят Никола от дебютния пълнометражен филм на Павел Веснаков „Уроци по немски“ е на ръба да приеме дъното от позицията на излишен човек.