„След Янг“ – (не) обикновената нега по изгубения Рай

01 April 2022

„След Янг“ е внимателно вглеждане в малките неща, в детайлите на живота

Ако сте пропуснали да гледате филми на режисьора от южно корейски произход Когонада-името е псевдоним, съчетаващ име и фамилия на един от сценаристите на Ясоджиро Одзу, а именно Кого Нода, имате време за преговор. Американският режисьор Когонада е изключителен, визуален изследовател на киното – неговите кратки видеа за творчеството на Одзу, Кубрик, Тарантино, Уес Андерсън и пр. автори са открехната врата за всички, които искат да се пробват в киното. Преди да включите камерата, проучете добре този безплатен видео навигатор, а след това отговорете на въпроса: „защо искам да снимам?“ Признавам си, че преди да попадна в копнежа „Когонада“, не знаех нищо за киното му, но благодарение на „След Янг“ имам отговор на въпроса и той е семпъл: за да съзерцавам красотата на пропуснатите моменти, онези, които се превръщат в невъзможен блян.

„Лунана: Як в класната стая“ или за онази чудна песен, която докосва бъдещето

23 February 2022

Гледали ли сте филм от Бутан? А знаете ли къде се намира Бутан и че там живеят най-щастливите хора на света? Филмът от Бутан „Лунана: Як в класната стая“ попадна сред номинираните отличници за чуждоезичен „Оскар“ 2022.

„Кода“ за големите мечти на малките

15 February 2022

Премиерата на филма „Кода“ – САЩ, Франция, Канада бе на фестивала Сънданс в началото на 2021 г. За една година филмът е носител на 38 престижни фестивални отличия, номиниран е 144 пъти и в момента се бори за наградите „Оскар“ в три категории: за най-добър филм, за поддържаща мъжка роля и за сценарий. Филмът е римейк на френската комедия от 2014 „Семейство Белие“. Действието в „Кода“ на Шан Хейдър е пренесено от френска ферма в Глостър, Масачузетс. Емили Джоунс като Руби изпълнява с чувствителността и с типичната за децата искреност ролята на тийнейджърка, посветила се на семейството си. Динамиката на конфликта набира скорост, когато семейният бизнес е в криза, а родителите имат планове за Руби.

Хари Потър 20-годишнината - Завръщане в „Хогуортс“ – за магията да си дете!

11 January 2022

Какво е да си дете и да си част от „Хогуортс“ според възпитаниците от киношкола „Братя Люмиер" - Варна

На финала на календарната година, стрийминг платформите сякаш се надпреварваха да изненадат своите зрители с нови заглавия. Доста от моите връстници споделяха в социалната мрежа премиерното заглавие на HBO „Хари Потър 20-годишнината - Завръщане в „Хогуортс“. Като пиша „връстници“, разбирайте зрели дами и господа, които като тийнейджъри са гледали „Хари Потър и философският камък“ – прощъпулникът на едно от най - смислените фентъзи изобретения. Минаха цели 20 години от първата среща на голям екран с Хари Потър! Неусетно сме станали големи, нямаме време за вълшебства, а някои вече и не вярваме в тях. Но истинската магия е тази да си дете! Когато забравиш за детството си загубил посоката и смисъла. Какво е да си дете и да си част от „Хогуортс“ според възпитаниците от киношкола „Братя Люмиер“ – Общински детски комплекс - Варна? Ето я нашата история след като изгледахме документалния филм, посветен на магията на „Хари Потър“.

„Под един покрив“ и „Петя на моята Петя“ през погледа на децата

01 October 2021

Максим Шуляковский идва от Беларус, но от доста години живее във Варна, броени дни след като се запозна с художествения ръководител на кино школа „Братя Люмиер“ при Общински детски комплекс – Елица Матеева, Максим реши да изпробва перото си и да сподели своите мисли за два филма от фестивалната програма на „Златна роза“. Към неговите размисли за пълнометражния му избор се присъедини с коментар и Георги Димитров - втора година в школата.

„Уроци по немски“ за духовните колапси между ДА БЪДЕШ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕШ в България

24 March 2021

Всеки има своята Германия-надежда, блян, мит за разбитите мечти. Сестрите Прозорови – Маша, Олга и Ирина от пиесата на Антон Павлович Чехов „Три сестри“ са възможно най-добрият драматургичен пример, познат от родната ни сцена и техният копнеж по Москва-еквивалент на една филмова Германия, е възможно най-убийственият пример за невъзможността ни да бъдем онова, за което копнеем. Ако Сестрите Прозорови не са изпили до дъно унижението да си част от полужива държава, чиято система ни провокира да скачаме от балконите, то героят Никола от дебютния пълнометражен филм на Павел Веснаков „Уроци по немски“ е на ръба да приеме дъното от позицията на излишен човек.

„Зеровил“ – оскърбителен опит за любовно писмо към киното

20 November 2020

Никола Йорданов е възпитаник на киношкола „Братя Люмиер“ към Общински детски комплекс-Варна. Публикуваме неговия искрен и личен опит да направи критическо сепуко на „Зеровил“, след прожекцията от програмата на „Cinelibri“ във Варна.

Берлин Александърплац – невъзможният сремеж за по-добро „утре“

10 November 2020

Айрин Айлин прави своя дебют като автор на ревю за филма „Берлин Александърплац“, който спечели голямата награда за майсторската си адаптация на роман в конкурса на последното издание на „Cinelibri“. Айрин от тази година е част от екипа на кино школа „Братя Люмиер“ – Общински детски комплекс – Варна, но тя се занимава и с театър - посещава школата на варненския актьор Стоян Радев, а голямата й мечта (засега) е: да изучава тънкостите на монтажа.

Бащата – спираловидният капан на забравата

06 November 2020

За съкрушителната реалност на старостта, през погледа на учениците от киношкола "Братя Люмиер" - Варна

Въпреки сложната ситуация, младежите от кино школа „Братя Люмиер“ - Общински детски комплекс - Варна, продължават да се интересуват от стойностно фестивално кино и да го отразяват. На вашето внимание предлагаме два текста за филма „Бащата“ от програмата на кино-литературен фестивал „Cinelibri“, дело на Кристина Стефанова и Никола Йорданов.

„Лято 85“ – за плажовете и залезите на Нормандия и първото влюбване

01 November 2020

След премиерата на „Лято 85“ във Варна, в рамките на кино-литературния фестивал „Cinelibri“, предлагаме и разсъжданията на Кристина Стефанова – киношкола „Братя Люмиер“ към ОДК-Варна с худ. ръководител Елица Матеева. Кристина е акредитирана от фестивала, в качеството на млад кино наблюдател за kinoto.bg.

„Кръвта на пеликана“

01 October 2020

... или когато децата спасяват пукнатините в сюжета

Радвам се, че съм научила своите възпитаници да бъдат безкомпромисни в търсенето на стойностите на всяка артистична творба. Те знаят, че след време особеностите на живеенето ни предполагат премълчаване или пък бездействие. В случая на „Кръвта на пеликана“ в основната конкурсна програма от фестивала на българския игрален филм има подобен проблем, за който споделих по време на пресконференцията-проблеми на сценарна основа, от които идват празнините във филма. Не сме коментирали все още филма в час, но поставих задача да се пише за него така, както сме говорили за същността на компоментите на един филм и наистина сред опиталите да анализират „Кръвта на пеликана“, на вашето внимание предлагам мнението на Стелиан Генчев-12 клас-Първа езикова гимназия, което ми се стори най-адекватно на вътрешното ми усещане за конструкцията на филма. Eлица Матеева-худ.ръководител кино школа „Братя Люмиер“- ОДК-Варна