Киношкола "Братя Люмиер"

Велислава Корабова се появи неочаквано за мен по време на втората част от заниманията ни по кинокритика. След една късна прожекция от програмата на Burgas International Film Fest се запознах с нея и я поканих да се присъедини към групата ни. Тя се появи заредена с енергия и сподели, че нейните интереси са свързани с журналистиката. Наскоро Велислава е взела участие в летен обучителен лагер по журналистика за гимназиални ученици, организиран от Асоциацията на европейските журналисти, комисия „Фулбрайт“ и „Америка за България“. Затова няма нищо случайно, че тя спази обещанието си и написа свое ревю за филм от фестивалната програма. По-интересното е, че Велислава е впечатлена от история, която се оказа и мой фаворит сред чуждестранната селекция от късометражни конкурсни филми. „Когато обичаш, трябва да си тръгнеш“ спечели наградата на журито за най-добър чуждестранен късометражен филм. Елица Матеева

Той е Константин Кръстев - член на Младежкото жури. Харесва точните науки, но обича да разсъждава върху теми, свързани с космическия разум. Във филма „Братя“ носител на наградата на младежкото жури от последното издание на Burgas international film fest, Константин откри своите теми за моралните предписания и фигурата на бащата като създател, повелител и норматив. На вашето внимание предлагаме ревюто на Констанин Кръстев, който посети уъркшопа по кинокритика, проведен в рамките на филмовия фестивал.

Филмът спечели Голямата награда на Международния гилмов фестивал Бургас 2023

Сценариите на Ескил Фогт са странно, сюрреалистично пътуване навътре в душата, изпълнено с любов и ужас. Когато гледах филма му „Невинните“ (2021) осъзнах, че децата ни превъзхождат в усещането за ужас и в създаването на ужас, а детските игри не са невинни, стига да се вгледаме внимателно в тях-те са концентриран образ на нашето изкривено съществуване. След „Най-лошият човек на света“ на норвежкия режисьор Йоахим Триер, драматургията на Ескил Фогт е като магнит за възприятията ми. С възхищение посрещнах и най-новата му история във режисьорския пълнометражен дебют на Мартин Скобер „Копенхаген не съществува“. Ако местата и хората в нашето минало са фиксация на пропуснатите възможности, които натрапчиво ни дебнат зад всеки ъгъл, какво се случва с любовта-дали тя не е илюзия, дори когато сме заедно с любимия човек?

Киното: възможният личен катарзис

В късометражната конкурсна програма на Burgas International Film Fest участва дебютният филм на Венцислав Сариев „Август 13“. Суровата картина не се преглъща лесно от публика, фиксирана в пуканки и холивудски екшъни, но пък Венцислав Сариев безкомпромисно се завръща към реалността ни и лични емоции, в които да си аутсайдер, търсещ себе си извън обичайните заподозрени: чалга, алкохол, агресивна тълпа е тотален нонсенс. Младежкото жури на фестивала в Бургас, както и изкушени от света на кино критиката зрители се срещнаха с Венцислав Сариев и Богдан Бухалов-изпълнител на една от главните роли в „Август 13“, за да споделят впечатления и да разговарят за филма. Интервюто е резултат от усилията на Никол Николова и Константин Кръстев, които направиха своите първи крехки стъпки в кинокритиката с ментор Елица Матеева.

За първи път в кратката история на кино школа „Братя Люмиер“, се случва прекрасен прецедент: дете, което пише за сериал, да не владее като роден език нашето „а, б, в“! Ксения Беспала е осмокласничка и учи в VII СУ „Найден Геров“ в град Варна. Миналата есен Ксения постъпи в кино школата ни. Ксения е от Одеса. Семейството й пристига във Варна заради сигурността и възможността да продължат нормалния си живот, защото войната в Украйна продължава.

Наградените филми с „Оскар“ 2023 са история от архива на електронната памет и след години, когато критиците и историците правят съпоставка с миналото, със сигурност ще възкликнат, че някога, някъде и неведнъж вече всичко е казано с Оскари-те от 2023 г. Гледах отличникът „Всичко навсякъде наведнъж“ първо през есента на 2022 г. и дори имах неблагоразумието да предположа, че филмът може да грабне най-голямата награда на холивудските академици, ако разбира се всички са се дрогирали, защото филмът въздейства по подобен начин – виждаш нещо, което без особена причина те провокира да се смееш, попадаш в странен свят, където кич и художественост са едно и също, но на финала на цялата творческа дивотия си почти омиротворен със себе си, защото нищо няма значение, освен обстоятелството, че светът е полудял и в тази всемирна лудост, все пак трябва да притежаваш актуалност, т.е. да осъзнаваш, че съществуваш - важна причина, за да продължиш напред.

„На западния фронт нищо ново“ е филм на Едуард Бергер – екранизация на едноименния роман от Ерих Мария Ремарк. Филмът разказва за ужасите на войната, показани през погледа на един 19-годишен войник. Докато произведението на Ремарк е обругано и публично изгорено от нацистите, а автора е принуден да живее в изгнание извън пределите на Германия, Едуард Бергер получава награди БАФТА за най-добра режисура и адаптация и е номиниран за „Оскар“ 2023 за най-добър чуждестранен филм.

Изживели ли сте дните си по начина, по който искате?

Представете си, че животът ви свърши точно в този момент. Сега се запитайте дали сте живели пълноценно? Изживели ли сте дните си по намира, по който искате? „Living” или „Да живееш“ е британски филм от 2022 г., номиниран на тазгодишните награди „Оскар“ за най-добра мъжка роля и за най-добър адаптиран сценарий. Режисиран от Оливър Херманус по сценарий на Кадзуо Ишигуро, адаптиран от японския филм „Икиру“ от 1952 г., режисиран от Акира Куросава, който от своя страна е вдъхновен от руската новела от 1886 г. „Смъртта на Иван Илич“ от Лев Толстой.

2020 година до голяма степен стопира културния живот както у нас, така и в световен мащаб. Впоследствие обаче този период на привиден застой се оказа все пак плодотворен от гледна точка на изкуството. Множество артисти откриха вдъхновението дори и затворени между четирите стени на дома си. Един от тях е и английският режисьор Сам Мендес, който написва сценария за най-новия си филм „Империя на светлината“ точно по време на карантината, връщайки се към спомените от младежките си години. Интересно е, че това е първият от общо деветте филма на Мендес, изцяло написан от него самия.

Тя се казва Симона Грънчарова. Това е първата й година в кино школа „Братя Люмиер“, като автор в kinoto.bg. Симона направи дебют с мнението си за ирландското предложение за „Оскар“ – „Мълчаливото момиче“. За разлика от другите деца, в първата година на своето бойно кръщение като малък почитател на необичайни кино сюжети, Симона сама си намира филмите. Често, докато съм на работа, а тя на училище, Симона ми изпраща смс-и в чата от рода на „Госпожо, какво мислите за „Боен клуб“? А за филмите на М. Найт Шиамалан? Така една вечер ми писа с възбуда, че „сериалът „Последните оцелели“ е брутален“ и дали случайно съм го гледала?

Самурай (на японски: saburou) – да защитавам, да служа. Самураи са воините на Япония, носещи броня и лък или меч като оръжие, които живеят според свой неписан закон Бушидо. Те се отличават от обикновения войник със своята решителност, чувство за дълг и вярна служба към господаря си. Те са една от причините Япония да се превърне в непоколебима държава, която се откроява с титлата си „империя“.

За крехкостта на чувствата между малките и големите в ирландското предложение за „Оскар“ 2022

Как се прави кино за любовта между непознати, които можем да назовем с думите „майка“ и „баща“, макар те да не са истинските родители? Веднага любознателният зрител ще каже, че всичко е ясно: рецепта има и това е българският филм „Майка“. Нека не прилагаме обобщения, защото необятният свят на киното е като пъстър килим, върху който са разположени различни цветове-истории. Една от тях привлече погледа на децата от кино школа „Братя Люмиер“, Общински детски комплекс, гр. Варна. Филмът от Ирландия „Мълчаливото момиче“ бе показан в програмата на Международния кино-литературен фестивал „Синелибри“, тази година. Филмът е ирландското предложение за номинация за „Оскар“ 2022.