Киношкола "Братя Люмиер"

Всеки има своята Германия-надежда, блян, мит за разбитите мечти. Сестрите Прозорови – Маша, Олга и Ирина от пиесата на Антон Павлович Чехов „Три сестри“ са възможно най-добрият драматургичен пример, познат от родната ни сцена и техният копнеж по Москва-еквивалент на една филмова Германия, е възможно най-убийственият пример за невъзможността ни да бъдем онова, за което копнеем. Ако Сестрите Прозорови не са изпили до дъно унижението да си част от полужива държава, чиято система ни провокира да скачаме от балконите, то героят Никола от дебютния пълнометражен филм на Павел Веснаков „Уроци по немски“ е на ръба да приеме дъното от позицията на излишен човек.

Никола Йорданов е възпитаник на киношкола „Братя Люмиер“ към Общински детски комплекс-Варна. Публикуваме неговия искрен и личен опит да направи критическо сепуко на „Зеровил“, след прожекцията от програмата на „Cinelibri“ във Варна.

Айрин Айлин прави своя дебют като автор на ревю за филма „Берлин Александърплац“, който спечели голямата награда за майсторската си адаптация на роман в конкурса на последното издание на „Cinelibri“. Айрин от тази година е част от екипа на кино школа „Братя Люмиер“ – Общински детски комплекс – Варна, но тя се занимава и с театър - посещава школата на варненския актьор Стоян Радев, а голямата й мечта (засега) е: да изучава тънкостите на монтажа.

За съкрушителната реалност на старостта, през погледа на учениците от киношкола "Братя Люмиер" - Варна

Въпреки сложната ситуация, младежите от кино школа „Братя Люмиер“ - Общински детски комплекс - Варна, продължават да се интересуват от стойностно фестивално кино и да го отразяват. На вашето внимание предлагаме два текста за филма „Бащата“ от програмата на кино-литературен фестивал „Cinelibri“, дело на Кристина Стефанова и Никола Йорданов.

След премиерата на „Лято 85“ във Варна, в рамките на кино-литературния фестивал „Cinelibri“, предлагаме и разсъжданията на Кристина Стефанова – киношкола „Братя Люмиер“ към ОДК-Варна с худ. ръководител Елица Матеева. Кристина е акредитирана от фестивала, в качеството на млад кино наблюдател за kinoto.bg.

... или когато децата спасяват пукнатините в сюжета

Радвам се, че съм научила своите възпитаници да бъдат безкомпромисни в търсенето на стойностите на всяка артистична творба. Те знаят, че след време особеностите на живеенето ни предполагат премълчаване или пък бездействие. В случая на „Кръвта на пеликана“ в основната конкурсна програма от фестивала на българския игрален филм има подобен проблем, за който споделих по време на пресконференцията-проблеми на сценарна основа, от които идват празнините във филма. Не сме коментирали все още филма в час, но поставих задача да се пише за него така, както сме говорили за същността на компоментите на един филм и наистина сред опиталите да анализират „Кръвта на пеликана“, на вашето внимание предлагам мнението на Стелиан Генчев-12 клас-Първа езикова гимназия, което ми се стори най-адекватно на вътрешното ми усещане за конструкцията на филма. Eлица Матеева-худ.ръководител кино школа „Братя Люмиер“- ОДК-Варна

Филмът „Страх“ провокира възпитаниците на кино школа „Братя Люмиер“ – Общински детски комплекс-Варна и техният художествен ръководител Елица Матеева да напишат общ текст с размисли за премиерната творба, която е в конкурсната програма на 38-то издание на фестивала на българския филм „Златна роза“. Елица Матеева