Между две бири

“Предпочитам да се чувствам добре, отколкото да усещам, че потъпквам собствените си принципи“.

През 2008-ма година тя получава „Аскеер” за изгряваща звезда с пиесата „Три сестри” на Крикор Азарян в Младежкия театър. Късометражните й филми “Мостът”, “Солвейг” и “Къщата” печелят много награди, между които за млад режисьор, Cinewomen 2015 и за късометражен филм на Европейския фестивал на късометражното кино. Повод за настоящия разговор е нейният пълнометражен дебют като режисьор – „Доза Щастие“.

„Ирина е голям серт, куражлийка, смела. Аз не съм. На мен ми е трудно да взимам такива решения, трудно ми е да ударя шамар“.

Мартина е прям и слънчев човек. И много мил. Това е първото впечатление. Следващото идва с ролята на Ирина. За играта си в едноименния филм, миналата година получи „Златна роза“ за най-добра актриса. Срещаме се в един бар (естествено), за да си побъбрим за първите й стъпки в киното и театъра, за избора да станеш актриса в България, и разбира се, работата върху ролята във филма. Всичко това между две бири… или между две прожекции на „Ирина“, който можете да гледате по кината в цялата страна.

„Режисурата е къртовски труд“

Със Стефан Вълдобрев се запознахме преди много години, когато в Киноцентъра снимаше клипа към песента „Рай“, а аз помагах с фарта на режисьора Тодор Мацанов и оператора Владимир Михайлов. Оттогава мина време - Стефан написа и изпя много песни, но и изигра много роли в киното и театъра. Срещнахме се преди месеци за този разговор, но го публикуваме сега защото има повод – краткото му и необичайно превъплъщение във филма „Доза Щастие“ на Яна Титова, който вече е по кината, а на 11 ноември можете да се насладите и забавлявате с концерта „Стефан Вълдобрев&Обичайните заподозрени“, от 20.00 ч. в зала 1 на НДК.

„Трябва да се работи дълго време, за да изградиш име, което да работи за теб“

За първи път го видях го забелязах на големия екран във филма на Камен Калев „Източни пиеси“. По-късно имах удоволствието, макар и задочно, да се снимаме във филма „Сняг“ на Венцислав Василев. След премиерата на филма „Каръци“ се запознахме и го помолих да не участва във всеки български филм, за да не се похаби. Не знам дали ме послуша, но наистина оредяха участията му в киното за сметка на тези в театъра, където постави няколко представления като режисьор. Разговорът е от преди две години, но го публикуваме сега, защото търсех конкретен повод. Скоро (8 ноември) по екраните ще излезе филмът на Стефан Командарев „В кръг“, където Ованес има малка, но концептуална роля. Естествено, започваме с любимия на всеки актьор въпрос…

Разговор със звездата на филма "Дъвка за балончета"

За Иван Юруков изминалият сезон беше повече от успешен. Участва в един от най-гледаните български филми – „Дъвка за балончета” (реж. Станислав Тодоров – Роги), моноспектакълът „Пилето, което казва КУ” се играе в препълнели зали в София, страната и чужбина, беше номиниран с награда „Икар” за ролята му в постановката „Лисичета”, а на финала – обра овациите на телевизионните зрители с превъплъщенията си в „Като две капки вода”. Естествено, повод да се видим е ролята му в „Дъвка за балончета”. Разговорът беше на 13 януари – Денят на българското кино. Добра дата! Оттогава мина време, но исках срещата ни да отлежи, както и споделените мисли.

Разговор със звездата от филмите "Дъвка за балончета" и "Вездесъщият"

В петък (на 8 декември) по кината в цялата страна излиза новият български филм „Дъвка за балончета“ на Станислав Тодоров – Роги. В главните роли са Теодора Духовникова и Иван Юруков. На тазгодишния фестивал „Златна роза“ във Варна, Теодора получи награда за женска роля във филма „Вездесъщият“ (поделена с Ирини Жанбонас – за „Посоки“). Достойна за награда е и играта й в „Дъвка за балончета“ – една съвременна градска история за (не)споделената любов и спомени от детството.

Разговор със звездите на филма "Възвишение"

Вчера, по кината в цялата страна тръгна филмът на Виктор Божинов „Възвишение“ – по едноименния роман на Милен Русков. Премиерата на филма беше предшествана от мощна рекламна кампания, на която трудно може да се намери аналог в България. На билбордове, плакати и банери стоят лицата на двамата главни герои на филма – Гичо и Асенчо. Вероятно ще станат народни любимци, както младите актьори Александър Алексиев и Стоян Дойчев. На чаша бира, добри мезета и сладка приказка сме се събрали, за да си поговорим как стигнаха до филмовото „Възвишение“.

Разговор със звездата на филма "Вездесъщият"

Филмът „Вездесъщият“ вече втора седмица е по екраните на страната. С изпълнителя на главната роля Велислав Павлов сме седнали на по бира в любимата му квартална кръчма „Жадната ламя“, за да си поговорим за професията на актьора, ролята му във „Вездесъщият” и любимите филми, които са го накарали да се влюби в киното.

Разговор със звездата на филмите "Докато Ая спеше" и "Слава"

Нямам спомен откога се познаваме със Стефан, дори не мисля, че сме се запознавали официално. Той е от актьорите, с които контактът става бързо и непринудено. За това помага не само специфичното му чувство за хумор, но и умението да съблазнява събеседника или зрителя с естественото си поведение. За този разговор няма конкретен повод. Решихме да си поприказваме за смисъла и жертвите в актьорската професия и за последните му роли във филмите „Урок“, „Докато Ая спеше“ и „Слава“

Разговор със зездата на филма "Пеещите обувки"

С Рая Пеева се запознахме миналата година на фестивала „Златна роза“ във Варна. Впечатли ме, не само с нейната игра в „Пеещите обувки“ (реж. Радослав Спасов), но и с естественото й присъствие пред публика, колеги и приятели. Усмивката не слизаше от лицето й, а разговорът с нея започна толкова непринудено, сякаш съм я познавал от години.

Тази година на Фестивала на българското игрално кино „Златна роза“ 2016, Димитър Николов получи наградата за най-добра мъжка роля за филма „Христо“ (реж. Григор Лефтеров и Тодор Мацанов), поделена с Иван Налбантов („Безбог“). На същия фестивал се представи и с два късометражни филма – „Дрехи“ (Веселин Бойдев) и „Преди да заспя“ (реж. Николай Тодоров).