Филми

Благодарение на Кинематограф и София Филм Фест всяка сутрин от 8:00 ч могат да се гледат филми безплатно на сайта на kinematograf.bg

Територията на късото кино винаги е била terra incognita – не толкова заради някаква особена загадъчност, колкото поради простия факт, че за нея не се говори много. Една на пръв поглед подценявана ниша в изкуството, съдържаща в себе си повече истории, отколкото можете да си представите. В нея можем да открием всичко, включително да разпознаем собствените си житейски казуси и макар за мнозина то да е трудно за гледане, за други тъкмо това го прави гениално и вдъхновяващо.

„12 маймуни“ на Тери Гилиъм представя апокалиптична картина, в която всички предишни познания и целият опит на човечеството се оказва без стойност.

Подобно на "Бразилия", първата ни среща с главния герой на "Дванайсет маймуни" Джеймс Коул става посредством сън. Коул сънува как малко момче наблюдава убийството на мъж, който пада повален от куршум сред множество от хора. Действието на филма "Дванайсет маймуни" ни отвежда в 2035 година, където е оцеляла една малка част от човечеството в следствие на смъртоносен вирус. Режисьорът използва бъдещето като стартова площадка за централната линия на сюжета, който се развива през 1990 и 1996 година.

Постоянно прогонваме Бог и дори, когато в тишината на здрача го призоваваме, звярът в нас убива любовта

За мен полското кино и темите, свързани с нравствеността винаги се идентифичират с творчеството на Зануси. Но и днес полското кино продължава да предлага сюжети, които изследват линията религия – вяра-избор. Веднага се сещам за представител на моето поколение - полската режисьорка Малгожата Шумовска и нейните филми „Лице“ (2018), „В името“ (2013). 38 годишният режисьор Ян Комаса прави изключително сериозен разрез на полското общество със своя малък „Левиатан“ - „Тяло Христово“.

И тази година, младежите от кино школа "Братя Люмиер" при Общински детски комплекс-Варна ще се опитат да анализират различни по рода си филми от програмата на "София филм фест" във Варна. Интересно е обстоятелството, че този път те сами си избират над какво да пишат и по собствена инициатива желаят да се включат в отразяването на събитието. На вашето внимание предлагам разсъжданията на Никола Йорданов - IV ЕГ "Фредерик Жолио–Кюри", 11 клас Елица Матеева-художествен ръководител на киношкола "Братя Люмиер".

Премиерата на книгата ще бъде на 4 март (сряда), от 18 часа в кино "Одеон".

В "Предимства и предизвикателства на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино", изд. Институт за изследване на изкуствата, авторът й Петя Александрова се вглежда в многообразието от кратки игрални филми (експериментални, независими, екранизации, хибриди, омнибуси и т.н.) и свързаните с тях нови посоки, нови стилове, нови имена - една неизследвана в своята цялост територия в екранната теория и практика. Книгата ще бъде представена от проф. Надежда Маринчевска като част от проекта "Посттоталитарното българско кино - модели и преспективи" на Института за изследване на изкуствата. Ще бъдат показани и филмите "Синът" на Христо Симеонов и "Чест" на Павел Веснаков. С любезното съгласие на Петя Александрова, на Вашето внимание предлагаме уводната част на книгата.

Петото издание на фестивала ”Кино в длан” очаква филми до 31 март 2020

Филми, заснети с мобилни устройства могат да кандидатстват в петото издание на фестивала ”Кино в длан” до 31 март 2020 г. Изискванията към филмите са да са с времетраене до 5 минути и да са заснети с мобилно устройство /мобилен телефон или таблет/. Регистрацията за фестивала се осъществява чрез сайта mkino.org, а най-актуална информация за всичко, свързано с ”Кино в длан” може да се намери освен на сайта и на фейсбук страницата на фестивала. Там публиката може освен да гледа и коментира филмите участници, така и да сравни своята преценка с тази на журито, което е от утвърдени филмови специалисти.

За 18-а поредна година София Филм Фест организира конкурс за български късометражен филм

За 18-а поредна година международният филмов фестивал София Филм Фест организира конкурс за български късометражен филм. През повечето години програмата е подкрепяна от ирландското уиски Джеймисън, което допринесе за успешното развитие на създаването на късометражно кино в България. През конкурса са преминали много от водещите имена в съвременното българско кино, сред които Драгомир Шолев, Андрей Паунов, Светла Цоцоркова, Петър Вълчанов, Борис Десподов, Павел Веснаков и много други.

Сам Мендес: „Причината да снимате или гледате филм за войната е, защото това е една от малкото ситуации, при които хората стигат до абсолютната граница на своите способности.“

За режисьора Сам Мендес „1917“ е може би най-личният му проект, развил се с помощта на детските спомени. Първата световна война от своя страна за британците има приблизително същия отпечатък, както Великата отечествена война за бившия Съветски съюз. Втората световна война с Дюнкерк, речта на Чърчил: „Ще се борим на плажа“ и битката за Ел Аламейн, също са сред националните връзки. Но именно Първата световна война във Великобритания се нарича Голямата война, датата на примирието на Компиен – 11 ноември се превръща в ден на възпоменание на загиналите във всички войни в страните от Британската общност. В чест на загиналите по фронтовете се носят бутониери и брошки под формата на макове (за първи път този символ се появява в стихотворението „На полетата на Фландрия“ от канадския полеви хирург Джон Маккрей).

Събитието е запазена марка на варненското издание на "София филм фест" и предоставя възможност на нови таланти да покажат своите творби на големия екран

За 7-ма поредна година “София Филм Фест - Варна” отправя традиционното си предизвикателство към автори, търсещи изява в областта на киното, чрез формата “Екран за нови кинематографисти”. Събитието е запазена марка на варненското издание на фестивала и предоставя възможност на нови таланти да покажат своите творби на “големия екран”.

Прожецията ще бъде на 2 февруари (неделя) от 18.30 в Дома на киното

ТЕРИ ДЖОУНС е велик! Ще остане завинаги в сърцата и в мислите ни... Беше наш приятел - на София Филм Фест, на Дома на киното, на верните почитатели на "Монти Пайтън" и техните несравними творения...

„Върлината е филм за травмата от войната. Това е антивоенен манифест, а не история за войната.

По изключение включих в най-новата си книга „Европейско кино за нетрадиционалисти. Кинорежисьорите „за“ дъгата“ филма „Върлината“. В книгата си съм събрала над 70 заглавия на европейски филми от 1919 г. до наши дни, които са ярък свитедел на европейския дух, който поне са мен е пример за отвореност и възприемане на всеки член на социума тотално - с характеристиките му, с проблемите му, с идентичността му. За съжаление ситуацията в Русия днес, когато руски режисьори заради инакомислие биват затваряни или пък техни кино проекти биват цензурирани по никакъв начин не ми „говори“ за проявлението на този дух, а и Русия отдавна с лудостта на управляващите я „величия“ отказва да сподели тези ценности. През лятото на 2019 г. успях да видя отличника от селекцията на „Особен поглед“ в Кан „Върлина“ и възкликнах, че по изключение ще включа кратък текст за филма в съдържанието на книгата си, без да подозирам, че някой има намерение да разпространява филма в България.