С поетичната си визия и мълчаливи картини, „Изпепеляване“ прилича на ранен копнеж
65 годишният Лий Чанг-донг сякаш е оголил до кост разказа на Харуки Мураками „Горящият хамбар“ от сборника „Изчезването на слона“. Дори си е позволил да измисли някои нишки над оригиналната история, които да превърнат един от най-любимите филми на критиката в Кан през 2018 „Изпепеляване“ в мистериозна метафора на това, че всеки има двойник, окован в комплексите на персоналните си дефицити. Може би „Изпепеляване“ не е филмът, който би предизвикал далгоочаквано затишие пред буря по подобие на „Оазис“ (2002) и „Поезия“ (2010), филми, заради които харесвам режисьора, но ще се оправдая, че всеки от нас има потребност от онова кино, което отговаря на моментните му нагласи.