Късото кино уж е началната тренировъчна площадка, през която минават младите режисьори, но някои от тях никога не си тръгват от нея. Други пък се връщат там впоследствие.
Днес, започвайки вече трета седмица от извънредното положение, няма как да не ни направи впечатление инициативата на платформата Кинематограф, която вече цял месец насочва вниманието ни върху българското късо кино.
Всяка сутрин в 8:00ч нов български филм онлайн безплатно.
Филмите могат да се гледат на тази страница.
Просто, но ефективно, послание, което някак грабва хората и както екипът на Кинематограф споделя, довежда до общо десетки хиляди гледания на представените филми в рамките на две седмици.
На въпросът „Защо точно българско късо кино?“, Кинематограф отговарят нееднозначно и, досущ като любимата им форма – лаконично: „Донякъде случайно, донякъде очаквано“.
Гледайки филмите, които ден след ден излизат в техния сайт, очевидно е че:
Имаме страхотно българско късометражно кино.
В основата на киното стои историята. Добрият разказвач няма нужда от много думи, за да я предаде. Затова и самата природа на късото кино изисква проницателност и умение да разказваш, смелост. Не е за всеки, затова и е особено интересно да видим кой как реализира късометражен филм в България. Всеки филм е постижение, защото е начин да запечатаме щрих от времето ни във вечността на културата.
Късото кино е по-свободно. Освен ако не се прави за телевизия, не е задължено да се придържа към структурните догми в киното.
Другата причина, поради която Кинематограф осъществяват този проект е желанието им да го превърнат в отправна точка за младите творци, които тепърва ще се оформят като режисьори, сценаристи, оператори, актьори. Бидейки открита и безплатна, тази филмова база улеснява учащите да проследят развитието на цели поколения български кинаджии. Гледането на късо кино е начин да разберем по-добре жилката на „нашето си кино“. Това – казват те – е малка, но важна и необходима стъпка в голямата стратегия за подобряване средата за представяне на кино, дебат, критичен анализ, изграждане на кинокултура и т.н. Един от фундаментите на всичко това са критериите – тези, по които в крайна сметка преценяваме кой филм е добър, и кой не.
Не на последно място, сега, повече от всякога, търсим под една или друга форма път за разбиране на необичайната ситуация, в която светът се намира. Нека не забравяме, че народната мъдрост не е само в приказките и класиките. Тя е нишка, пронизваща всички форми на българската култура, включително седмото изкуство. В този ред на мисли се оказва, че късото кино, тъкмо поради очертаната по-горе свобода, има много мъдрост за (по)казване.