И тази година, младежите от кино школа "Братя Люмиер" при Общински детски комплекс-Варна ще се опитат да анализират различни по рода си филми от програмата на "София филм фест" във Варна. Интересно е обстоятелството, че този път те сами си избират над какво да пишат и по собствена инициатива желаят да се включат в отразяването на събитието. На вашето внимание предлагам разсъжданията на Никола Йорданов - IV ЕГ "Фредерик Жолио–Кюри", 11 клас Елица Матеева-художествен ръководител на киношкола "Братя Люмиер".

"Фарът" е психологически хорър, в който двама пазачи на фар са заточени на малък остров, докато се опитват да запазят здравия си разум. Това е вторият пълнометражен филм на режисьора Робърт Егърс, след като през 2015-та година той ни разказа във филма «Вещицата» за едно силно отдадено на вярата си християнско семейство, изолирано в горите на Нова Англия и измъчвано както от безмилостна вещица, така и от Дявола.

Lighthouse4.jpg

Чувството за изолация и клаустрофобия е характерно и за двата филма. Както гората във «Вещицата», така и островът във "Фарът" представляват парче земя, което се определя за дом на главните персонажи. И тук заобикалящото земята – необятнотo, мистериозното, носещото опасности дебне, преследва света на персонажите. Но освен островът и океанът като обстановка, "Фарът" придава чувството за клаустрофобия и по технически начин: квадратното съотношение на картината не представлява просто интереснен артистичен избор или метод, който да грабне очите на зрителя, търсещ различното. То е като ръкавица за атмосферата на филма, допринасяйки за ужасяващата обреченост на персонажите във всяка сцена.

Lighthouse3.jpeg

"Фарът" е абстрактен черно-бял филм, който може да бъде интерпретиран по различни начини от всеки. За мен, това е филм, изследващ завистта като феномен и как стремежът към непознатото може да причини срив в съзнанието ни.

Питам се: дали това, което наблюдава зрителят е визуализация на лудостта или пък е реалност?

Динамиката на отношенията между капитана - главен пазач на фара Томас Уейк (Уилем Дафо) и младока Ефраим Уинслоу (Робърт Патинсън), криещ своето мистериозно минало, е един от най-интересните аспекти на филма. Разговорите между двамата са напрегнати и са изиграни по увелирен начин - на ръба на трагикомедията. Дали ще говорят за омар, дали единият ще проклина другия, или просто ще си крещят "Какво?", тези разговори се запечатаха завинаги в главата ми. Определено актьорският дует Дефо-Патисън заслужаваше много повече награди и номинации.

2.jpg

"Фарът" може би не е филм за всеки, заради абстрактността си и цялостното плавно разгръщане като сюжет, но според мен той е пример за отличен психологически хорър. Изтръпваща атмосфера с непосилна «лекота» на живеене на персонажите, бавно навлизавищи в лудостта си, в този странен свят се крие енигамата на отворения за интерпретация сюжет. Нямам търпение да видя да почувствам филма отново!

П.С. Искам да направя това, което Робърт Патинсън направи с гларуса във филма ...

Очаквайте "Фарът“  в програмата на  София Филм Фест в София:

01.04.2020

ДОМ НА КИНОТО - 18.30 часа

23.03.2020

ДОМ НА КИНОТО - 20.30 часа

19.03.2020

CINEMA CITY MALL OF SOFIA - 19.00 часа

17.03.2020

CINE GRAND PARK CENTER - 19.00 часа

16.03.2020

EURO CINEMA - 20.00 часа

14.03.2020

КИНО „ЛЮМИЕР ЛИДЛ” - 12.45 часа

26.03.2020

КИНО „ЛЮМИЕР ЛИДЛ” - 18.00 часа

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ във Варна

Фестивален и конгресен център

15.03.2020 - 17.45 часа

Свързани статии

0 Коментар(и)

Оставете коментар



Обнови