Много голяма бе радостта ми като узнах, че през 2020 г. филмът на Кантемир Балагов ще бъде показан на София филм фест 2020. В много отношения е по-добре да живееш в България, отколкото в страната на „величията“.
„Ученикът на Александър Сокуров се оказа интересно явление в новата руска вълна от режисьори. Зад гърба си има две награди от селекцията „Особен поглед“ в Кан. С дебюта си „Теснота“ от 2017 г. (награда на ФИПЕРССИ от Кан) показа, че умело разработва сюжетите си, в които присъствието на млади и дебютиращи актрьори превръщат картината в екзотично, неочаквано преживяване. С „Теснота“, Балагов въведе в света на киното Даря Жовнер, а във „Върлината“ правят кино прощъпулник 25-годишната Виктория Мирошниченко и 23-годишната Василиса Перелигина.
В основата на „Върлината“ е залегнал един монолог от дебютната през 1983 г. книга на нобеловия литературен лауреат Светлана Алексиевич „Войната не е с лице на жена“. В нея Алексиевич разказва за жените по време на Втората световна война. Книгата е предадена в издателството през 1983 г., но вижда бял свят едва след началото на перестройката, като предизвиква разпалени обвинения в пацифизъм, натурализъм и почерняне на паметта. Но след като е издадена, през 1986 г. получава награда на Ленинския комсомол и е преведена на световни езици от близо и далеч– от български до китайски и японски. По нея са създадени и спектакли, и филми (включително по сценарий на самата Алексиевич). Балагов иска да заснеме един монолог от книгата, но се отказва и създава свободен сценарий, в който главните персонажи са две самотни жени, които са на кръстопът, те живеят заедно и работят в Ленинград в трудно, жестоко време – 3 години след вдигането на Ленинградската блокада. Получил се е специален филм за войната, в който няма сражения, няма кръв, но интимността във филма е така оголена, че е тясно на сърцето. Всяка от двете жени се опитва да надхитри пустотата, която я задушава. Но дори и фикс идеята на Маша, че Лия може да стане майка и да роди дете, за което тя ще се грижи и няма да е “празна като утробата си“, не помага.
Ия получава пристъпи-втренчена безмълвно в небетието, тя стои вкопчена в самотата си, медицинските сестри са свикнали с чудадостите й. Но именно тази чудадост ще погуби три годишния Пашка, който се задушава в прегръдката й по време на един пристъп. Така Ия става доживотна длъжница на Маша, защото Паша е нейното дете. Двете жени са скачени съдове. Не могат една без друга и са готови да умрат въпреки личните си страдания заради другата. Ия е дългучът,върлината, която се жертва за Маша. След като тя не може да има повече деца заради операция, а е поверила своя Паша на върлината, Маша решава да се възстанови баланса- Ия трябва да прави секс със завеждащия болницата. В присъствието на Маша, през сълзи Ия позволява да проникнат в нея, заради бъдещото дете. Но въпреки този брутален акт, тя не забременява. По-късно тя посещава отново същия потенциален донор, като му се предлага. Военният доктор не я докосва, но иска заедно да напуснат града. Ия предпочита зелинаковстта на Ленинград с тоталната му мизерия и студ. Зеленикавостта е като трева, която си пробива път през смъртта, празното и тягостната тишина на битието.
„Моята история не разглежда еднополовата любов, макар че тя има своите сериозни проблеми и измерения. Връзката между двете жени е връзка на взаимно споделяне, породено от дивата самотност. Млади хора загиват на фронта. Мъжете са избити, виждали сте фотографии, на които жени танцуват една с друга. Затова и Маша иска да й се роди момченце-за да се постигне някакъв баланс. Исках да предам това чувство на самотност. Жените имат само себе си. Ние се намираме в състояние на война. Това е нашето привично състояние. Четете повече книги. Гледайте по-малко кино и ако живеете в някаква трагедия, гледайте тя да не се превърне в емоционален товар, не естетизирайте насилието. Това са моите принципи, които ме ръководят. А киното е способ за себеизрязаване и сублимация.“ – казва Балагов при обсъждане на филма си с публика – 20 юни 2019 в кино „Октябрь“.
„Върлината“ е филм за травмата от войната. Това е антивоенен манифест, а не история за войната. В същината си всеки филм, гравитиращ около съдбите на персонажи, свързани с войната е антивоенен филм. Всеки човек се нуждае от човек, независимо пола и в това се крие мъдрото послание на филма. Представяйки този филм тук, се опитвам да подчертая, че филмовите ни истории са истории за човека. Възприемайки пола отделно от човека ние се самоограничаваме и сами си поставяме граници. Филмът на Кантемир Балагов показва, че живеем зле, все още сме вътре в тунела на материята, на пустотата. Независимо историческият маркер, „Върлина“ е филм за битието ни тук и сега – независимо цивилизационните постижения, ние си оставаме затънали в калта на личната самодостатъчност, от която спасение няма! Празно и пусто е вътре в нас!
„Европейско кино за нетрадиционалисти. Кинорежисьорите „За“ дъгата“ е в разпространителската мрежа.
