„Изпепеляване“ е дълъг филм, но в никакъв случай не е скучен. С поетичната си визия и мълчаливи картини, „Изпепеляване“ прилича на ранен копнеж по другото, което ни пречи да познаем сърцето си, защото всеки от нас е И Джонг су – затворен младеж, търсещ другостта, но подчинен на личната си цензура спрямо живота. Всеки от нас иска да бъде Хе-ми – авантюристка, която свободно напуска очертанията на личното си пространство, за да се слее със залязващото слънце на Кения и да осъзнае, че животът не е даденост, а възможност за споделяне. Всеки от нас мечтае за наслада от живота, за удоволствието да се слеем с мига по подобие на Бен, но не можем да си го позволим, защото Бен е като онези чудни богати младежи, за които И Джонг су е чел във „Великият Гетбси“. За да бъдеш това, към което се стремиш, трябва да изпепелиш, да изтръгнеш всяка греда, която ти пречи да обикнеш света, да се оголиш, да загърбиш миналото си.
Всеки от нас е малко дете, когато се налага да преодолеем ДНК-то на своята биография, да преодолеем грешката в чипа, заложен от нашите родители. Не съм сигурна дали пътят на И Джонг су е правилният, но той поне прави опит, за да разбере истината за себе си. Бащата на И Джонг су е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода, заради постъпка, чиито подбуди идват от прекомерен гняв и горделивост. Вероятно поради тези неприятни черти, майката на И Джонг су е напуснала семейството и не е общувала с младежа 16 години. И Джонг су е сам, опитва се да се справи с битовите си проблеми, с лошия си сън, с телефонни обаждания, в които някой постоянно мълчи, но е педантичен в маркирането на присъствие. И докато И Джонг су търси опората, на хоризонта се появява палавата Хе-ми, която като малка според някогашния И Джонг су е била уродлива и неприятна на външен вид. Хе-ми без да чака разрешение споделя тялото си с И Джонг су, той пък е така неуверен в това, което се иска от него, че дори буди симпатия и усмивка. Хе-ми заминава за Африка, за да почувства ритъма на сърцето си в залези и чудни местни танци, а И Джонг су се грижи за котката й. Обаче Бойлер все се крие, въпреки че купичката с вода е празна, а котешката тоалетна се употребява редовно. Съществува ли Бойлер или е илюзия? Има ли я Хе-ми или тя е фикция на И Джонг су, който пък не знае какъв роман да напише и все пак иска да се пробва? Кой е Бен? Каква е тайната на малкото му куфарче и защо в тоалетната му има чекмедже, в което се съхраняват женски накити? Твърде много въпроси за семплия И Джонг су.
Щом на екрана има пожар, винаги се сещам за „Жертвоприношение“ на Тарковски и за онзи край на света, който все някога ще ни споходи. Човешкият род априори е закърмен с идеята да бъде жертвен агнец, защото от раждането ни до сигурния финал ние сме жертва на личната ни проекция за живот. Подобна мисъл отново ме навести, когато малкият И Джонг су в своя блян или сън присъства на изгарянето на хамбар. Да гори парници е хоби на Бен, но дали Бен наистина го прави или играе опасно, за да бъде екзотична дестинация за И Джонг су не е ясно. В „Изпепеляване“ се съдържа идеята за „Аз“ и неговата проекция- за да постигнеш друго „Аз“, трябва да изпепелиш познатото лице и да се презаредиш с жадуваната персона.
Хе-ми се е превърнала в красавица, благодарение на пластична операция. Затова И Джонг су трудно се сеща коя е. Бен също съдържа определена двойствена природа. За И Джонг су остава да намери алтернативата си.
Хе-ми иска да стане актриса, изучава пантомима и подсказва нещо на гладните за мистерия зрители: докато играе, че бели портокал, споделя следната мъдрост: „тайната на успеха е простичка, трябва да забравиш, че портокалът не съществува.“- може би ще ни е по-ясно кои сме, ако забравим това, което знаем и престанем да ровим в съзнанието си, за да открием точните отговори. Категоричните неща никога не са достоверни!
„Изпепеляване“ е ода за безкрайното настояще, което никога няма да се превърне в мечтаното утре. Яростта, че не можеш да промениш съдържанието на функцията си в живота води до маргинални, гневни жестове. Всяка подобна форма на протест е резултат от невъзможността да приемем себе си – отвъд неприемането на себе си ни очаква изпепеляване.
Някои критици определят „Изпепеляване“ за корейския отговор на „Фотоувеличение“ и „Махоланд драйв“, но каквото и да се каже или напише за този филм, все пак добре е да се подготвим емоционално за трудно пътуване към себе си, в което нищо не е очевидно освен финала: напускаме кожата си, когато се отказваме да се примирим с отреденото ни статукво-пламваме завинаги и безвъзратно.
Една от любимите ми сцени в „Изпепеляване“ е с«Générique» на Майлс Дейвис, която ни подсеща за „Асансьор за ешафода“ на Луи Мал. Може би тази сцена обобщава филма така: ние всички сме тела, чийто унес се предизвика от безкрайния копнеж да полетим и да напуснем предначертаното, ограниченията. Хе-ми е гола до кръста и танцува, а ръцете й са птица. Бен и И Джонг-су се наслаждават на залеза, който винаги е обагрен в оранжево, червено, виолетово и зелено без страсти и напрежение, в тотален дзен.
Декември ще настъпи, птиците са отлетели на юг, а в късите дни единственото, което със сигурност присъства е старостта. Дали животът е изгорял като факла заради любов или заради невъзможната промяна вече няма значение, защото Мураками никога няма да бъде отново на 24 г., за да напише различна версия на своя разказ. Но киното е властелин на интерпретациите и „Изпепеляване“ показва силата им.
Очаквайте „Изпепеляване“ - във Варна на 10 октомври, зала „Европа“ – Фестивален и конгресен център, 20.00 ч. София-15 октомври - Културен център G8., 19:00 часа-в рамките на Cinelibri.