Разговорът

"Добрият филм не е екранизиране на текст, а автономна тяорба със своя собствена логика, поетика, образност, повествование, синтаксис, чужди на всяко друго изкуство"

Тази година в програмата на Киномания 2017 има няколко български премиери. Една от тях е филмът на Любомир Младенов „Кораб в стая”. След пълнометражния си дебют „Ловен парк”, режисьорът остава верен на своите търсения в територията на поетическото, авторско и вглъбено кино. Във филма участват Цветан Алексиев, Елена Димитрова и Иван Димитров. Филмът бе селекциониран в конкурсната програма на фестивала в Токио. Премиерата е тази вечер от 18.30 ч. кино „Люмиер Лидл”.

"Опоетизирането на света е част от онзи алхимичен процес, на който се подлагаме всички, влизайки в киносалона".

Тази година Киномания се открива с филмовия дебют на Галин Стоев „Безкрайната градина”, което е добър повод за разговор с режисьора. Сценарият е на Яна Борисова и Галин Стоев по мотиви от пиесата „Приятнострашно” от Яна Борисова. В централните роли играят Мартин Димитров, Елица Матева, Димитър Николов, Глория Петкова и Никола Анастасов. Оператори са Борис Мисирков и Георги Богданов. Музиката е дело на Саша Карлсон, а сценографията на Юлиян Табаков. Продуцент е Мартичка Божилова (АГИТПРОП).

Писателят Иван Димитров за ролята си във филма „Кораб в стая“

Иван е писател, обича да си играе с думите не само върху белия лист, но и когато представя движението на думите в пространство, заобиколен от читатели. Срещата ни този път няма да е подчинена на литературата, а на киното, защото Иван дебютира като актьор във филма на режисьора Любомир Младенов „Кораб в стая“, чиято международна премиера ще бъде на филмовия фестивал в Токио (25 октомври - 3 ноември). За филма Иван разказва с любов, а 2015 г., когато участва в снимачния процес е сложна година за него, но благодарение и на „Кораб в стая“ преодолява себе си като постига своя катарзис. Ролята му е на човек, отказал се от комуникацията с външния свят, на човек в криза и донякъде художествената реалност е като близнак на Ивановото битие през този период. Снимките се провеждат в Божурище и в София (квартал „Младост“). Продължителността им е около месец. Първоначално в екипа е включен руски оператор, но след определени обстоятелства зад камерата застава Диан Загорчинов. На Иван партнират актьори, с които писателят с

"Проблемът на героя е, че наблюдавайки тайно хората, той започва да придобива знание, което другите нямат"

С Илиян Джевелеков се запознахме на един новогодишен купон в Студентски град преди повече от 20 години. Аз бях първокурсник, а той вече завършваше режисура в класа на проф. Людмил Стайков. Оттогава сме се виждали много пъти, дори сме работили заедно, но никога не сме си говори за това, какво ни кара да се занимаваме с кино. Премиерата на втория му пълнометражен филм „Вездесъщият” е добър повод да си припомним тази тема.

"Добрият продуцент не пропуска възможността да разработва сполучливата идея, дори да няма ясна визия за нейното финансиране"

Наскоро издателство „Колибри” издаде най-новата книга на проф. Любомир Халачев „Изкуството да бъдеш продуцент”. Това е добър повод с него да поговорим за всички аспекти на тази професия, и особено нейния роден контекст, както и за моментната картина на киното в България.

"Истината е, че когато бързо преминавам от един филм в друг, аз съм във форма и така се чувствам свободна, защото много обичам работата си и актьорите"

Отмина 25-то юбилейно издание на МФФ „Любовта е лудост“ 2017. Като всеки фестивал и този имаше своите проблеми, технически несъвършенства, които остават на заден план, когато се срещаме с интересни личности и филми. За мен най-съкровени и чисти бяха минутите, прекарани с председателя на журито на фестивала, г-жа Иглика Трифонова. Мотивът за тази отдавна търсена среща бе представянето на филма й „Асансьор за пациенти“ в специална прожекция по време на фестивала. Имах много въпроси, които провокира „Асансьор за пациенти“. Вероятно, ако видя за трети път филма по време на „Златна роза“ 2017, списъкът ще се разшири, защото възприемам последния филм на Иглика Трифонова като изповед, в която осъзнавам, че доброто има трудна светлина, но трябва да се работи за нея. Дълго, постоянно и неуморно!

„Трябва да се разделим с провинциалния ни контекст и манталитет на мислене”.

Филмът „Реквием за госпожа Й“ бе отличен от София филм фест 2017 с награда на международната федерация на филмовите критици – важно и престижно отличие. Същевременно за филма се писа предимно заради участието му в Берлинале и заради наградата за постпродукция от Карлови Вари. Обширни критически анализи за качествата и същността на филма в българските медии са дефицит. А за стойностното кино, в което участват български творци трябва да се говори! „Реквием за госпожа Й“ бе показан на МФФ „Любовта е лудост“2017 в панорамата „Фестивали и награди“. Последният можеше да се включи в конкурсната програма, независимо, че вече е бил удостоен от друг роден фестивал с награда. Филмът бе представен пред варненските зрители от Павлина Желева, в качеството й на копродуцент („Геополи филм“).

„Човек по един или друг начин трябва да се стреми да бъде майстор, за да бъде удивителен.”

Поводът да се срещнем с Владислав Тодоров бе премиерата на книгата му „Пумпал” на издателство „Колибри”, в чийто офис правим и нашия разговор. Той се проведе през месец май когато двамата с режисьора Тео Ушев кандидатстваха с проект за игрален филм по романа. Художествена комисия за игрално кино го оцени високо и предстои да бъде сниман. След „Дзифт” и „Цветът на хамелеона” предстои да видим и трети филм по сценарий на Владислав Тодоров.

Разговор с режисьора Николай Акимов, автор на документалния филм „За свети Методий, глаголицата, кирилицата и БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА”.

„Нашата азбука, наречена Кирилица, е чисто българска. И досега няма окончателно приет исторически вариант, който да казва: „Сто процента това е нашата азбука и тя идва оттам!”. Знае се, без съмнение, че тя е на основата на гръцката азбука, но другите знаци, които по това време са около половината от знаците, не е ясно откъде идват. Версията, която ние представяме на архитект Слави Дончев звучи изключително достоверно, защото е свързана с исторически факти”. Това казва в разговор за сайта “въпреки.com” режисьорът Николай Акимов, автор на документалния филм „За свети Методий, глаголицата, кирилицата и БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА”. По този повод препечатваме разговора, който направиха колегите и приятели Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов в сайта въпреки.com, за което благодарим.

Разговор с режисьора на филма „Сняг”, който БНТ ще излъчи на 30 април вечерта

В неделя (30 април) по БНТ 1 стартира поредица „Ново българско кино”, която започва с дебютния пълнометражен филм на режисьора и сценарист Венцислав Василев – „Сняг”. Преди две години, филмът бе в конкурсната програма на фестивала на българското игрално кино „Златна роза” 2015, където направихме част от този разговор и продължихме дни преди телевизионната премиера. За съжаление филмът не получи своето разпространение по кината, каквото заслужаваше.

Разговор с един от великите "Монти Пайтън"

Преди 20 години (май 1996) в Дома на киното в София се проведе първия (и засега последен) МОНТИ ПАЙТЪН ФЕСТ. Специален гост на това събитие бе един от членовете на групата Тери Джоунс. Освен като майката на Брайън, той е известен и като съсценарист и актьор в групата. Заедно с Три Гилиъм са режисирали “Монти Пайтън и Свещения Граал” и “Смисълът на живота според Монти Пайтън”, а самостоятелно е режисьор на “Животът на Брайън”. След периодът с “Монти Пайтън” прави филмите “лични услуги” и “Ерик Викингът”. От 1976 г. пише книги за деца. Негов е сценария за “Лабиринт” с Дейвид Боуи и Дженифър Конъли.

Втора седмица на екран се прожектира третият филм на Зорница София „Воевода“. За първият уикенд той бе гледан от 14 000 зрители, а до този момент – от над 40 000. В нашия разговор говорим за филма и неговите днешни отправни точки.