Как стигна до сюжета на четвъртия си филм?
Самата идея дойде, след като се срещнахме с Башар – точно на това място, където сме сега. Говорехме си да направим филм заедно, тъй като се оказа, че мислим по идентичен начин. Той каза, че му се прави филм за събарянето на стари семейни къщи, загуба на семейни ценности и т.н. Аз му казах, че тази тема ми е интересна, но бих добавил моите си неща за приятелството, за търсенето на себе си. За това как човек пътува, търсейки щастието условно – на различни места. Но в крайна сметка понякога трябва да се върнем изначално към себе си. Чудехме се къде да го направим. След това дойде идеята за Пловдив като европейска столица на културата. Това беше преди една година буквално. Започнахме да ходим периодично на срещи в Пловдив. В един момент аз започнах да пиша сценария. След два месеца имах първи драфт, който почнахме да обсъждаме.
Имаше ли голяма промяна от първия вариант на сценария, до финалния готов филм?
Не бих казал, че имаше много голяма промяна. По-скоро имаше съкращения. Единственият проблем в случая беше, че има много сюжетни линии, което логистично беше сложно да се подредят в историята. Трябваше нещата да са подредени така хронологично, че да се запази ритъмът. Бях ги разтеглил малко повече. Но аз си имам система на писане и си знаех, че първият вариант няма да е окончателният. Следващите месеци преправяхме, коментирахме и лека, полека поизчистихме сюжета. Да кажем, че имаше към 60% разлика.
Ти виждал ли си се със скрийн доктори?
Не. Аз през годините много съм се интересувал и съм си купувал книги за писане на сценарии. Разучавал съм всички възможни системи, които съществуват, като съм се учил по този начин. Не съм се занимавал със срийн-доктори, диалогисти и т.н. Сам си ги правя нещата, за добро или лошо.
По-лесно ли ти е, когато ти си напишеш сюжета и след това работиш по него като актьор и режисьор, или предпочиташ готов сценарий? По-лесно ли ти е със собствен сценарий или с чужд? Защото имаш опит и от двете.
По-лесно е със собствен сценарий от гледна точка на това, което искаш да изкажеш. По-трудно е да работиш като режисьор и продуцент заедно, защото тогава вече отговорността и стресът са много по-големи. Работил съм като режисьор на сериали, където сценарият не е бил мой. Тогава съм се чувствал много по-спокоен, защото не съм носил отговорност – само режисирането. Но много по-малко съм познавал героите и много по-малко съм имал цялостна гледна точка на ситуацията. Особено като работих над „Скъпи наследници“ – губиш сериозно нишката, колкото и да си част от процеса. Докато, когато ти си си писал сценария, прекрасно знаеш какво е било преди това, какво следва, знаеш беграунда на героя, знаеш историята отвъд сюжета. Особено като актьор аз не уча реплики. Много добре знам героят ми как се позиционира вътре. Още докато пиша сценария си представям как ще го заснема. Нямам колебания къде да сложа камерата. При сериалите е друго. Когато човек си пише сам, има всеобхватна представа за целия кръг. Иначе си просто един наемник.
Когато си сценарист, режисьор и продуцент, къде се самоцензурираш? Предполагам по принцип режисьорът цензурира сценариста, а след това продуцентът цензурира режисьора?
Аз още в самото начало се цензурирам. Още докато пиша започвам да стеснявам пътя си. Примерно, от продуцентска гледна точка, след като съм обикалял по целия свят снимайки, си казвам, че ще е най-добре този път да концентрирам действието на едно място. Колкото повече масови сцени има, толкова по-скъпа е продукцията, съответно започвам да ограничавам и тази позиция и т.н. Започвам да мисля за дадени актьори, които мисля, че биха били подходящи, започвам и там да ограничавам нещата… Още на сценарно ниво вече мисля като продуцент. Като режисьор напоследък почнах да се отпускам, въпреки това продуцентът продължава да се намесва. Така че самоцензурирането е постоянно.
Това не те ли ограничава по някакъв начин? Не е ли по-добре да си освободен от мисълта на продуцента откъде да дойдат парите?
Да. Това по някакъв начин ми липсва. Но знам, че ако имам този вариант – само да играя или режисирам, ще имам по-малко контрол над самата ситуация. В моя случай аз контролирам ситуацията и същевременно имам някаква креативност, която е ограничена да някаква степен, но отговорността след това си е моя и аз след това мога да продължа този процес да не седи като едно хоби, както при много режисьори. Да правиш един филм десет години стои, за съжаление като хоби, а не достатъчно професионално. Тук изключвам големите режисьори като Джеймс Камерън и Стенли Кубрик, които могат да си го позволят и да посветят цялото това време в правенето на един филм, не защото нямат средства, просто защото имат нужда да се подготвят, имат нужда технологията да узрее или сценарият да стане перфектен.
Да останем на ниво продуценство! До каква степен фактът, че сам си намираш парите за всички филми, сега последният има много продуктово позициониране. До каква степен това влияе върху сюжета и работата ти? Променяш ли нещо?
За съжаление някои сцени се променят. Но първото нещо, което правим е на базата на първия драфт на сценария, определяме кои са най-логичните продукти, които не можем да ги избегнем и ще трябва да направим измислен продукт за това. Опитваме се да се учим в това отношение да ставаме все по-добри. Да речем в един сценарий имаме седем сцени с колелета. Логично е да потърсим марка за колелета, защото така или иначе тя трябва да присъства вътре. Съответно имаме сцени в бар. Първо, вместо да искаме някъде да си платим, търсим бар, който да ни плати на нас и алкохол, който да уредим навсякъде без да плащаме. Дейвид Финчър казва, че съвременен филм почти не може да съществува без продуктово позициониране. Защото, ако този наш разговор беше заснет, неминуемо в кадър щяха да попаднат поне три продукта. Това е съвсем естествено. Проблемът идва, когато започнеш да променяш сцените, за да вкараш продуктово позициониране. На мен ми се е случвало, сега доста добре спасихме нещата в това отношение, на базата на това да търсим изначало, а не да вмъкваме. Но може и по-добре да се получи. Много е тънък моментът, защото ти си правиш един план в началото и си казваш, че ще сложиш само естественото продуктово позициониране, което по никакъв начин няма да ти пречи на историята. В един момент обаче се вижда, че трябват още пари и се започва с компромисите. Така че ситуацията не може да бъде идеална.
Рекламодателите промениха ли се в това отношение? Когато гледаме един американски филм, продуктовото позициониране е много небрежно и хитро вложено в сюжета, не дразни. Докато в България все още, поради много фактори, то се натрапва. Рекламодателите промениха ли се по отношение на това не просто да се представи тяхната марка, а да има сюжетен контекст?
Големите компании се научиха. В „Завръщане“ имаме и големи компании, имаме и местни. Големите, тъй като искат да си представят бранда и той да бъде асоцииран с правилните продукти, казват, че в никакъв случай не искат да се натрапват. Имаме няколко примера, които влязоха изключително тънко и ние сме много щастливи от този факт. По-малките компании, които са на местно ниво, търсят повече изява и за съжаление искат точно обратното. Големите имат екип, който мисли, докато малките съответно искат да са на първа линия. Аз много мислих по този въпрос, понеже имаме 48 рекламодатели в момента (цифрата не е случайна). Това, което ние направихме, за да можем да спасим тази ситуация, е да ги вкараме малко повече в рекламната кампания и в социалните мрежи на филма и на актьорите. Цялото това нещо беше като пакет, за да може по-малко да страда филмът. На пръв поглед, ако се види плакатът, ситуацията е потресаваща, но всъщност, когато се види филмът, ситуацията е различна. Като част от пакета направихме и едни допълнителни видеа това лято, което удължава и усложнява значително процеса, но филмът страда по-малко. Това все още е ново нещо, което сме подхванали. Мисля, че със следващите филми ще става все по-добре и по-добре.
Това означава, че не си правил резки компромиси, които да застрашават целостта на филма?
Има малки компромиси, които искам да се науча да ги оправя следващия път. По-голямата част от позиционирането, според мен не е компромис, седи добре. Останалите неща са свързани с рекламната кампания и като цяло съм сравнително доволен, да кажем на 90% от това, което се получи.
Това, което все пак вълнува и хората – как избра и стигна до актьорите? С някои си работил и преди. С Башар си работил също, в качеството на актьор и продуцент. Правихте ли кастинг?
За Сашо Кадиев отдавна имам впечатление, че е добър, защото съм го гледал като актьор в представления, освен че се появява по телевизията всеки ден, което по някакъв начин му пречи на актьорската кариера, в киното и сериалите, защото не го търсят. Аз съм го гледал в театъра и виждах, че се справя прекрасно. Хората реагираха страхотно на него. Отдавна исках да работя с него, той снима малка роля в „Нокаут“, но исках да играе по-голяма.
Малка, но важна!
Малка, но която прави впечатление. Когато пишех сценария мислех за Сашо, както и за Орлин, с който си пасват. Бойко Кръстанов не е идвал на кастинг – просто му се обадихме и си поговорихме. Евелин изначално беше първият избор, но не бяхме на 100% сигурни. Тя се справи чудесно и в крайна сметка решихме след дълго мислене, че те са най-подходящи. Трябваше ни героиня за Диляна, която да е хем много красива, защото те от малки са влюбени в нея, а като голяма не са я виждали. Съответно поканихме без колебания Диляна. Аз и Башар влязохме вътре най-малкото, за да спестим хонорар на двама актьори и така можехме да изнесем всичко продуктово извън филма - като рекламни лица в нашите профили и социални мрежи. Така имахме възможност да набримчим нещата, та рекламодателите да са максимално доволни. Това беше чисто и бизнес ход – ние двамата да сме си персонажите. Този път наистина се опитвахме максимално да вземем най-подходящите образи. Имаше повече мисъл в това отношение.
Това ти е четвъртият пълнометражен филм. Ти доста интензивно работиш. Сам си финансираш проектите, не търсиш средства от НФЦ, от европейски фондове и т.н. Защо го правиш? Защо това упорство?
Няма как да не го правя.
Има много хора, които не го правят защото изисква доста усилия.
За себе си съм усетил, че по този начин се чувствам добре. Може би след време, когато имам голямо семейство, ще влагам там усилията си. Сега в това да правя филми намирам смисъл в живота си и му се посвещавам напълно. Независимо как се приемат филмите. Това е моят смисъл в живота, друго няма и се чувствам добре и щастлив. Реално погледнато нищо не може да ме спре. Поне така си мисля и поне така искам да бъде. Имам необходимостта да го правя, така осмислям дните си.
Успяваш ли с това да се изхранваш като режисьор? Това е важен въпрос.
За щастие да. С първите два филма, които направихме: “Чужденецът“ и „Живи легенди“, там определено спечелихме, приходите бяха добри. С „Нокаут“ нещата не се стекоха така. Там изначално бюджетът не ни стигна още по време на снимките, трябваше да взема заеми и т.н. Всички приходи, които не бяха много този път отидоха за връщане на заемите. Останах по този начин малко назад. Хубавото беше, че веднага като приключих снимки на „Нокаут“, започнах снимки на „Скъпи наследници“ в продължение на година, след което „Полицаите“, след това снимах във VBOX, bTV и т.н получих работа като режисьор на сериали. Това успяваше да ме изхранва. Сега за щастие, събирайки се трима продуценти – аз, Башар и Богомил успяхме да подредим филма, така че да не е на загуба.
Т.е., вие не сте на загуба още преди филмът да е тръгнал по кината?
Да, доволни сме, за разлика от предишния филм. Този път се случиха нещата. Ние в момента нямаме какво да връщаме и не сме в никакъв случай на загуба.
Виждам, че нямаш притеснения по отношение на критиката на твоите филми. Как ти се отразява това?
Опитвам се да ми се отразява смислено. Да отсявам критиката по начин, по който да намирам смисъл в нея. С други думи ако пет критици кажат, че се дразнят от това, че във филмите ми има бойни сцени и никой от позитивните коментари не е в обратна посока, може би тези пет човека са прави. Голяма част от критиците в България изначално се дразнят на моята работа, затова се опитвам да отсявам тези, които действат малко по-обективно, което не е много лесно. Опитвам се да се вслушвам в абсолютно всичко, което казват хората.
