Явор Петков е независим продуцент, режисьор и сценарист. Роден е в Казанлък през 1987 година в семейство на художници. Завършва в Бремен, Германия и от 2010 г. живее в Лондон, Великобритания, където основава продуцентската компания “Шипка”. “Дани. Легенда. Бог” е пълнометражният му дебют. Преди него снима два късометражни филма - "Amber" (2014) и "Green Man" (2014). Филмът бе представен в програмата на 24-ия София Филм Фест през октомври миналата година, а преди това получи наградата за операторско майсторство на фестивала "Златна роза" във Варна. Главната роля се изпълнява от Димо Алексиев, който изгражда образа на безцеремонен, безкомпромисен и недосегаем представител на икономическия и политическия елит. Под крилото на героя расте и усвоява маниерите му неговият малък кръщелник, който един ден ще надмине учителя си. От От 29 януари до 7 февруари, филмът може да се гледа в платформата за българско кино GLEDAM.BG

Какво те провокира, въпреки образованието което си завършил, да се насочиш към филмовата режисура?

Всъщност образованието ми няма много общо нито с едната ми професия, нито с другата. До началото на 20-те си нямах особен интерес към киното, но тогава, докато отлагах да уча за някакъв изпит, случайно изгледах един след друг “Монти Пайтън и Свещеният граал”, “Криминале “и “Бъфало ‘66” и това ми вкара мухата да правя филми.

Имаш филмови примери и режисьори, от които черпиш вдъхновение и влияние?

Ще направя препратка към един непретенциозен списък, който поддържам от няколко години, главно за да го пращам на приятели, когато ме питат за препоръки, но и за себе си, защото забравям какво съм гледал - https://mubi.com/lists/cool-films (не са в конкретен ред).

Баща ти е художник, това по какъв начин повлия е на твоето отношение към изкуството като цяло, и на киното в частност?

Не само той, а цялото ми семейство. Вероятно влечението към изкуството е било неизбежно. За жалост обаче не съм наследил талант в изобразителното изкуство.

DSC_1141.JPG

Преди пълнометражния си дебют имаш и късометражни филми. С какви проблеми и провокации се сблъска в началото като млад режисьор?

Проблемите бяха липса на време и бюджет, или с други думи прекален оптимизъм и наивност. Представях си, че нещата стават по-лесно - по-малко репетиции, по-бързо разположение на осветителната техника, по-малко дубли, докато се получи и т. н.

Как се роди идеята за филма „Дани. Легенда. Бог“?

Идеята се роди преди 5-6 години, докато гледах Man bites dog (оригинално заглавие C'est arrivé près de chez vous). Бен, изигран брилиянтно от Benoît Poelvoorde, е харизматичен сериен убиец, главен (анти-) герой, какъвто не бях виждал до тогава и все още не съм. Веднага щом “Дани. Легенда. Бог.” беше готов писах на агентите на Benoît, но на него му трябвали френски субтитри, а ние още нямаме дистрибуция във френско-говорящи територии, така че ще трябва да почакам още, за да разбера какво му е мнението за филма.

Какво време отне периодът от написването на сценария до екрана?

Сценарият беше готов към края на 2016-та (естествено след това претърпя доста промени). През цялата 2017-та кандидатствах по лабове, копродуцентски пазари и всички други подобни, което се оказа загуба на време. Успоредно на това започнах да търся и правилния човек за ролята на Дани. Това беше дълъг процес, който в крайна сметка отне около 2 години. Филмът го заснехме през май 2019-та и след това дойде дългата пауза заради Ковид…

Защо реши да заснемеш филма с частни средства и откъде намери финансиране на проекта?

Защото нямаше други варианти. Финансирането е от другата ми професия, която до скоро беше единствената, носеща доход.

Пред какви трудности се изправи при снимките на филма и как избра Кюстендил за локация?

Снимките минаха много гладко, благодарение на организацията и добрата работа на целия екип. Боно Илков ни измъкна от няколко ситуации и то не само в обичайната си роля на асистент-режисьор, а и на актьор. Почти всеки ден свършвахме по-рано и ни оставаше време за импровизации, а някои от нас след това отиваха в стаята на Юлиан Минков да видим какво е монтирал през деня. Кюстендил ми го предложи изпълнителният продуцент Любо Анев, който е снимал там “Каръци” на Ивайло Христов. Кюстендил наистина беше отличен избор – всички локации бяха близо, храната беше номер едно и кюстендилци ни помогнаха супер много.

DSC_1340.JPG

Изборът на Димо Алексиев за централната роля беше ли предопределен или имаше кастинг?

Имах много специфични изисквания за ролята на Дани и видях над 50 човека, актьори и неактьори. В ретроспекция изглежда ясно, че само Димо Алексиев може да е Дани, но всъщност имаше много добри кандидати, които харесах за евентуални бъдещи роли.

Изборът на тема вероятно не е случаен. Така ли изглежда България от гледната точка на млад човек, живееш в Англия?

По-скоро темата ми е интересна. В списъка, който споделих, има голям процент криминални филми. В България наистина има доста подобни персонажи, но със сигурност героите във филма не са представителна извадка. Просто Дани-тата са особено видима част от населението, заради отговорните позиции, които заемат и това създава впечатление, че са повече.

Финалът на филма не е обнадеждаващ. Има ли някаква надежда политиката и животът в България да се нормализират?

Финалът е отворен и няколко човека ми споделиха, че го четат като позитивен. Не мога да обясня повече без да издам всичко. Като изключим снимките, аз съм в България по 2-3 седмици в годината, така че реално нямам достатъчно подробни наблюдения и не съм сигурен в каква посока вървят нещата. Съдейки по невероятните глупости, които се приказват и вършат от нашите управници, бих помислил, че няма никакви поводи за надежда и оптимизъм. От друга страна обаче много мои приятели се върнаха в България и са щастливи.

DSC_1119.JPG

Какво би могло да спре това възпроизвеждане на местни феодали в страна членка на Европейския съюз?

Няма как да дам честен отговор на този въпрос без да напиша есе. Може би това е най-добрият отговор тук: есе.

Само пандемията и затворените киносалони ли ви подтикна към онлайн премиера и разпространение в стрийминг платформа?

Моментът е много труден за киноиндустрията. Надявам се кината отново да могат да бъдат пълни, а за колегите да има работа. Ако можем да извлечем някакви позитиви, те са свързани с развитието на VоD дистрибуцията в България. Немалко български филми се правят с очакване за някаква възвръщаемост и ако кината не работят, а вкъщи се гледа само нелегално, тези филми ще спрат да се правят. Много хора няма скоро или изобщо да гледат онлайн, така че VоD няма да измести киното, просто ще се превърне в още един добър начин да се гледат нови филми (като на много места по света).

Какъв ще бъде следващия проект и дали този път няма да кандидатстващ за държавно финансиране?

Имам няколко идеи, но в момента все още съм зает с промотирането на този филм. Ще ми трябва и малко почивка преди да започна всичко наново – все пак паралелно работя и друга доста интензивна работа. Не мисля, че шансовете за някакво финансиране от НФЦ са по-малки отколкото от BFI, Creative England или Film London, например, така че ако кандидатствам, ще е навсякъде.

Свързани статии