Новини и събития

Постоянно прогонваме Бог и дори, когато в тишината на здрача го призоваваме, звярът в нас убива любовта

За мен полското кино и темите, свързани с нравствеността винаги се идентифичират с творчеството на Зануси. Но и днес полското кино продължава да предлага сюжети, които изследват линията религия – вяра-избор. Веднага се сещам за представител на моето поколение - полската режисьорка Малгожата Шумовска и нейните филми „Лице“ (2018), „В името“ (2013). 38 годишният режисьор Ян Комаса прави изключително сериозен разрез на полското общество със своя малък „Левиатан“ - „Тяло Христово“.

Мартин Балкански: „Операторът трябва да бъде достоверен и незабележим в работата си“

Познавам Мартин Балкански от 19-годишен. Това, което ме впечатли в него още преди време, беше неговата любознателност и киноманство. През годините сме имали десетки часове разговори за филми, автори и истории. В началото работихме заедно в телевизионното предаване „Бон Апети“, по-късно професионалните ни пътища се разделиха, но не и срещите. Мартин се разви като оператор, в началото с работа и чиракуване при корифеи като Емил Христов и Рали Ралчев, а днес вече има два пълнометражни игрални филма зад гърба си – „18“ и „Доза щастие“, както и телевизионни сериали като „Дяволското гърло“, „Откраднат живот“, „Столичани в повече“ и други.

И тази година, младежите от кино школа "Братя Люмиер" при Общински детски комплекс-Варна ще се опитат да анализират различни по рода си филми от програмата на "София филм фест" във Варна. Интересно е обстоятелството, че този път те сами си избират над какво да пишат и по собствена инициатива желаят да се включат в отразяването на събитието. На вашето внимание предлагам разсъжданията на Никола Йорданов - IV ЕГ "Фредерик Жолио–Кюри", 11 клас Елица Матеева-художествен ръководител на киношкола "Братя Люмиер".

Премиерата на книгата ще бъде на 4 март (сряда), от 18 часа в кино "Одеон".

В "Предимства и предизвикателства на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино", изд. Институт за изследване на изкуствата, авторът й Петя Александрова се вглежда в многообразието от кратки игрални филми (експериментални, независими, екранизации, хибриди, омнибуси и т.н.) и свързаните с тях нови посоки, нови стилове, нови имена - една неизследвана в своята цялост територия в екранната теория и практика. Книгата ще бъде представена от проф. Надежда Маринчевска като част от проекта "Посттоталитарното българско кино - модели и преспективи" на Института за изследване на изкуствата. Ще бъдат показани и филмите "Синът" на Христо Симеонов и "Чест" на Павел Веснаков. С любезното съгласие на Петя Александрова, на Вашето внимание предлагаме уводната част на книгата.

Голямата награда Златна мечка“ получи филмът „There Is No Evil“ на иранския режисьор Мохамад Расулоф.

Филмът „There Is No Evil“ разказва четири истории за труден избор и задава важен философски въпрос: има ли човек право да отнеме живота на друг. Победата на иранския режисьор беше посрещната с продължителни аплодисменти. Режисьорът не получи разрешение да напусне Иран, за да получи наградата си лично. Тя беше приета от негово име от дъщеря му Баран, която играе във филма.

„Реалността е по-странна от това, което сценаристът може да измисли“

Мина Милева и Весела Казакова от Активист 38 вече заявиха своето място в българското кино с документалните си филми „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ и „Звярът е още жив“, както и алтернативната платформа за разпространение на документално кино КинеДок (KineDok). Техният дебютен игрален филм „Котка в стената“ направи своята световна премиера в конкурсната програма на Фестивала в Локарно, получи наградата на международната критика във Варшава, както и наградата за най-добър дебют на Фестивала на българския игрален филм „Златна Роза” 2019. В централните роли са Ирина Атанасова, Ангел Генов, Орлин Асенов, а оператор е Димитър Костов.

Петото издание на фестивала ”Кино в длан” очаква филми до 31 март 2020

Филми, заснети с мобилни устройства могат да кандидатстват в петото издание на фестивала ”Кино в длан” до 31 март 2020 г. Изискванията към филмите са да са с времетраене до 5 минути и да са заснети с мобилно устройство /мобилен телефон или таблет/. Регистрацията за фестивала се осъществява чрез сайта mkino.org, а най-актуална информация за всичко, свързано с ”Кино в длан” може да се намери освен на сайта и на фейсбук страницата на фестивала. Там публиката може освен да гледа и коментира филмите участници, така и да сравни своята преценка с тази на журито, което е от утвърдени филмови специалисти.

Катрин Гебе и германска актриса Нина Хос лично ще представят немско-българската копродукция, чиято премиера откри конкурсната програма „Хоризонти“ на фестивала във Венеция 2019

Ако премиерата на дебютния игрален филм на един режисьор е в програмата „Особен поглед“ на Кан, а премиерата на втория му пълнометражен филм е в „Хоризонти“ на Венеция, то този творец вече се следи с особено внимание от киноспециалистите в цял свят. Вторият филм на Катрин Гебе, „Кръвта на пеликана“ („Pelican Blood“), е заснет изцяло в България, в копродукция с „Мирамар филм“ и с участието на български деца-актриси. Те партнират в главните роли на немската звезда Нина Хос, носителка на десетки награди от почти цял свят, включително Берлин, Сан Себастиан, Торонто. Световната премиера на „Кръвта на пеликана“ във Венеция идва след като Катрин Гебе, на 30 години, представи дебютния си филм „Нищо лошо не може да се случи“ в Кан през 2013 година.

Зомбитата на Джим Джармуш и поразителните Уилям Дефо и Робърт Патинсън във „Фарът“ ще се срещнат с феновете си на голям екран на 24-тия София Филм Фест

Безспорен майстор в съвременното кино, Джим Джармуш има специално отношение към зрителите – той изисква от тях внимание и мисъл, за да могат не само да гледат историите му, но и наистина да виждат какво разказват те…

12 филма от региона ще се конкурират за наградата на „Домейн Бойар“ за най-добър балкански филм на 24-тия София Филм Фест

Четвъртият пълнометражен филм на Сърдан Голубович „Баща“ е копродукция между Сърбия, Франция, Германия, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, и премиерата му е в програма „Панорама“ на Берлинале 2020. Той е съсценарист на историята, заедно с хърватския режисьор Огньен Свиличич – в основата й е истински случай, на който попадат в социалните мрежи. Това е съдбата на беден работник, чиито две деца са отнети от социалните служби. Те са изпратени в приемно семейство, след като в резултат на тежки житейски обстоятелства съпругата му извършва акт на отчаяние. „Реших да направя филм за човек, който няма лукса като нас да мисли за етичните проблеми. Той има само едно нещо, което трябва да направи - да оцелее“, казва Голубович. Публиката в София го познава с предишните му филми „Кръгове“ (2012) и „Клопка“ (2007), който спечели Голямата награда в Международния конкурс на 11-ия София Филм Фест.

На 22 февруари се навършват 120 години от рождението на великия режисьор

Ще започна с един спомен от снимачната площадка на филма „Тристана”. В своите спомени Бунюел разказва с цялото си уважение към актьора и звезда по това време – Фернандо Рей. Както много актьори и той обича, и уважава своята популярност. Харесва му да го разпознават на улицата и да дава автографи. Бунюел навива директор на продукцията да се свърже с ученици от местен колеж, които да поискат автограф от режисьора, като пренебрегват видимо актьора. Младежите се изреждат да искат автограф от Бунюел, но не и от Фернандо Рей. При третия автограф, Рей изпада в смях, защото разбира, че това е номер.

Документалният филм на Иван Цибулка ще бъде представен на 28 февруари от 20.00 ч. в Културен център G8

На 2 май 2008 година в южната част на Чили изригва вулкан и помита малко градче, разположено само на 10 километра от него. Никой от неговите седем хиляди жители не загива, но се налага всички да напуснат скромния си рай. В документалния филм „Съседите на вулкана“ в продължение на четири години се проследява историята на три семейства, които са започнали нов живот далеч от мястото, където са родени и техните опити да се приспособят към новата реалност, както и неспирните им усилия и блянове да се върнат в селото си, за да го възстановят и да възобновят живота си такъв, какъвто биха искали да бъде.