Киношкола "Братя Люмиер"

За първи път в кратката история на кино школа „Братя Люмиер“, се случва прекрасен прецедент: дете, което пише за сериал, да не владее като роден език нашето „а, б, в“! Ксения Беспала е осмокласничка и учи в VII СУ „Найден Геров“ в град Варна. Миналата есен Ксения постъпи в кино школата ни. Ксения е от Одеса. Семейството й пристига във Варна заради сигурността и възможността да продължат нормалния си живот, защото войната в Украйна продължава.

Наградените филми с „Оскар“ 2023 са история от архива на електронната памет и след години, когато критиците и историците правят съпоставка с миналото, със сигурност ще възкликнат, че някога, някъде и неведнъж вече всичко е казано с Оскари-те от 2023 г. Гледах отличникът „Всичко навсякъде наведнъж“ първо през есента на 2022 г. и дори имах неблагоразумието да предположа, че филмът може да грабне най-голямата награда на холивудските академици, ако разбира се всички са се дрогирали, защото филмът въздейства по подобен начин – виждаш нещо, което без особена причина те провокира да се смееш, попадаш в странен свят, където кич и художественост са едно и също, но на финала на цялата творческа дивотия си почти омиротворен със себе си, защото нищо няма значение, освен обстоятелството, че светът е полудял и в тази всемирна лудост, все пак трябва да притежаваш актуалност, т.е. да осъзнаваш, че съществуваш - важна причина, за да продължиш напред.

„На западния фронт нищо ново“ е филм на Едуард Бергер – екранизация на едноименния роман от Ерих Мария Ремарк. Филмът разказва за ужасите на войната, показани през погледа на един 19-годишен войник. Докато произведението на Ремарк е обругано и публично изгорено от нацистите, а автора е принуден да живее в изгнание извън пределите на Германия, Едуард Бергер получава награди БАФТА за най-добра режисура и адаптация и е номиниран за „Оскар“ 2023 за най-добър чуждестранен филм.

Изживели ли сте дните си по начина, по който искате?

Представете си, че животът ви свърши точно в този момент. Сега се запитайте дали сте живели пълноценно? Изживели ли сте дните си по намира, по който искате? „Living” или „Да живееш“ е британски филм от 2022 г., номиниран на тазгодишните награди „Оскар“ за най-добра мъжка роля и за най-добър адаптиран сценарий. Режисиран от Оливър Херманус по сценарий на Кадзуо Ишигуро, адаптиран от японския филм „Икиру“ от 1952 г., режисиран от Акира Куросава, който от своя страна е вдъхновен от руската новела от 1886 г. „Смъртта на Иван Илич“ от Лев Толстой.

2020 година до голяма степен стопира културния живот както у нас, така и в световен мащаб. Впоследствие обаче този период на привиден застой се оказа все пак плодотворен от гледна точка на изкуството. Множество артисти откриха вдъхновението дори и затворени между четирите стени на дома си. Един от тях е и английският режисьор Сам Мендес, който написва сценария за най-новия си филм „Империя на светлината“ точно по време на карантината, връщайки се към спомените от младежките си години. Интересно е, че това е първият от общо деветте филма на Мендес, изцяло написан от него самия.

Тя се казва Симона Грънчарова. Това е първата й година в кино школа „Братя Люмиер“, като автор в kinoto.bg. Симона направи дебют с мнението си за ирландското предложение за „Оскар“ – „Мълчаливото момиче“. За разлика от другите деца, в първата година на своето бойно кръщение като малък почитател на необичайни кино сюжети, Симона сама си намира филмите. Често, докато съм на работа, а тя на училище, Симона ми изпраща смс-и в чата от рода на „Госпожо, какво мислите за „Боен клуб“? А за филмите на М. Найт Шиамалан? Така една вечер ми писа с възбуда, че „сериалът „Последните оцелели“ е брутален“ и дали случайно съм го гледала?

Самурай (на японски: saburou) – да защитавам, да служа. Самураи са воините на Япония, носещи броня и лък или меч като оръжие, които живеят според свой неписан закон Бушидо. Те се отличават от обикновения войник със своята решителност, чувство за дълг и вярна служба към господаря си. Те са една от причините Япония да се превърне в непоколебима държава, която се откроява с титлата си „империя“.

За крехкостта на чувствата между малките и големите в ирландското предложение за „Оскар“ 2022

Как се прави кино за любовта между непознати, които можем да назовем с думите „майка“ и „баща“, макар те да не са истинските родители? Веднага любознателният зрител ще каже, че всичко е ясно: рецепта има и това е българският филм „Майка“. Нека не прилагаме обобщения, защото необятният свят на киното е като пъстър килим, върху който са разположени различни цветове-истории. Една от тях привлече погледа на децата от кино школа „Братя Люмиер“, Общински детски комплекс, гр. Варна. Филмът от Ирландия „Мълчаливото момиче“ бе показан в програмата на Международния кино-литературен фестивал „Синелибри“, тази година. Филмът е ирландското предложение за номинация за „Оскар“ 2022.

Оказа се, че вторият филм на актьора – кинорежисьор Валери Йорданов не страда от прословутия комплекс: втората работа да е по-слаба от дебюта. В нашите среди често се казва, че дебютът е съвкупност от чистотата и най-силната енергия, която подтиква да разкажеш една история, а вторият филм често е вторичен спрямо подбудите и мечтите на автора. Може би е така, но с „Шекспир като улично куче“ Валери Йорданов показа как трябва да се прави съвременно кино за всеки, с идеята филмът да не е обикновеното развлекателно занимание, а разбираемо ИЗКУСТВО, защото „Шекспир като улично куче“ дълбае в трудни теми-не всеки иска да гледа филм за проблемни младежи с разбити семейства, където властват законите на улицата. Но при „Шекспир като улично куче“ има много фактори, които превръщат историята в майсторски, оставящ ни без дъх филм.

Струва ми се, че журито на последното издание на фестивала на българския филм с лекота подмина някои от достойнствата на „Изкуството да падаш“- изключително зрял дебют за младия режисьор Орлин Милчев. В някои отношения този дебют изпревари творбите на установили се като утвърдени режисьори, които имахме възможност да видим на току-що приключилия фестивал „Златна роза“. Ако трябва да обобщим каква бе реколтата от нови български филми, тя подсказва следната ситуация: дефицит на произведения, по които зрителят да копнее за повторна среща на всяка цена. А е имало издания с филмови творби, които провокират следващата ми среща, за да съпреживея отново емоциите от екрана. Въпреки този тревожен поне за мен факт, аз се радвам, че възпитаниците на кино школа „Братя Люмиер“ са развили естетически вкус и глад за качествено кино и не е случайна тяхната награда като младежко жури, защото те дебатираха много върху два премиерни филма: „Шекспир като куче“ и „Изкуството да падаш“.

„След Янг“ е внимателно вглеждане в малките неща, в детайлите на живота

Ако сте пропуснали да гледате филми на режисьора от южно корейски произход Когонада-името е псевдоним, съчетаващ име и фамилия на един от сценаристите на Ясоджиро Одзу, а именно Кого Нода, имате време за преговор. Американският режисьор Когонада е изключителен, визуален изследовател на киното – неговите кратки видеа за творчеството на Одзу, Кубрик, Тарантино, Уес Андерсън и пр. автори са открехната врата за всички, които искат да се пробват в киното. Преди да включите камерата, проучете добре този безплатен видео навигатор, а след това отговорете на въпроса: „защо искам да снимам?“ Признавам си, че преди да попадна в копнежа „Когонада“, не знаех нищо за киното му, но благодарение на „След Янг“ имам отговор на въпроса и той е семпъл: за да съзерцавам красотата на пропуснатите моменти, онези, които се превръщат в невъзможен блян.