Киношкола "Братя Люмиер"

Филмът спечели Голямата награда на Международния гилмов фестивал Бургас 2023

Сценариите на Ескил Фогт са странно, сюрреалистично пътуване навътре в душата, изпълнено с любов и ужас. Когато гледах филма му „Невинните“ (2021) осъзнах, че децата ни превъзхождат в усещането за ужас и в създаването на ужас, а детските игри не са невинни, стига да се вгледаме внимателно в тях-те са концентриран образ на нашето изкривено съществуване. След „Най-лошият човек на света“ на норвежкия режисьор Йоахим Триер, драматургията на Ескил Фогт е като магнит за възприятията ми. С възхищение посрещнах и най-новата му история във режисьорския пълнометражен дебют на Мартин Скобер „Копенхаген не съществува“. Ако местата и хората в нашето минало са фиксация на пропуснатите възможности, които натрапчиво ни дебнат зад всеки ъгъл, какво се случва с любовта-дали тя не е илюзия, дори когато сме заедно с любимия човек?

Киното: възможният личен катарзис

В късометражната конкурсна програма на Burgas International Film Fest участва дебютният филм на Венцислав Сариев „Август 13“. Суровата картина не се преглъща лесно от публика, фиксирана в пуканки и холивудски екшъни, но пък Венцислав Сариев безкомпромисно се завръща към реалността ни и лични емоции, в които да си аутсайдер, търсещ себе си извън обичайните заподозрени: чалга, алкохол, агресивна тълпа е тотален нонсенс. Младежкото жури на фестивала в Бургас, както и изкушени от света на кино критиката зрители се срещнаха с Венцислав Сариев и Богдан Бухалов-изпълнител на една от главните роли в „Август 13“, за да споделят впечатления и да разговарят за филма. Интервюто е резултат от усилията на Никол Николова и Константин Кръстев, които направиха своите първи крехки стъпки в кинокритиката с ментор Елица Матеева.

За първи път в кратката история на кино школа „Братя Люмиер“, се случва прекрасен прецедент: дете, което пише за сериал, да не владее като роден език нашето „а, б, в“! Ксения Беспала е осмокласничка и учи в VII СУ „Найден Геров“ в град Варна. Миналата есен Ксения постъпи в кино школата ни. Ксения е от Одеса. Семейството й пристига във Варна заради сигурността и възможността да продължат нормалния си живот, защото войната в Украйна продължава.

Наградените филми с „Оскар“ 2023 са история от архива на електронната памет и след години, когато критиците и историците правят съпоставка с миналото, със сигурност ще възкликнат, че някога, някъде и неведнъж вече всичко е казано с Оскари-те от 2023 г. Гледах отличникът „Всичко навсякъде наведнъж“ първо през есента на 2022 г. и дори имах неблагоразумието да предположа, че филмът може да грабне най-голямата награда на холивудските академици, ако разбира се всички са се дрогирали, защото филмът въздейства по подобен начин – виждаш нещо, което без особена причина те провокира да се смееш, попадаш в странен свят, където кич и художественост са едно и също, но на финала на цялата творческа дивотия си почти омиротворен със себе си, защото нищо няма значение, освен обстоятелството, че светът е полудял и в тази всемирна лудост, все пак трябва да притежаваш актуалност, т.е. да осъзнаваш, че съществуваш - важна причина, за да продължиш напред.

„На западния фронт нищо ново“ е филм на Едуард Бергер – екранизация на едноименния роман от Ерих Мария Ремарк. Филмът разказва за ужасите на войната, показани през погледа на един 19-годишен войник. Докато произведението на Ремарк е обругано и публично изгорено от нацистите, а автора е принуден да живее в изгнание извън пределите на Германия, Едуард Бергер получава награди БАФТА за най-добра режисура и адаптация и е номиниран за „Оскар“ 2023 за най-добър чуждестранен филм.

Изживели ли сте дните си по начина, по който искате?

Представете си, че животът ви свърши точно в този момент. Сега се запитайте дали сте живели пълноценно? Изживели ли сте дните си по намира, по който искате? „Living” или „Да живееш“ е британски филм от 2022 г., номиниран на тазгодишните награди „Оскар“ за най-добра мъжка роля и за най-добър адаптиран сценарий. Режисиран от Оливър Херманус по сценарий на Кадзуо Ишигуро, адаптиран от японския филм „Икиру“ от 1952 г., режисиран от Акира Куросава, който от своя страна е вдъхновен от руската новела от 1886 г. „Смъртта на Иван Илич“ от Лев Толстой.

2020 година до голяма степен стопира културния живот както у нас, така и в световен мащаб. Впоследствие обаче този период на привиден застой се оказа все пак плодотворен от гледна точка на изкуството. Множество артисти откриха вдъхновението дори и затворени между четирите стени на дома си. Един от тях е и английският режисьор Сам Мендес, който написва сценария за най-новия си филм „Империя на светлината“ точно по време на карантината, връщайки се към спомените от младежките си години. Интересно е, че това е първият от общо деветте филма на Мендес, изцяло написан от него самия.

Тя се казва Симона Грънчарова. Това е първата й година в кино школа „Братя Люмиер“, като автор в kinoto.bg. Симона направи дебют с мнението си за ирландското предложение за „Оскар“ – „Мълчаливото момиче“. За разлика от другите деца, в първата година на своето бойно кръщение като малък почитател на необичайни кино сюжети, Симона сама си намира филмите. Често, докато съм на работа, а тя на училище, Симона ми изпраща смс-и в чата от рода на „Госпожо, какво мислите за „Боен клуб“? А за филмите на М. Найт Шиамалан? Така една вечер ми писа с възбуда, че „сериалът „Последните оцелели“ е брутален“ и дали случайно съм го гледала?

Самурай (на японски: saburou) – да защитавам, да служа. Самураи са воините на Япония, носещи броня и лък или меч като оръжие, които живеят според свой неписан закон Бушидо. Те се отличават от обикновения войник със своята решителност, чувство за дълг и вярна служба към господаря си. Те са една от причините Япония да се превърне в непоколебима държава, която се откроява с титлата си „империя“.

За крехкостта на чувствата между малките и големите в ирландското предложение за „Оскар“ 2022

Как се прави кино за любовта между непознати, които можем да назовем с думите „майка“ и „баща“, макар те да не са истинските родители? Веднага любознателният зрител ще каже, че всичко е ясно: рецепта има и това е българският филм „Майка“. Нека не прилагаме обобщения, защото необятният свят на киното е като пъстър килим, върху който са разположени различни цветове-истории. Една от тях привлече погледа на децата от кино школа „Братя Люмиер“, Общински детски комплекс, гр. Варна. Филмът от Ирландия „Мълчаливото момиче“ бе показан в програмата на Международния кино-литературен фестивал „Синелибри“, тази година. Филмът е ирландското предложение за номинация за „Оскар“ 2022.

Оказа се, че вторият филм на актьора – кинорежисьор Валери Йорданов не страда от прословутия комплекс: втората работа да е по-слаба от дебюта. В нашите среди често се казва, че дебютът е съвкупност от чистотата и най-силната енергия, която подтиква да разкажеш една история, а вторият филм често е вторичен спрямо подбудите и мечтите на автора. Може би е така, но с „Шекспир като улично куче“ Валери Йорданов показа как трябва да се прави съвременно кино за всеки, с идеята филмът да не е обикновеното развлекателно занимание, а разбираемо ИЗКУСТВО, защото „Шекспир като улично куче“ дълбае в трудни теми-не всеки иска да гледа филм за проблемни младежи с разбити семейства, където властват законите на улицата. Но при „Шекспир като улично куче“ има много фактори, които превръщат историята в майсторски, оставящ ни без дъх филм.