Режисьорът Колм Баред има зад гърба си няколко телевизионни сериала, а „Мълчаливото момиче“ представлява най-сериозното му постижение в професионалната биография-все пак първата игрална творба винаги е знакова за пътя на един режисьор. С какво ни плени този филм? С тихите пространства, в които мълчанието казва всичко. С природата, където зеленият цвят излъчва покой и сигурност. С блясъка на погледите, защото очите казват всичко за човека. В магията на тишината едно дете открива любовта сред чужди хора, открива я плавно, в смирение. Всеки се разтваря пред другия без да бърза, между чая, бисквитите, водата в кладенеца, между приказките за лека нощ и телефонния звън на утрото. Когато един млад зрител без натрупани навици за възприемане на киното извън обичайните пуканки и напитки в салона, открие подобен филм, вникне в неговата същност, обикне героите му и дори се опита да напише няколко реда за преживяното, тогава за всеки преподавател настъпва мимолетното удоволствието от добре свършената работа. Текстовете, които ще прочетете са мнения на деца, които никога не са предполагали, че някога ще автори на публикации. Някои от тези детски мисли се открояват с категоричността си, защото децата не се колебаят да кажат всичко, така, както го чувстват. През техните рошави мисли, препуска и нашето отлетяло детство, в което родители и деца търсят пътеката един към друг.
Елица Матеева, художествен ръководител на кино школа „Братя Люмиер“
За мен в основата на филма стои проблемът за семейството. „Семейство“ не се наричат хората с кръвна връзка, а хората, които обичаш. Малката Кейт чувства Ейблин и Шон повече като семейство, отколкото своите родители Мери и Дан. Те я игнорират и я обвиняват за всичко. Мислят си, че тя е трудно дете, но не е така.Тя е срамежлива, но бързо се отпуска пред чуждите хора, защото в това незабравимо лято те показват своята любов към Кейт, те я приемат като свое дете. Шон първоначално се отнася към момичето студено, без да показва привързаност, нежност, чувства, но по-късно се променя. Един малък жест на внимание, една бисквита, която той подарява на детето, подсказва, че двата свята намират своята пресечна точка. Истинският смисъл, истинското разгръщане на отговорността да бъдеш родител е в детайлите, в семплите обръщения като „татко“ и „мамо“, защото в тях е съсредоточена енергията на връзката между малките и големите.
Няма да забравя думите на Ейблин: ,,Ако беше моя дъщеря, никога не бих те оставила при чужди хора.“
Рая Митева, VIII клас, СОУ „Свети Климент Охридски“
Филмът „Мълчаливото момиче" е специален филм. Филмът доказва твърдението, че човек безспорно се променя под влияние на средата. В дома на Кейт атмосферата е потискаща. Липсва грижа, липсва внимание и отношение.
Баща й е невеж, безотговорен и твърде груб мъж. Той не се интересува какво правят децата му (особено Кейт), не се опитва да бъде мил и добър, не се опитва да даде пример на децата, да ги научи на нещо добро. Маниерите му са неприлични и държанието му е ужасно. Майката на Кейт също няма време за ласки и грижи, тя очаква отново дете и въпреки това работи усилено в семейната ферма. Кейт е като в черупка, изпълнена с притеснения и страхове-трагедия! За мен тези родители са безотговорни, защото не осъзнават значението на думата „дете“, не могат да се грижат за Кейт и останалите й сестри. Нямат пари, оставят ги без храна, не общуват с децата. В такива случаи според мен трябва да се пресече всяка възможност за създаването на деца. Спрете да имате деца! Намерете пари и си купете една кутийка с презервативи!
Шон и Ейблин! Влюбих се в тези странници. Дават толкова много любов на Кейт! Те я учат как да чисти, готви, да дои кравите, показват й живота в делничните неща. По-късно се разбира, че те са имали момченце, което умира при нещастен случай. Шон бавно разчупва леда на отношенията си с Кейт. Необходимо е време, за да се приспособим един към друг. Ейблин е ангел в човешко тяло. Финалът на филма ме развълнува и тогава осъзнах, че думите „татко“ и „мамо“ са важни думи, макар и да не разбираме тяхното истинско значение, защото да си родител е мисия, а не акт на човешката биология.
Филмът „Мълчаливото момиче“ ми хареса заради естетиката на картината и деликатната игра на актьорите - невероятни.
Симона Грънчарова, XI клас Професионална техническа гимназия