Многопластовата идейна рамка, стегнатият драматургически разказ и неподправената актьорска страст, която като че ли извира от киноекрана и ни залива, са само част от изненадите, с които филмът на Даркхан Тулегенов „Братя“ поразява зрителите си. Казахстанската драма се отличава с това, че успява съвършено да съчетае личните истории и дилеми, пред които са изправени двама братя в търсене на загубения си баща, със социалния контекст на съвременното общество в бившата съветска република. Но това е само основата на една наистина сложна екзистенциална драма, която чрез героите си обръща вниманието ни към неизменни въпроси като приемането или отхвърлянето на Бог, възстановяването на отдавна изгубени връзки между хората, търсенето на справедливост, личното потвърждение за смисъл на живота…
Развиващ се в съвременен Казахстан, сюжетът разказва историята на Ажкол (Алишер Исмаилов), сирак, напуснал сиропиталището след завършване на пълнолетие. Принуден да живее от грабежи винаги на ръба на закона и на живота, той намира стара негова снимка с баща му. Веднъж решил, че баща му е все още жив (може би защото няма друг избор, друга цел в живота си), започва търсенето с всичките изпитания по пътя. Първото и може би най-съществено е запознанството му с неговия брат Дален (Айбар Сали), който като че ли представлява съвършено различен свят – осиновен от богато семейство на интелектуалци, той е студент в консерваторията и свири на цигулка, редовно посещава църква и т.н. И за двамата герои предстои дръзкото преобразяване в процеса на себепознание, с което продължава филма и държи драматическото напрежение до последната минута.
Простотата на сюжета, неговият класически универсален характер, е вероятно причината да се отвори голямото поле за интерпретации на филма, но само в смисъла на трасиране на различни пътища към достигане до зрителя. Фабулата е прозрачна, нищо не остава скрито или неизяснено в съдбата на героите, а обратното – изправени пред този чист разказ на братята Ажкол и Дален, съзерцанието на бездната от мотиви за действие и метаморфози на героите са това, което успява да стопи леда между зрителя и автора. Дръзкото отцепване и на двамата герои от техните обичайни среди – това, което може условно да се нарече underground срещу буржоазия – е необходимото условие, за да се изгради вертикалната структура на филмовия разказ. Всички контрасти, всички съмнения към онова, което до преди е било ценност за героите, се поставя на екран. Всичко това предпоставя и опознаването между двамата, закрепването на тяхната връзка, да се случва на трето равнище, т.е. да градира вертикално, към нещо отдавна изгубено между тях и което е по-силно от поляризираното им социално битие.
Целта е ясна – търсенето на бащата, но по неизбежност тя се изхабява, губи смисъл. След изпълнено с мъки, отчаяно пресичане на границата, двамата опират на море с надеждата, че последната улика за местоположението на бащата, ще се окаже правилна. Но уви, мъжът не ги разпознава, въпреки поразителната прилика по снимката на Ажкол. Тук е позиционирана последната дилема – или да продължат търсенето, което вече няма стойност (защото са убедени, че са го намерили), или да се откажат (което собствено ги лишава от достойнството им и смисъла на целия път). В тази гранична кулминационна ситуация, отново изхода е в трето решение, изненадващото, дълбокият символ, снемането на тази екзистенциална дилема и трасирането на нещо ново – Дален убива предполагаемия си баща и двамата братя се връщат отново в познатия си свят. Но вече различни. Следват присъдите.
Възможните тълкувания на историята могат да се породят от различни епизоди на филма – може би най-очевиден е теологичният прочит с оглед мотива за грехопадението (особено при Дален), множеството сцени в църкви и особено финала; възможен е и психологически прочит с оглед на мотивацията на героите и осуетените им стремежи по пътя; и не на последно място социално-политически прочит от гледна точка на класовото неравенство, битовата престъпност, нелегалното пресичане на граници, все теми, вкоренени в сюжета на „Братя“. Независимо от това търсенето на изгубен баща е потенциално търсене на потвърждение в смисъла на собственото съществуване предвид живота на двамата в началото на разказа, условно тази „сивота“ и баналност. Те са принудени да излязат радикално от познатото си състояние, а заедно с тях и зрителите. И затова филмът е с катарзисен ефект– израстването и пречистването стават неизбежни, особено с наситеността от всевъзможни поводи за идентификация с героите и въвличането ни в драматизма на филма
„Братя“ разчита на жанровия подход в трилъра – монтаж, създаващ усещане за забързаното темпо на разказа; камера, държана с ръка; ефектен звук; приглушено осветление (на моменти прекалено много) и т.н. Личи си неистовата режисьорска мотивация тази история да бъде разказана, да бъде видяна, най-вече през художествената форма на киното – да се придаде необходимата мащабност и епичност на тази наистина силна история. Забележителното тук е, че подобен поглед към този жанр с тези теми е рядкост, при това самото словосъчетание казахстански екзистенциален трилър ни звучи като нещо уникално, но факт е, че филми с подобна идейна дълбочина с единство на драматическите и кинематографичните елементи се срещат все по-рядко. Автентичната черта на „Братя“ е в специфичния усет за съчетание на екзистенциална проблематика в социалния контекст на Казахстан. По този начин филмът колкото и да е универсален, толкова си и тежи на мястото.