Филмът ни потапя в атмосферата на Англия от 80-те години на миналия век, като не идеализира периода, а напротив – изважда на преден план социални проблеми, които до голяма степен остават неразрешени и до днес. Още с първите кадри камерата ни отвежда в кинотеатър „Empire“ – основната локация във филма и място мечта за всеки любител на киното. Тук се запознаваме с главните действащи лица – мениджъра на киното Хилъри (Оливия Колман), новодошлия служител Стивън (Мишел Уорд), собственика на „Empire“ Доналд (Колин Фърт), прожекциониста Норман (Тоби Джоунс) и останалата част от екипа. Във фокуса на филма попадат взаимоотношенията между Хилъри, жена на средна възраст, бореща се с психично заболяване (прототип на героинята е майката на Мендес), и доста по-младия от нея тъмнокож младеж Стивън. Зародилото се между тях приятелство, постепенно прераснало в любов, е подложено на изпитание, когато психичното здраве на Хилъри се влошава. Отделно е представен сблъсъкът на Стивън с расизма, превърнал се в ежедневие за всеки човек с по-тъмен цвят на кожата. Сцените с вербално, а и физическо насилие над Стивън, за съжаление, изглеждат като нещо, излязло от съвремието ни. Гледайки филма, няма как да не се запитаме доколко се е променило нещо сега, 40 години по-късно.
„Империя на светлината“ обаче не е просто романтична драма, разказваща историята на двама души, борещи се срещу предразсъдъците на обществото. Това е и филм за връзката между човека и киното. Не трябва да забравяме, че цялото действие се развива „под покрива“ на кинотеатъра, което ни припомня една от основните цели на киноизкуството – да обединява хората, да ги кара да се вслушват един в друг, независимо от различията помежду си.
През 2022 г. излязоха и други филми, посветени на любовта към киното – „Семейство Фейбълман“ на Стивън Спилбърг и „Вавилон“ на Деймиън Шазел, всеки отличаващ се с оригинален почерк. Колкото и да са различни един от друг трите филма – преминаваме през всичко от сантимента и захаросания привкус в „Семейство Фейбълман“ до дръзкото и отвращаващото във „Вавилон“ – тях ги свързва преклонението пред седмото изкуство, осъзнаването на неговата витална роля в живота на човека.
Както знаем, добре подбраният актьорски състав е една от основните съставки на хубавия филм. Изключително талантливият каст на „Империя на светлината“ включва цели двама носители на „Оскар“ – Оливия Колман (за „Фаворитката“) и Колин Фърт (за „Речта на краля“). Останалата част от състава също не разочарова зрителя с представянето си. Все пак Оливия Колман безспорно изпъква с изграденото си до съвършенство превъплъщение в образа на своята героиня.
Няма как да подминем и друга от най-впечатляващите страни на филма, а именно невероятната операторска работа на двукратния носител на наградата „Оскар“ Роджър Дийкинс. Това не е първият проект, по който Мендес и Дийкинс работят заедно. Зад гърба си вече имат четири други съвместни филма – „Снайперисти“, „Пътят на промените“, „Скайфол“ и „1917“. За майсторството, което демонстрира в „Империя на светлината“, Дийкинс абсолютно заслужено получава шестнадесетата си номинация за златната статуетка на Филмовата академия.
Въпреки многото си достойнства, „Империя на светлината“ не се увенчава с особен успех сред критиката. Често изтъквани минуси на филма са неговата „разпръснатост“ между различни теми и неспособност да предаде ясно послание. Но дори и след като отчетем несъвършенствата му, „Империя на светлината“ се нарежда сред филмите от изминалата година, които задължително трябва да включим в списъка си за гледане. Филмът е и част от програмата на София филм фест през март месец, което ни дава възможност да се насладим на зашеметяващата кинематография и великолепната актьорска игра на голям екран.
Александра Славова-кино школа „Братя Люмиер“ – Общински детски комплекс – Варна, 11 клас – Първа Езикова Гимназия