Славата, с която самураите са възхвалявани, е причината и много недостойни хора да се опитат да се нарекат самураи. Този проблем е интерпретиран ярко в японския филм на Масаки Кобаяши от 1962 г. „Харакири”, заглавието на филма представлява ритуално самоубийство, с което прегрешил самурай възвръща честта си. Харакири ни показва интеграцията на самурая в трудовия свят и навлизането на организации, целящи да спечелят материални облаги въпреки идеята за чест и достойнство – една от причините самурайството да загуби своята стойност.
В „Седемте самураи”на Акира Куросава от 1954 г. се полемизира статусът на самураите. Сякаш времето на хората на честта е спомен. Натоварени със задачата да опазят родното си село от бандити, фермерите наемат 7 самураи, които да ги спасят от гибел. След проблеми в техния избор и доста въпросителни по отношение на достойнството на един от бойците, самураите се изправят срещу бандитите. Те остават чужди за общността на селото, въпреки че фермерите полагат грижи за бита им.
Филмът „Самураят” (1967) е от Френската нова вълна под режисурата на Жан–Пиер Мелвил. В него самураят прилича на инспектор-следовател: бежово палто вместо броня, шапка федора и малък пистолет. Той обаче е наемен убиец, мълчалив аутсайдер, който живее в тишина. Джеф Костело е извършил престъпление и бива разследван за него. Той не се притеснява, защото е професионалист и живее без ценности. Мелвил открива добродетел в смиреността според самурайския кодекс и не добавя нищо ново по темата, но пък за сметка на това изгражда психологията на килъра чрез ювелирното изпълнение на Ален Делон.
„Самураят”на Мелвил повлиява много режисьори, които предлагат нов поглед към идеята за същността на странника в нощта. Тази концепция е заложена във филма „Дух Куче: Пътят на самурая” на Джим Джармуш от 1999 г., който ме вдъхнови да пиша по темата. В него отново се разказва за наемен убиец, но този път от Ню Йорк, или по-точно за италианския Ню Йорк, където живеят далечни роднини от Коза Ностра. Главният герой, наричан „Дух Куче”, обитава покрива на един блок сред песните и перушината на гълъбите, и рецитира редовно пасажи от Бушидо. Той има една-единствена цел – да служи на мафиота Луи, който след като го е спасил от смърт, е нещо като собственик на Дух Куче. За Джим Джармуш самураят е образ, с който се назовават хората, които стоят над шаблона, познатото и клишето, те са специални – отвъд нормата и социума.
Дали има около нас самураи? Макар да не стигат до крайности, описани в Бушидо, аз се сещам за такива хора, на които гледам с почитание и използвам всяка възможност да науча повече за тях. На пръв поглед могат да изглеждат мълчаливи или особени, но отдаде ли им се възможност да покажат способностите си – те няма да те разочароват.
Георги Димитров, 11 клас, МГ „Д-р Петър Берон“, киношкола „Братя Люмиер“, Общински детски комплекс – Варна