Случайно никога не гледам филми и подобно на Симона съм „нещотърсач“ - намирам своето кино, което все по-често стои отвъд големите салони, сгушено в някоя платформа. Затова предложих на Симона да напише впечатления за епизодите от „Последните оцелели“. Тя реши да ги съпостави с първопричината-видео игра. Симона все още има да ме догонва с два епизода и дано развръзката, да я удовлетвори, защото когато тя гледа кино излапва доста близалки, а прекаляването със захарта не е добре за здравето на качествения кино наблюдател. Пиша тази своя препоръка с любов и нежност към младостта и неопитността на младите зрители като Симона.
Елица Матеева - художествен ръководител на кино школа „Братя Люмиер“ - Общински детски комплекс, Варна.
„Последните оцелели“ (The Last of Us) е американски постапокалиптичен драматичен телевизионен сериал, създаден от Крейг Мейзин и Нийл Дръкман. В основата му е видео игра от 2013 г., разработена от Naughty Dog. Сериалът на HBO е съвместна продукция между Sony Pictures Television, PlayStation Productions, Naughty Dog, The Mighty Mint и Word Games .Сериалът е заснет в Алберта, Канада в периода юли 2021 - юни 2022. Премиерата му бе на 15 януари 2023 г. Дръкман, в качеството си на сценарист и сърежисьор на оригиналната игра помага на Мейзин в писането на сценария за деветте епизода на първия сезон. Музиката е композирана от Густаво Сантаолала и Дейвид Флеминг.
Кинокритиката дава положителна оценка за изпълненията, сценария, пространствения дизайн на продукцията. Филмът е определен от критиката като най-добрата адаптация на видео игра. Отнело е доста време на режисьорите да изберат формата на цялото произведение, дали ще се снима пълнометражен игрален филм, сериал или анимация. Има 2 варианта за пресъздаване на играта. Цели 6 години са необходими на екипа за изграждането на идея за сериал-през 2020 г. проектът е отложен. Следващият опит е идея за анимационен филм, но Sony не дава зелена светлина на идеята. Педро Паскал и Бела Рамзи, които са главните актьори в сериала, вече са известни актьори на голямата стрийминг платформа HBO с участието си в „Игра на тронове“. Първоначално са се очаквали 10 епизода, но с наближаването на премиерата, броят на епизодите намалява на девет. Първите два епизода се комбинират в един, заради опасения, че липсва динамика, която би се отразила негативно върху рейтинга на сериала.
I епизод
Докато паразитна епидемия започва да опустошава света, Джоел Милър се опитва да избяга от ескалиращия хаос с дъщеря си и брат си. Двадесет години по-късно преминалият през различни изпитания Джоел и неговата приятелка Тес се борят за оцеляване. Бунтовниците „Светулки“ приютяват тийнейджърка с уникален дар - Ели, тя е развила имунитет срещу световния вирус.
Първите 10-20 минути ми бяха скучни, защото не осъзнавах какво се случва, но след като настъпи хаосът сред хората, бях обсебена от епизода - всичко внезапно пречупи очакванията ми. Моментът, когато дъщерята на Джоел умира ме вцепени. Емоциите от тази сцена предизвикаха сътресение. Джоел след 20 години е като празно платно, загубил радостта от живота. Една сцена в този епизод ме шокира: момиченце, което иска да бъде подслонено в карантинната зона при проверка на здравния й статус, се оказва заразено. Вместо да се получи неприязън, хората възприемат детето като едно от тях. Не се опитват да направят последните й мигове лоши. Казват й, че всичко ще е наред, ще е на сигурно място, че тя ще се оправи, въпреки, че няма лек за болестта й. Следващата сцена представлява ритуал, в който изгарят тялото й. В сравнение с другите епизоди, в този има най-голямо съвпадение с видео играта. Сцените от играта са огледално отражение на тези от филма. И в двете произведения действието се вижда от очите на Сара-дъщерята на Джоел-през нейната перспектива. Дрехите, с които е облечена са напълно еднакви в играта и в сериала.
II епизод
След като избягват от QZ, Джоел и Тес се сблъскват със съдбата на Ели, докато се озовават в руините на Бостън.
Изпитах тъга, когато Тес и Джоел се разделят и Тес остава да се сражава със зомбитата. Беше ми интересно онова, което Тес казва преди да се сбогуват, че инфектираните са свързани завинаги, струва ми се доста логично-все пак това е вирус и всяко заразно зло идва от едно и също място-от хората. Сцената с Тес е направена по различен начин - в играта са ситуирани патрулиращи войници. Има прилики, но също ми харесва идеята на режисьора: да замени войниците със зомбита. Трагедията е по-голяма, когато героите загиват от себеподобни, погълнати от вирус.
III епизод
В очакване на Апокалипсиса, Бил се подготвя за самотната си смърт, на хоризонта се появява мистериозен непознат, който проваля плановете му. Бил и Франк се опознават, намират път един към друг и заживяват като семейство. Години по-късно Джоел и Ели търсят напътствията на Бил – и се оказват на кръстопът, точно като старците Бил и Франк. Този епизод промени гледната ми точка за сериала и посланието, което последният носи. The Last of Us не е сериал за зомбита или за кръвосмешение. Той е за любовта на хората. Всеки човек се нуждае от някого до себе си, за да не бъде сам пред смъртта.
Във видео играта е показана историята им по друг начин, докато в сериала трагедията им е дълбока, сурова и жестока. Когато всеки е постигнал своята цялост чрез човека до себе си, няма нужда да се забравя миналото, единствено настоящето има значение. Във видео играта Бил е здрав, а Франк е заразен и слага край на живота си, защото не иска Бил да открие жестоката истина и да стане жертва на вируса. Франк иска да спести мъката и страданията на любимия човек. Във сериала, Бил и Франк не искат да живеят един без друг, затова двамата заедно решават да умрат.
IV епизод
След мъчителен преход през обезлюдената пустота на Щатите, Джоел и Ели се озовават в опасния Канзас Сити без автомобил. Лидерката на бунтовниците Катлийн предизвиква издирване на виновниците за смъртта на брат й, който е убит от бегълците при самозащита. Почти всички сцени от сериала съвпадат с играта. Може би „първото убийство“ на Ели е по – крайно като акт в играта, отколкото в сериала. Въпреки това Рамзи се справя много добре със задачата си.
V епизод
По улиците на току-що освободения Канзас Сити, Хенри се бори, за да защити брат си Сам от бунтовнически войници, които няма да се спрат пред нищо, за да успокоят своя безмилостен водач. Докато преследването продължава, Катлийн става все по-жестока в идеята си за разплата, а Ели се сприятелява със Сам.
Беше ми тягостно, като гледах края, заради смъртта на същества, които изпитват неустоима жажда за живот, а постепенно изпадат в плен на вируса. Има разлики с видеоиграта, престрелките и перипетиите са породени от войници, а в сериала присъстват зомбита и развръзката, че новият приятел на Ели, малкото момче е заразено, затова трябва да умре е нова.
VI епизод
След месеци на пътуване, Джоел и Ели получават сериозно предупреждение за това какво им предстои. По-късно Ели научава нови факти за миналото на Джоел, докато Джоел се опитва да го забрави. Ели и Джоел пристигат в крепостния град-утопично място, в което хората са равни, постигнали са своя примитивен социализъм. Джоел открива брат си Томи, а Ели сякаш се чувства излишна. Видео играта спестява психологическото навлизане в избора на героите: да напуснат сигурния живот в комуната и да се отправят навън в неизвестното. Предстои ми да видя последните три епизода.
С какво този сериал е по различен от другите?
Всички сме гледали филми за зомбита и апокалипсис. Появява се зараза, група хора се спасява и се решава, че ще се помогне на човечеството. Сякаш с вълшебна пръчица се открива някакъв вид чудотворна ваксина и ето happy end. Това е скучно! Нужна е провокация, с която да възкликнеш: „какво ли ще стане после?“ - тъкмо зрителят е решил, че всичко е ясно и сериалът ти открива нещо неочаквано - затова „Последните оцелели“ е сериал с качества. Може би един от най-големите обрати в цялата поредица е неспособността на Ели да бъде лек за освобождаването на този свят от заразата. Лекарството е мит, как тогава героите ще преодолеят хаоса? Характерното за „Последните оцелели“ е фокусът – тук не са важни мутиралите същества, стрелбите, а въпросът: какъв е смисълът на живота? Смисълът се открива чрез пътуване към себе си. С какво сериалът е по-интересен от сериалите в националния телевизионен ефир? Сюжетът не дава готови решения, а предизвиква изненада. Темата за болестта е артистичен отговор на реалността ни. Пустотата в пространството на сериала ми припомни времето, когато бяхме в изолация и се опитвахме да запазим телата си здрави, както е в сериала. В сюжета се задават важни въпроси, а в българските сериали предсказуемото е досадно. Ако евентуално българските сценаристи поработят над това: как да направят един сериал/ филм по-интересен може би е добре да осмислят възможността да се открива необикновеното в обикновеното, за да попитаме: „а какво ли ще се случи после?“
Симона Грънчарова, 11 клас, Професионална техническа гимназия