Направих още две щури обиколки с този филм, защо си го причиних ли? Заради моите ученици, които ми се иска да притежават способността да разграничават индустрията за пуканки от пуканките и разбира се от т.нар. авторско кино. За протокола: два пъти не харесах филма и веднъж, когато го показах на тийнейджъри, усетих, че техните възприятия за света, са досущ като тази кино анархия на двамата Даниеловци (режисьорите Даниел Куан, Даниел Шайнърт ), така постепенно представите ми се upload-наха, та дори съм склонна да си призная, че в същината си „ Всичко навсякъде наведнъж“ е много симпатичен филм, който ни казва по изключително бъбрив начин, че всичко вече е преживявано, всичко е повторения, но между тези повторения е и нашият живот, който трябва да остане поне за нас самите лично, собствено изпълнение-по възможност изпълнението трябва да носи радост, хармония и подреденост. Поставих задача на младежта да напише мнението си за „Всичко навсякъде наведнъж“ – сред тоталното мълчание и отказ от коментар ученик се осмели да напише своите впечатления, така Калоян Панов от кино школа „Братя Люмиер“ - Общински детски комплекс във Варна безстрашно се зае да сподели впечатленията си за филма.“
Елица Матеева, художествен ръководител на киношкола „Братя Люмиер“
Филмът „Всичко навсякъде наведнъж“ използва всякакви идеи от всякъде наведнъж, за да се получи една красива бъркотия. Той използва теоремите на Стивън Хокинг и Уилиам Джеймс и препратки към различни филми от „Матрицата“ и „Генезис“, та чак до „Рататуй“. Тази комбинация е перфектна за жанра фантастична трагикомедия.
В първата сцена на филма откриваме импулса към самата му същност- в огледалото виждаме щастливи главните герои, но това е само илюзия или друга действителност, която би била възможна, ако определен избор някога е бил различен, защото когато камерата приближава огледалото, ние се потапяме в реалността – Евелин не е толкова щастлива, колкото в огледалото. Мишел Йо виртуозно играе Евелин Уанг- уморена собственичка на пералня, която преглежда бизнес отчети, защото й предстои кошмарът на всеки дребен предприемач - одит на данъчните служби. Едновременно с това, тя се опитва да сготви храна за партито по случай Китайската Нова година, което трябва да отговаря на високите стандарти на баща й Гонг Гонг, изигран от Джеймс Хонг. Но тогава се случва нещо, което тя не е очаквала изобщо...
„Всичко, навсякъде, наведнъж“ не е обичайният филм за забавното прекарване на два свободни часа. Ако човек се вгледа навътре в него, ще забележи, че той е много близък с нашата реалност – азиатци, които искат да бъдат нормално семейство в Америка, но им предстои битка с данъчните, следва нов стереотип: родител, който не успява да намери път към своето дете, плюс това той трябва да реагира спокойно на неговата различна сексуална ориентация – всички са ужасно претоварени от всичко, което се случва като събития. Светът е безкраен екран от реалности и нови събития, което предизвиква умора и желание за стоп кадър, дори за самоубийство. А може би стремежът да си някой друг е излишен? Не е ли по-добре да се научим да се обичаме?
Така филмът се доближава до всекидневието ни, в което винаги неочаквано появилите се камъчета на промяната, предопределят посоките и изборите. Всичко това: визуалните ефекти, монтаж, брилянтна актьорска игра, правят според мен този филм достоен за своите седем статуетки „Оскар“.
Калоян Панов, 9 клас, ГПЧЕ „Йоан Екзарх“, гр. Варна