Бергер завършва университет в Германия и по-късно Нюйоркския университет на изкуствата, където снима, а късометражните му филми се радват на престижни отличия. В началото на кариерата си работи по филмите на Анг Лий, а 1997 г. се мести в Берлин, където пише сценарии и режисира филми и сериали. Името му придобива международната популярност, когато с продукция на Нетфликс излиза последния му филм „На западния фронт нищо ново“.
Първата световна война като всяка друга е абсурдна приумица на искащите да владеят света, това е времето между две епохи, когато технологическите иновации превъзмогват тактическите способности. Това е война започнала с кавалерии и завършила с танкове. С жертви над 20 милиона общо цивилни и военни, тя се счита за едно от най-жестоките събития, сполетели човешката раса.
Във филма се изследва поривът у младите хора за изява и нуждата да се докажат на света. През 1918-а се считало за морален дълг да се запишеш в армията и да защитиш родината си, влизайки в ожесточена битка с врага на нацията. Главните герои обаче не са подготвени за свирепата реалност на бойното поле. Вплетени между френските куршуми и личните кавги в сърцето на армията, те започват бързо да преосмислят решението си, да се бъдат на място, където смъртта е гарантирана.
Паул Боймер решава против желанието на майка си да се запише в армията. Узнавайки, че ще се сражава на западния фронт, той и приятелите му изпитват нетърпение към наближаващата битка. Когато ротата им достига западна Франция, ужасът на реалността срива романтичните му представи за войната.
Бергер пренася полесражението в първо лице чрез прецизна режисура и детайлната хореография на баталните сцени, поддържайки стандарта на Нетфликс продукциите. По лицето на младия войник се чете безсилието, но и решителността му да оцелее, присъща за всеки човек, изправен очи в очи със смъртта. За главния актьор Феликс Камерер това е дебют в киното, който привлича вниманието на много международни журналисти и критици-отзивите за изпълнението му са положителни.
Филмът се появява във важен период от нашата история, когато военните конфликти прекрачват границите на страните от третия свят и се завръщат отново в модерния свят. Този антивоенен филм може да ни служи като пример за борба с войната и разгръщане на дипломация, която търси рационални начини за избягване на военни конфликти между държавите.
Независимо множеството адаптации на шедьовъра на Ремарк, тази на Бергер успява да се утвърди, защото предлага на публиката напрегнат филм, заснет артистично, но и задържащ дъха ни с художествената интерпретация на роман, който винаги ще бъде актуален.
Георги Димитров, 11-ти клас, киношкола „Братя Люмиер“ – Общински детски комплекс, Варна, МГ „Д-р Петър Берон“