Оказа се, че вторият филм на актьора – кинорежисьор Валери Йорданов не страда от прословутия комплекс: втората работа да е по-слаба от дебюта. В нашите среди често се казва, че дебютът е съвкупност от чистотата и най-силната енергия, която подтиква да разкажеш една история, а вторият филм често е вторичен спрямо подбудите и мечтите на автора. Може би е така, но с „Шекспир като улично куче“ Валери Йорданов показа как трябва да се прави съвременно кино за всеки, с идеята филмът да не е обикновеното развлекателно занимание, а разбираемо ИЗКУСТВО, защото „Шекспир като улично куче“ дълбае в трудни теми-не всеки иска да гледа филм за проблемни младежи с разбити семейства, където властват законите на улицата. Но при „Шекспир като улично куче“ има много фактори, които превръщат историята в майсторски, оставящ ни без дъх филм.