Струва ми се, че журито на последното издание на фестивала на българския филм с лекота подмина някои от достойнствата на „Изкуството да падаш“- изключително зрял дебют за младия режисьор Орлин Милчев. В някои отношения този дебют изпревари творбите на установили се като утвърдени режисьори, които имахме възможност да видим на току-що приключилия фестивал „Златна роза“. Ако трябва да обобщим каква бе реколтата от нови български филми, тя подсказва следната ситуация: дефицит на произведения, по които зрителят да копнее за повторна среща на всяка цена. А е имало издания с филмови творби, които провокират следващата ми среща, за да съпреживея отново емоциите от екрана. Въпреки този тревожен поне за мен факт, аз се радвам, че възпитаниците на кино школа „Братя Люмиер“ са развили естетически вкус и глад за качествено кино и не е случайна тяхната награда като младежко жури, защото те дебатираха много върху два премиерни филма: „Шекспир като куче“ и „Изкуството да падаш“.

„Изкуството да падаш“ е вид провокация за Божана Станева - 10 клас, Математическа гимназия "Д-р Петър Берон"-гр. Варна, която е част от екипа на кино школа „Братя Люмиер“ от самото създаване на школата. На вашето внимание предлагаме нейния първи опит за аналитично интерпретиране на филма „Изкуството да падаш“.

Елица Матеева-художествен ръководител на кино школа „Братя Люмиер“

3.jpg

Божана Станева

Филмът на Орлин Милчев „Изкуството да падаш“ печели награда за дебютен пълнометражен филм в 40-тото издание на фестивала „Златна роза“. Главна героиня е седемнайсетгодишната Бори. Тя живее с майка си – артистична, но и лабилна жена, както и с дядо си – грижовен старец, целящ да опази мира между майката и дъщерята, което не е лесна задача. Един ден Бори неочаквано е нападната от група момчета от нейното училище. Покрусена от сексуалния тормоз, който преживява и факта, че обвиняват нея за стореното, тя се чувства унижена. Дядо й забелязва това и решава да я запише на тренировки по джудо, но дали майката ще одобри това? Дали Бори ще съумее да се изправи, затисната от гнева към майка си и неувереността, която изпитва сред връсниците си? Емил Христов – оператор на филма, изкусно улавя емоционалните сцени на страх, гняв, тъга, но и щастие, с които актьорите завладяват публиката.

Актрисата Елена Замяркова, завършила НАТФИЗ през 2017 г. в класа на Ивайло Христов, пресъздава войнствения и решителен образ на Борислава. Заедно с Александра Сърчеджиева и Ивайло Христов, те майсторски изграждат света на сложните отношения между различните поколения и съумяват да развият нишките на крехките връзки между тях.

2.jpg

Филмът представя трудностите и вътрешните битки със себе си, през които както Бори, така и връстниците й минават. Тормоз в училище, постоянното сравняване помежду си, както и амбициозни или безотговорни към децата си родители са малко от темите, засегнати във филма. Разкрива се и гледната точка на възрастните, които израствайки също като децата си се изправят пред различни препядствия.

Конфликтът между поколенията изразява представата за това, че хората, на каквато и възраст да са, преживяват възходи и падения и е важно да си помагат взаимно. Умело е интерпретирана темата за неизбежните падения в човешкия живот и как от нас зависи дали ще се изправим и ще продължим напред.

В дебютния пълнометражен филм на Орлин Милчев открих връзка с филма „Майка“ на режисьора Зорница София, който спечели голямата награда на фестивала „Златна роза“. Представени са мрачните и сиви пространства и безмилостните условия, в които някои деца са задължени да пораснат. Също така образът на майката е със значима роля и в двата филма. Елена, изиграна от актрисата Дария Симеонова, разбира че не може да има деца, но въпреки това среща призванието си на майка и обичта от децата далеч от родината си. Въпреки че майката на Бори също търси тази любовта на своето дете, тя се държи към дъщеря си егоистично. От това достигам до извода, че майка е жената, която те учи и насърчава да мечтаеш, но и жената, която винаги търси прошка от своето дете, ако сгреши, както е в „Изкуството да падаш“.

А защо точно „Изкуството да падаш“? Какво значи „изкуството да падаш“? За мен, както падането, така и ставането са изкуство, понеже всеки от нас има собствен начин на приемане и учене от провалите. Всеки има индивидуален стил на изправяне и продължаване напред, учейки се от грешките си.