Революция, метеж, размирица, бунтарство, протест, брожение – думи заредени с неустоима привлекателна сила. Понятия, които предизвикват ускорен пулс и настръхване на кожата; които са част от всяко съвремие и които винаги са били нужния подривен компонент в обществото, който го е водил до катастрофи, белязани, както от жизнеутвърждаващи, така и от гибелни последици. Парадоксално, идеализмът, скрит зад всеки бунт се изражда в своята противожоположност, в новото статукво, в новия „тиран“, срещу който се надига неконтролируемо недоволство и който на свой ред бива подложен на трансформация. Причините за това са неизброимо много – човешката природа, страхът от промяната, неизбежните културни, интелектуални и религиозни различия, ламтежът за власт, класовото разделение или пък липсата на етика зад агресивния ход на „свободния пазар“. Едно нещо се откроява като по-сигурно. Човешката история е изкована от борбата на новото със старото разбиране и без промяната и революцията да гарантират предварително по-добри условия за живот, то те са необходим елемент за социален прогрес, през който е минало всяко по-развито общество. Всичко това са теми, които са пряко или косвено засегнати от двата филма, които ни предстои да видим в последната вечер от Хофкино.
Вечерта ще започне с култовия късометражен филм "Ботев е идиот" (2014) на Деян Барарев. Това е заглавие, което преди осем години скандализира българската аудитория. Непосредствено след онлайн премиерата си, стотици коментари се зароиха в социалните мрежи, които варираха от безрезервна възхвала и одобрение до погнуса от кощунството и гнуслива насмешка. Това само по себе си е сигурен признак, че даден филм е излязъл на бял свят на точното място, по точното време. Осем години по-късно, Ботев е идиот все още се гледа, коментарите в платформи като Youtube продължават, но по-любопитен и естествен начин са изместени от събитията на днешния ден. Ако преди, гневните реакции бяха отправени от консервативни „литературолюбци и патриоти“, и биваха насочени срещу поругаването на възрожденския герой и поет, то сега „народното възмущение“, олицетворяващо неясно кое точно съсловие се е насочило срещу „платените агенти на Америка за България“ и Кирил Петков, които незнайно как са свързани с лентата. Но това е още едно доказателство, че филмът стреля добре и право в целта си, а тя е не друга, а именно статуквото, страхът от възможната промяна и преосмисляне на ценностите. Понеже какво толкова страшно може да има в един няколкоминутен филм, разказващ за спора възникнал между един ученик и директорката на училището по повод неговото есе по литература?
Вторият филм за вечерта и последен за фестивалната програма е "Младият Карл Маркс"/Der junge Karl Marx (2017) на хаитияския режисьор Раул Пек, разказващ за ранните години на Фридрих Енгелс, Карл Маркс и Жени Маркс между Париж, Брюксел и Лондон, оформили до голяма степен по-нататъшния им отпечатък в голямата история на човечеството. Противоречивите последствия от тези съдбоносни събития са твърде познати, твърде многовалентни, за да бъдат тълкувани едностранчиво и накратко. Раул Пек се е фокусирал върху личната трагедия в животите на Маркс и Енгелс, като по този начин умело е илюстрирал драматичността на времената, в които те живеят и които сякаш неизбежно довеждат до една от най-големите революции в световен мащаб. Отново отворен остава въпросът дали резултатът от всичко това има по-скоро положителен или отрицателен развой, но във всеки случай, промяната е била нужна и е поела по своя неудържим и разтърсващ път.
Детайлна програма на kinematograf.bg/programa