„Шекспир като улично куче“ – Съдбата има други планове

Оказа се, че вторият филм на актьора – кинорежисьор Валери Йорданов не страда от прословутия комплекс: втората работа да е по-слаба от дебюта. В нашите среди често се казва, че дебютът е съвкупност от чистотата и най-силната енергия, която подтиква да разкажеш една история, а вторият филм често е вторичен спрямо подбудите и мечтите на автора. Може би е така, но с „Шекспир като улично куче“ Валери Йорданов показа как трябва да се прави съвременно кино за всеки, с идеята филмът да не е обикновеното развлекателно занимание, а разбираемо ИЗКУСТВО, защото „Шекспир като улично куче“ дълбае в трудни теми-не всеки иска да гледа филм за проблемни младежи с разбити семейства, където властват законите на улицата. Но при „Шекспир като улично куче“ има много фактори, които превръщат историята в майсторски, оставящ ни без дъх филм.

Прекрасни актьорски постижения, динамика на разказа, в съчетание с точното операторско око и умелата монтажна ръка-всички компоненти присъстват, за да сме в кино салона на „Шекспир като улично куче“. На вашето внимание предлагаме ревюто на Ева Павлова, възпитаник на кино школа „Братя Люмиер“ – Общински детски комплекс, Варна с впечатления от филма.

Елица Матеева, художествен ръководител на кино школа „Братя Люмиер“.

Фразата ,,Да бъдеш или да не бъдеш“ от пиеасата ,,Хамлет“ на Шекспир се е превърнала във философия на съществуването, тя може да бъде навсякъде, дори й на улицата. Този филм ни среща с един седемнадесет годишен Шекспир израснал в краен квартал.

Главният герой мисли, че знае всичко, което му е нужно, но по-късно разбира, че не трябва да знае всичко това. Той има два таланта – бокс и театър, и трябва да избере с кой от тях да продължи живота си и как да спаси живота на най-близкия си човек. Новият филм на Валери Йорданов, ни дава един от възможните отговори.

Валери Йорданов е роден през 1974 г. в София. От 1992 г. до 1996 г. следва в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, в класа на проф. Стефан Данаилов. Там завършва и магистърска степен „Актьорско майсторство за драматичен театър“. През 2009 г. е сценарист и прави своя режисьорски дебют, заедно с Иван Владимиров, с филма „Кецове“. Филмът му е избран на фестивалите в Карлови Вари, Манхайм и награден на Московския филмов фестивал. Избран е от Европейската филмова академия и е българското предложение за „Оскар“ за 2012 година.

„Шекспир като улично куче“ спечели шест награди на 40-ия юбилеен фестивал на българския игрален филм "Златна роза": награда за режисура, за сценарий, за най-добър филм на младежкото жури на фестивала, награда на Съюза на българските филмови дейци и тази на Община Варна. Валери Йорданов ни въвежда в действителност, с която се сблъскваме ежедневно. Сблъсква ни с трудните срещи на оформящия се АЗ, чийто статус е неясен, защото всичко е въпрос на оцеляване, особено ако живееш на улицата. Финалът „говори“, че нищо не е предвидимо и това, което ще се случи въпреки намеренията ни, въпреки опита ни да бъдем човеци - там, някъде отвъд нас Съдбата има други планове.

Ева Павлова – първа езикова гимназия - Варна, 9-ти клас, кино школа „Братя Люмиер“