Иван Черкелов: Какво остава след хората?
Росен Бачев, 12 клас, Математическа гимназия "Д-р Петър Берон", гр. Варна, киношкола „Братя Люмиер“
„Противно на разпространеното преди години мнение, че всеки филм трябва да води до просто послание, аз изобщо не мисля, че е работата на киното и на изкуството да опростяват нещата.“ – твърди Иван Черкелов
Тази мисъл обобщава отношението на режисьора към смисъла на изкуството. И ако направим уточнението, че той е един от онези взискателни търсачи на живота, ученик на Георги Дюлгеров, част от т.нар. Златен клас на Дюлгеров – пъзелът постепенно се подрежда.
Още с дебюта си „Парчета любов“ (1989) режисьорът успява да въздейства на връстниците си, които наподобяват външно на волните хипари, но са притиснати от системата. Героите му са млади хора, които се чувстват извън кожата си и не се възприемат като част от псевдоморалитето на социализма. Взаимоотношенията им се развиват по невероятно деформиран начин - в края на филма се получава любовен многоъгълник, изпълнен с грехове, тъга, ярост и лъжи. С първия си филм Иван Черкелов изследва образ, който ще присъства във всяка следваща негова творба – водата.
Следва „Щъркела“. Проектът е допуснат за финансиране и снимките започват през 1990 г. След познатото за кризисното време „няма пари“, Иван Черкелов се отказва от киното, видимо за постоянно, и решава да търси смисъла на живота в Бог като се озовава в „Кришна съзнание“. Четири години минават така.
През 1995 г. Иван Черкелов има нов сценарий. В „БЪРЪ филм“, продуцентската компания, заела се и със „Щъркела“, дава старт на снимките на „Търкалящи се камъни“. Вторият филм на Иван Черкелов представя историята на трима братя и баща, лутащи се между смисъла и камъните на живота. Духовното и материалното са двата възможни свята, но героите сякаш предпочитат второто. Случаен секс, разговор с Лудата от квартала, Америка и мило момиче в пощата са малките спасителни островчета, които предлагат възможните версии за живот. Твърдата констатация за всички е, че „Има Бог!“. Синовете се прощават окончателно с бащата. Така те се еманципират от физическото начало, но не и от категорията Бог-Отец.
Конфликтът в третия филм на Черкелов е почти непроменен. Този път сиренето и пистолетите определят развоя на сюжета. “Стъклени топчета“ излиза през 1999 г. на екран и разказва за празните взаимоотношения, които богатите се опитват да заместят с пари.и власт. Албена (Жана Караиванова) е съпруга на Филип (Мирослав Косев), тя предпочита друг мъж пред съпруга си - странен бизнесмен с лъчезарно изражение на име Пацо (Иван Иванов). Главната героиня не се чувства щастлива и се връща при съпруга си, който я прибира със смирение. Появява се не толкова заможният приятел от казармата на Пацо – Чико. В опит да представи гледната си точка, а именно, че не разбира хората, които трупат пари, той не успява да защити позицията си и е застрелян. До трупа му се търкаля стъклено топче. Стъклените топчета запълват тялото на мумията на вожда-страшно изглежда тялото на Георги Димитров-изтърбушена душа, изпълнена със стъклени топчета. Всеки е вожд на собствената си теория за живот и много стъклени топчета изместват смисъла в качеството си на пълнеж. Стъклените топчета дрънчат в празното пространство. Шегата от филма „Щастието не е в парите, но е по-добре да ги имаш“ придобива друг израз и се превръща в обобщение.
В „Обърната елха“ (2006) 6 фрагмента разказват за същността на човека. Всеки от фрагментите е споен с пътуването на обърната елха в камион – елхата ще краси столицата в очакване на новата година. От фрагментите най-силно ме впечатли „Дървеният Ангел“, заради драматичния статус на героинята- бременно момиче иска да остави бъдещето си дете в църковен храм, където се надява да се погрижат за детето - оказва се, че такава услуга няма. В една от сцените Раша (Слава Дойчева) се разхожда по централна софийска улица и лимузини с абитуриенти я подминават. Тази сцена болезнено напомня на сцена от американския филм с Уил Смит “Преследване на щастието” (реж. Габриел Мучино, 2006), в която главният герой заедно със сина си отиват в институция за настаняване на бездомни и точно пред него минават богаташи с луксозни коли, надули музика до загуба на памет. Контрастът в двете сцени е категоричен. Водата отново присъства като символ на пречистване, идея за живот и осъзнаване чрез жертвоприношение.
„Раци“ (2009) бe най-силната плесница, която получих от филмите на Иван Черкелов. Ако в началото на филма главните герои ловят раци в реката, докато преминава близкия влак, то в края на историята те се превръщат в раци и един влак пресреща взривен автомобил. Болестта „рак“ присъства в живота на Чичото (Красимир Доков). Като че ли смъртта не е случайна гостенка. Във филма участва друг известен български режисьор – Рангел Вълчанов, който заедно с Николай Урумов правят интересен дует на представители на мафиотско-мутренската новобогаташка прислойка. По подобие на всички филми в творчеството на Иван Черкелов в „Раци“ също е отредено място за корените, за същността на семейството, за миналото, бдящо над сънищата ни.
Шестият филм на Иван Черкелов за мен бе най-труден за анализ. „Семейни реликви“ от 2015 г. напомня на „Обърната елха“ с паралелно развиващите се истории, само че този път те се пресичат и една реплика към края на филма ми обясни взаимоотношенията между героите. И братята, и момичето, и родителите, дори и чернокожият приятел от френската гимназия на Черкелов са в изходната позиция на пътници, те пътуват в търсенето на истината, на себе си. Свързващото звено между историите е Юм Уандие-роден в България, но с какаов цвят на кожата. Дали надеждата умира със смъртта на братята или се ражда след смъртта на Дебелия в „Раци“, защото съпругата му очаква дете? Дали раждането е надежда или пък начало на смърт? Семейните реликви съхраняват тайната.
Последният филм на Черкелов „Не влизай в пререкание с персонала на банята“ (2020) е сякаш неговото прощално писмо. Историята за една жена, която спокойно приема факта, че има рак и със същото смирение се прощава с живота е знакова за търсенията на режисьора. Филмът се посвещава на майката му. Но може да се каже, че Иван Черкелов тихо се сбогува със зрителите така: „До после“, защото смъртта е начало.
Творчеството на Иван Черкелов задава универсални въпроси, предлага ни огромно пространство за размисъл, където зрителят може да потъне или да излекува страховете си.
„Ако човек прави нещата, защото не може да не ги направи, тогава какво значи трудно, лесно, евтино, скъпо, как ще живея, как ще спечеля, дали ще загубя…“ Иван Черкелов