Как преценявате филмът „Триумф“, който бе отличникът на последното издание „Златна роза“ – 2024. Кое бихте откроили?
Росен Бачев
Бих го откроил заради хумора му, хареса ми целия филм, но имаше някои моменти, в които някак си мярата бе изгубена в тази посока. Балансът в хумора бе измъчен на моменти. Иначе като операторска работа бе стандартен филм, нямаше изненади, които да ме подтикнат да кажа: „еха, искам да снимам така“. По отношение на актьорската игра, очакването на всички, че актрисите ще се справят отлично се сбъдна и съвсем естествено наградата за женска роля се раздели между Маргита Гошева и Мария Бакалова.
Божана Станева
Според мен наградата бе заслужена за двете актриси от „Триумф“. Аз се впечатлих и от дупката в „Триумф“ - да се изкопае нещо в нищото и да се играе в него е повече от усилие, иска се смелост. Само като го гледаш, започваш да усещаш клаустрофобията, безнадеждност в дълбаенето, то е код към цялостната идея за времето, в което хората са живели, а може би и днес живеем по същия начин.
Дариан Генков
Тъй като нищо не знаех за разкопките в Царичина през 90-те, аз се шашнах от тази история и считам, че филмът трябва да се показва в нашите училища. Този абсурд продължава и до днес. Дали ще го наречем фалшиви новини, манипулиране на обществото, още повече, че в тази история се включват и висши офицери, показва степента на невежество, което и до днес съществува и ни превръща в кукли на конци. Чудя се къде е бил елитът на държавата, интелигенцията? Но пък и днес интелигенцията е в пасивна позиция за абсурдите, в които живеем. Сценарият не бе постижение – шегичките се редуваха с действие, а след действието имаше шегички.
Калоян Панов
В началото „Триумф“ започва като пародия. Струваше ми се малко насилена тази пародия. Ако си зрител, който иска да се забавлява на „Триумф“, ще си прекараш добре времето, но за мен по-интересното е да наблюдавам как актьорите чрез тази пародия постигат трагедията на живота ни, защото днес, макар и да са минали години от действителния случай всичко това е трагедия на малките хора, които искат да станат великани, да се откроят с нещо маниашко.
Дариан, гледа последния филм на Ники Илиев „Без крила“, как би го окачествил като работа, като развитие?
В този филм има от онова, което съм гледал в предишните филми на Ники Илиев, но това, което ме впечатли е историята. Според мен за първи път Ники Илиев ни предлага нещо с истински дълбок замисъл, чиято основа е биографична. За мен това е филм с кауза. Гледах интервю с режисьора, в което го питат защо не е изиграл главната роля и той обяснява, че не се вижда като главно действащо лице, търсел е друг израз, друго лице. Наум Шопов е идеален за това, което видяхме. Със сигурност публиката бе в салона и заради него, защото го познава и в друго амплоа. Около мен имаше фенове на Наум Шопов. Бих искал обаче да отбележа филмът, който ме грабна и държа дълго време буден – „Отдалечаване“. Смъртта е много различно интерпретирана. Песента на финала ме разтърси.
Божана Станева
Аз бих откроила „Гражданинът Светец“. Фен съм на българския оператор Крум Родригес в този филм. Хареса ми решението в черно-бяло. Всичко ме плени в този филм. Като младежко жури дадох наградата на филма „Безветрие“, защото се вижда стъпка по стъпка промяната на един млад човек по отношение на миналото и настоящето. Вътрешният конфликт е породен от обстоятелството, че по време на израстването на главния герой, бащата отсъства като подкреп и това е травма. Според мен не бе отчетена работата Иван Савов в „Преди да забравя“, но пък от друга страна съм впечатлена от работа Александър Трифонов в „Клопка“, впечатлена съм и от операторската работа на Кирил Проданов.
Росен Бачев
Моят фаворит е също „Гражданинът Светец“, но бих откроил от късометражните филми „Свиждане“. Много се радвам, че го наградиха, защото филмът красноречиво показва задните нелицеприятни вратички на здравната ни система. Всъщност подобни „вратички“ виреят във всички държавни институции и хубаво е, че поне изкуството не се страхува да го говори истината за живота ни. Не си спомням кой по време на една от пресконференциите отбеляза, че тази година на фестивала Иван Савов прави чудеса на екрана и би трябвало да вземе награда за мъжка роля. За мен той наистина направи прекрасна роля и филмът „Преди да забравя“ заслужаваше грамота за постижения.
Въпросите зададе: Елица Матеева, ръководител на киношкола „Братя Люмиер“, Общински детски комплекс – гр. Варна.
Снимки на Росен, Божана, Калоян – Елица Матеева
На Дариан Генков-Емилиян Ялъмов