Обновеният салон на любимото кино е благодарение на подкрепата на Лидл
Обновеното кино „Люмиер” отваря врати като „Люмиер Лидл”
09 March 2017
Обновеният салон на любимото кино е благодарение на подкрепата на Лидл
Обновеното кино „Люмиер” отваря врати като „Люмиер Лидл”
07 March 2017
Евродепутатът Kостадинка Kунева пристига в българия специално за премиерата на филма, разказващ историята й
„Нейната изповед”, копродукция с НДК, ще бъде показан за първи път в кино „Люмиер”
07 March 2017
Елица Матеева за Кен Лоуч и последния му филм
„Най-важните въпроси в киноиндустрията са: какъв филм се опитвате да заснемете, каква му е историята, струва ли си да хабите от живота си година или две, за да работите над него?” Важна е техническата част на филма- какво и колко ще се изхарчат, но основният въпрос е: защо снимате този филм? Провървя ми, защото имах шанс да работя с най-добрите продуценти и сценаристи - имахме общи възгледи за света и социалните механизми.” Кен Лоуч
06 March 2017
Рeцензия на Вергиния Милошева, студент III курс в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", специалност "Екранни изследвания и журналистика"
Авторката избира смел начин, да разкаже историята на Румена. Събирана и предавана от уста на уста, а образът ѝ многократно митологизиран и развенчаван, пише в своята рецензия за филма "Воевода" Вергиния Милошева, студент III курс в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", специалност "Екранни изследвания и журналистика"
06 March 2017
Колекция на Регионалния исторически музей - Шумен
Регионалният исторически музей - Шумен и Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ представят изложбата „Филмови плакати от 30-те до 80-те години на ХХ век” (колекция на Регионалния исторически музей - Шумен). 7 март – 7 април 2017 / Галерия Алма Матер. Откриване - 7 март, вторник, 18:00 часа
27 February 2017
Филмът взе три статуетки "Оскар" включително за най-добър филм
„Лунна светлина“ не е само един от най-добрите филми на 2016, но е и един от най-важните, хвърляйки светлина върху проблеми на социума, които често биват пренебрегнати, мисли Велислав Даков, студент III курс в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", специалност "Екранни изследвания и журналистика"
24 February 2017
Историята на моите филми
Откъс от книгата „В клинч” на режисьора Фатих Акин на поредицата "Амаркорд", предоставена любезно от издателство "Колибри"
23 February 2017
Ревю на Велислав Даков, студент III курс в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", специалност "Екранни изследвания и журналистика"
„Да, има извънземни и теми, свързани със света, в който живеем, но в края е просто майката. Майка, която разказва историята на своя живот на дъщеря си.“ Ейми Адамс споделя думите на режисьора на „Първи контакт“ в интервю към Hollywood Reporter
19 February 2017
Елица Матеева за последния филм на братя Дарден
Ако ти харесва киното на двукратните носители на „Златната палма“ Жан – Пиер и Люк Дарден, това означава, че не си равнодушен към несправедливостта.
17 February 2017
„Освен общите представи за процесите на документализма и анимацията, в книгата се разглежда и смисълът на „доверието“ към анимационното послание" Доц. д-р Радостина Нейкова
„След двете ѝ основополагащи монографии, посветени на българското анимационно кино и на анимационните техники, в току-що излязлата си трета книга Надежда Маринчевска разширява максимално полето на своите теоретични изследвания с териториите на документалното и игралното кино. В това няма нищо случайно – отново сме свидетели на посветеното ѝ изследване на изкуството на анимацията, на желанието ѝ анимационната образност да се осмисли и обхване в цялата ѝ съвременна динамика и променени контексти. В пъстрата хибридна картина на съвременния киносвят протичат постоянно паралелни процеси – от една страна – стремеж към достоверност, а от друга – тотално изчезване на истинността и доверието в образа. С цялата си книга Надежда Маринчевска доказва, че в тези процеси именно анимацията е „универсалният посредник и двигател за раждането на нови филмови форми“.“ доц. д-р Невелина Попова, сп. „Проблеми на изкуството“, бр. 3, 2015
14 February 2017
Разговор със зездата на филма "Пеещите обувки"
С Рая Пеева се запознахме миналата година на фестивала „Златна роза“ във Варна. Впечатли ме, не само с нейната игра в „Пеещите обувки“ (реж. Радослав Спасов), но и с естественото й присъствие пред публика, колеги и приятели. Усмивката не слизаше от лицето й, а разговорът с нея започна толкова непринудено, сякаш съм я познавал от години.