Дени Вилньов успява отново да надхвърли себе си. Канадският режисьор става все по-добър – от „Затворници“ през „Враг“ до „Сикарио“, той ни показва майсторство, което го прави един от най-талантливите режисьори, работещи днес.
Последният му филм - „Първи контакт“ е alien invasion филм за по-сериозна публика. В него няма екшън, експлозии или война между хората и нашествениците. За сметка на това е зареден с напрежение, тежка драма и емоции.
Ейми Адамс е в ролята на Луис Банкс – лингвист, който преподава на свои студенти, когато извънземни кацат на Земята. Те идват с 12 кораба, летящи над 12 локации, пръснати из нашата планета. На всеки 18 часа се отваря врата към всеки кораб, позволявайки достъп и възможност за контакт с тях. Проблемът е, че когато се срещнат вътре с „нашествениците“, те не могат да разберат странния им език.
Банкс е работила и преди с армията като преводач и поради това майор Уебър (Форест Уитакър) я моли отново за помощ, като пуска аудиозапис на извънземните звуци с надеждата тя да ги дешифрира.Но Банкс има нужда да се срещне с извънземните „очи в очи“. Уебър я изпраща в космическия кораб заедно с физика д-р Йън Конъли (Джереми Ренър).
Банкс и Конъли са нагърбени с отговорността да дешифрират извънземния език и да разберат как може да се общува, за да стигнат до отговора на най-важният въпрос – „Защо сте тук?“.
В първия акт на филма Дени Вилньов ни показва отново колко умело може да работи с нагнетяване на напрежение. Държейки зрителя на ръба на седалката, той разработва персонажите, разкривайки трагичната съдба на Банкс.
Въпреки че това е история, разказана в огромен мащаб, тя също така е и доста интимна, поради факта, че се развива около Банкс, нейния брилянтен ум и начина, по който нейното минало, настояще и бъдеще биват обединени чрез извънземните. И не само нейните, нашето минало, настояще и бъдеще също са свързани, което за някои може да е тъжно послание, но определено е изпълнено с надежда, защото точно изборите, които правим ни правят човешки същества.
Задачата оказва натиск върху психиката на Банкс, но Ейми Адамс изпълва персонажа с толкова сила, дълбочина и човечност, изпълвайки зрителя с надежда, че ако някой може да спаси света, то това е тя.
Есенцията на този филм, въпреки че ще прозвучи като клише, всъщност не е посещението на извънземните, а персонажите – Луис Банкс, Иън и това, през което те преминават.
Научнофантастичните филми през последните години стават все по-добри. В примери като “Ex Machina” от 2015г. „Интерстелар“, „Среднощен чудак“(„Midnight Special“), се коренят дълбоки, екзистенциални идеи, показани по много човешки и емоционални начини. „Първи контакт“, обаче, превъзхожда тези филми със силата на персонажите и дълбочината, до която Дени Вилньов достига с тях. Филмът включва елементи от „Интерстелар“, „Контакт“ и „Близки срещи с третия вид“, но въпреки това остава верен на собствената си „природа“, създавайки нещо повече. Съчетанието между безпогрешната режисура, пленителната операторска работа и визуални ефекти, правят „Първи контакт“ най-добрият филм на Дени Вилньов.
Особено впечатляващ е финалът на филма. Въпреки тъгата, той завършва с толкова много надежда и позитивизъм, че послевкусът е невероятен. Човешкото послание е, че колкото и зле да вървят нещата, колкото и безнадеждно да изглежда всичко, все пак си заслужава да живеем, да се влюбваме и да ценим всеки миг от това пътешествие, наречено живот.