Любовен делириум

         Изминаваш със сигурност дълги и отъпкани пътища от хора, имена, адреси, докато един ден изтормозената ти душа се потопи веднъж завинаги в безкрая от алкохолни пари. Вече няма спомени – всичко е отхвърлено. Мотивът е без значение: “Не мога да си спомня дали жена ми ме напусна заради алкохола или аз започнах да пия, защото тя ме заряза”.  Болката се стопява като леда в чашата. Оставаш сам с жаждата си и последната си заплата. Пристигаш в Лас Вегас и продаваш колата. Отпускаш се, освободен в порочната нощ на града и очакваш надеждата... За пълната забрава, за избавлението, за края. Литри алкохол пресушават душата ти. На ръба на живота си очакваш единствено и само финала. Смъртта не е дилема. Тя е твоят единствен шанс да се измъкнеш от илюзията, че още живееш. А може би и последната останала възможност да скъсаш с алкохола?

         Поредната изпразнена бутилка се изтъркулва до краката на млада прелъстителка на самотни души. Като твоята. Но ти искаш да останеш сам. Нямаш нужда от компания. Тази нощ обаче е по-различна. Все още се държиш на крака. Откровен си до циничност. Харесваш красивият и задник. На нея пък и трябват парите ти. Сами сте в хотелската стая, но ти нямаш нужда от секс. Препълваш си чашата. Най-после си намерил мръсницата, пред която да излееш душата си. Преди края. Преди последната глътка. Пиян си забравяш за нея. После отново я търсиш. През нощта. Това е нейното време и час. Изтръгваш я от прегръдките на порочната и участ и я водиш в ресторант. Тя те кани у тях, но ти вече нямаш пари. Тя вече не иска тях, а душата ти. Нямаш какво да и дадеш. Нищо не е останало. Всичко е изцедено, до последната капка концентрат. Имаш само възможността да приемеш или отхвърлиш. Казваш “Да!”. И продължаваш да пиеш. А тя продължава да печели от непознати на улицата. Докосваш се до невъзможността да обичаш. Смъртта те зове от дъното на празната бутилка. Махаш се. Залиташ по улиците, а хиляди хора пиянстват до забрава в града на хазарта. Отново си сам. Този път завинаги. За последно я търсиш. Гласът ти е тих. Тя идва. Последната тръпка в твоя живот. Последната заблуда. Смъртта не е с лице на проститутка. Изпита е и последната глътка. Мръсницата остава сама. Единственото, което и завеща са празните бутилки и мършавото си мъртво тяло. Най-после се отскубна от илюзията... и от реалността. Остана завинаги в Лас Вегас, а искаше или май трябваше да се махнеш от там. Може би ще успееш... В друг живот или в друг филм... с друг етикет на бутилката.