„Лунна светлина“ разказва за младият Шайрон в три отделни части: една - като малко момче, втора – като тийнеджър и трета – като зрял мъж. Филмът показва пълнокръвно и в изключителни детайли как едно чернокожо момче израства в суровата среда на един от кварталите в Маями.
Още на много крехка възраст това момче започва да открива неща за себе си, които не разбира. Никой около него също не ги разбира и не може да му помогне в това лутане, търсене и осъзнаване. Съдбовна за него е появата на квартален дилър (в ролята е талантливият Махаршала Али), с който то започва да разговаря и да чувства много по-близък дори от майка си, която е наркоманка. Болезнената липса на бащина фигура в живота си, момчето запълва именно с дилъра – човек с характер, който би могъл да му помогне, посочвайки му пътя и защитавайки го от външния свят. Търсейки хора, които да чувства близки, Шайрон осъзнава, че със съзряването му, това става все по-трудно, защото се чувства все по-изолиран от всички около него. Филмът ни потапя директно в гетото, където живеят персонажите, създавайки достоверна обстановка без да залага на клишетата, използвани в други подобни филми. За това допринася и начинът на заснемане, който е толкова суров, красив и артистичен, че държи зрителя запленен в действието, без да го пуска и за секунда.
Това е вторият пълнометражен филм на Бари Дженкинс. Първият е „Лекраство за Меланхолия“, но „Лунна светлина“ е направен със същата страст и енергия, която можем да видим единствено в режисьор, който за първи път „излиза на сцената“ и се стреми да се докаже. Той не само успява да се докаже, но и заявява твърдо, че е един от най-обещаващите млади режисьори, които трябва да следим през следващите години.
„Лунна светлина“ не е само един от най-добрите филми на 2016, но е и един от най-важните, хвурляйки светлина върху проблеми на социума, които често биват пренебрегнати. Филмът на Дженкинс ще остане шедьовър, направен с повече стил, емоция и умение, от почти всеки друг филм през 2016 г.
И тримата актьори, които изпълняват ролята на Шайрон във филма са невероятни находки. Актьорската им игра освен, че е на високо ниво, е и изключително естествена. На всеки от тримата е дадена възможност да покаже Шайрон по различен начин, запълвайки времето между отделните възрасти с физическо и емоционално израстване, което не казва почти нищо за това какво се е случило с момчето от последния път, но в същото време е напълно достатъчно. Тревантe Роудс, който играе възрастният Шайрон има най-трудната задача. Имайки прдвид физическата транформация, през която момчето преминава от тийнеджър до възратен, той съумява да запази същите тикове и лицеви изразни средства, които свързваме с персонажа, правейки го разпознаваем и достоверен. Няма нито една излишна сцена, нито един излишен кадър… oбщо взето всичко в този филм сияе – актьори, режисура, операторска работа. Това е изключително интимен разказ, който по своеобразен, красив начин изледва какво е да израстнеш в свят, който не те разбира, разказвайки ни една вечна история за човешкото себеоткриване. Тематиката на филма, го прави един от най-важните филми, правени напоследък. Изключвайки засегнатите чувствителни теми за расата и сексуалноста, има други много важни аспекти, свързани са агресията сред младите, живота с един родител и израстване, изпълнено с тревога и безпокойство.