Аниамационните хибриди

„След двете ѝ основополагащи монографии, посветени на българското анимационно кино и на анимационните техники, в току-що излязлата си трета книга Надежда Маринчевска разширява максимално полето на своите теоретични изследвания с териториите на документалното и игралното кино. В това няма нищо случайно – отново сме свидетели на посветеното ѝ изследване на изкуството на анимацията, на желанието ѝ анимационната образност да се осмисли и обхване в цялата ѝ съвременна динамика и променени контексти. В пъстрата хибридна картина на съвременния киносвят протичат постоянно паралелни процеси – от една страна – стремеж към достоверност, а от друга – тотално изчезване на истинността и доверието в образа. С цялата си книга Надежда Маринчевска доказва, че в тези процеси именно анимацията е „универсалният посредник и двигател за раждането на нови филмови форми“.“ доц. д-р Невелина Попова, сп. „Проблеми на изкуството“, бр. 3, 2015

„Анимационните хибриди“ на проф. Надежда Маринчевска разглежда смесването на видове, жанрове и филмови кодове в нови екранни форми – една от най-съществените черти на съвременния филмов процес. Анимацията е най-гъвкавата творческа форма на новия век, която прониква както в игралното, така и в документалното кино. Изследването е изградено върху тезата, че именно специфичните особености на анимационната изразност са основа и двигател на нови типове хибридност. Анализът е фокусиран върху промените, които настъпват във филмовия език в резултат на тази хибридизация в дигиталната епоха. Книгата предлага нов поглед към отношението „реално-фантазно“ в киното, а също така разглежда въпроса за „документалната анимация“ като нов тип представяне на достоверния факт.

Две от основополагащите теории за киното на ХХ век днес изглеждат все по-невъзможни. „Онтологията на филмовия образ“ на Андре Базен и „Реабилитацията на физическата реалност“ на Зигфрид Кракауер отдавна не съответстват на новите посоки в развитието на филмовото изкуство, което все по-успешно симулира (според Бодрияр), а не фиксира реалността. Развитието на новите технологии, преплитането на формите, размиването на границите между реалистично и фантастично, между документално-достоверно и авторски-сътворено отправя нови предизвикателства към осмислянето на филмовия език.

Хибридността на киното съпътства киното от самото му раждане. Явна или прикрита, в смисъла на смесване на различни видове изразни средства, тя става все по-характерен и обхватен белег на съвременния екран. А последните поне три десетилетия се характеризират с появата на особено радикални хибриди, прекрачващи установени конвенции, стилове, жанрове или видове кино. Анимацията превзема територии както на игралното, така и на документалното кино. От своя страна основните съставни компоненти на тези филмови „алхимични смеси“ често не могат да се видят с просто око, мимикрират и „се скриват“, разтварят се дифузно в нов, нетрадиционен репрезентативен код.

И няколко извода:

-    Филмовите хибриди, за разлика от обикновената колажност или пастиш, умишлено оскверняват традиционните граници, придвижват напред изразността, усилвайки ефекта от всяка отделна медия, включена в тях.

-    Всяка от отделните типове изразност (анимация, игрално кино, документализъм и т.н.) действа като увеличително огледало на другата, извеждайки напред нови възможности за въздействие.

-    В днешната визуална култура смесеното ДНК от видове, жанрове, стилове, техники и подходи е най-характерният белег на епохата. Но отново след пост- и пост-пост- модернизма се оглеждаме и за големите Авторски идеи.

-    Анимацията, от своя страна, е изконно средство за смесване между реалността и имагинерното. В този смисъл именно тя е универсалният посредник.

Свързани статии

0 Коментар(и)

Оставете коментар



Обнови