Филми

"Щастлив край" на Михаел Ханеке е саркастичен калейдоскоп на всички заглавия от творчеството на австрийския режисьор.

. Ако сте ценители на киното на Ханеке( Ханеке е марка за ирационални крайности, аранжирани с ирония към консуматорското общество), ще откриете, че последният филм на Ханеке преведен на български като "Щастлив край" е изпълнен със сенки и призраци от предишни творби на режисьора. По-някакъв начин филмът може да се възприема и като продължение на „Любов“, защото персонажът Жорж Лоран, изигран с дълбочина от Жан-Луи Трентинян е вдовец, загубил своята съпруга след дълго заболяване-основоположникът на фамилията признава на новодошлата тринадесет годишна Ева (Фантин Ардуин), че не е издаржал страданията на жена си вследствие на парализа, затова собственоръчно я удушил...

„Исках да направя една красива и чудна история за надеждата и изкуплението, като противоотрова на цинизма на нашето време".

Гийермо дел Торо представя “Формата на водата” – приказка от друга вселена, развиваща се в Америка по време на Студената война около 1962 г. Самотната Илайза (Сали Хоукинс) работи в секретна строго охранявана правителствена лаборатория и живее съвсем изолирано. Животът й се променя завинаги, след като заедно със своята колежка Зелда (Октавия Спенсър) разкриват строго секретен експеримент. В актьорския състав на филма са още Майкъл Шанън, Ричард Дженкинс, Дъг Джоунс и Майкъл Стулбарг.

В "Проектът „Флорида“ децата са лутащи се аутсайдери в объркан свят от телевизия, селфита, игра с айподи и хапването на бургери с чипс.

Така се случи, че професионалният ми път се кръстоса с грижата за деца. Често научавам за ситуации, свързани с раздялата на деца от биологичните им родители, статусът приемни родители все по-често бълбука в ежедневието ми, а проблемиете около образованието на децата наистина са сериозни. Днес малките не си играят на игрите, които помним от любимите филми „Рицар без броня“, „Таралежите се раждат без бодли“ – днес агресията и насилието са рефрен sine qua non.

Актьорът Клайъс Бенг предлага изискана деликатност, която по сюрреалистичен начин кореспондира с „Дискретният чар на буржоазията“ на Бунюел

Живея в град, в който е модерно да се наречеш галерист. Често около думата галерия се вписва и понятието съвременно изкуство, макар че днес всичко може да се опакова в комформисткото „съвременно изкуство“. Дали всяка дамска чанта е достойна да се превърне в обект на подобно изкуство, кога няколко купчинки чакъл попадат под хоризонта на галерийния интерес и как се прави рекламна кампания по повод предстояща изложба, за да се предизвика публичен дебат... на всичко това отговаря носителят на „Златна палма” от Кан 2017 „Квадратът“.

Програмата на Неконформистката алтернатива включва и среща-разговор с румънския продуцент Габриела Сучиу

След големия интерес на програмата през миналата година, за втори път Неконформистката алтернатива представя нова селекция от най-новите късометражни филми от Румъния. В селекцията са включени някои от най-успешните по световните фестивали заглавия, подбрани от Габриела Сучиу, продуцент и дистрибутор, която помогна за подбора и в предишното издание на програмата. Културен център G8, 24 февруари - 20.00 ч.

“Какво казва законът за това, което можеш да напишеш или да не напишеш на един билборд?” Милдред Хейс

“Три билборда извън града” е черна комедийна драма на носителя на „Оскар“ Мартин Макдона (“В Брюж”). След като са минали месеци без нито един арест за убийството на дъщеря й, Милдред Хейс (Франсис Макдорманд) предприема дързък ход, облепяйки три стари билборда на входа на града й с провокативни послания, насочени към Уилям Уилаби ( Уди Харелсън) – уважавания шеф на полицията в града. Когато неговият заместник Диксън (Сам Рокуел) – инфантилно мамино синче със склонност към насилие – бива въвлечен в случая, спорът между Милдред и силите на реда в градчето Ебинг се ожесточава.

... или 13 изящни трансформации на Кейт Бланшет

"Манифест" е филм за изкуството като концепция. Ако искаш да го гледаш не очаквай действие, а тайфун от интелектуалност, арт хаус, форма и безкрайна словесност. Режисьорът Джулиан Роузфелд е немски художник, който започва своето пътешествие в киното почти на шега от идеята за видео арт инсталанция през 2012. За своя експеримент кани актрисата Кейт Бланшет, с нея се запознава през 2010. За да получи финансиране Роузфелд се договаря с Баварската телевизионна компания, която през този период прави проект, свързан с художници. Снимките около инсталацията продължават 12 дни в Берлин през 2014 –почти четири години делят визуалната провокация от създаването й до първия й показ на българския екран, така че сега или никога трябва да си освободиш един ден за "Манифест" по време на София филм фест 2018, за да откриеш своя идея за изкуството, одухотворена от Кейт Бланшет.

Андрей Звягинцев: „Иска ми се след като са гледали „Нелюбов“, зрителите като се приберат у дома да прегърнат близките си"

Селфито е коварна ситуация-демонстрира самочувствие, радост, стабилност, но само на повърхността. Селфито е форма на егоцентрична показност, но дали не компенсираме чрез селфи липси и зависимости. Селфито е синоним за съвременно общество, селфито е нещо като полуфабрикат, замразена храна- включваш микровълновата печка и ястието е готово.

За тъжната съдба на един спрян български филм.

На 1 март 1979 г. на страниците на вестник „Литературен фронт“ (бр. 9) е публикувана статията „За още по-пълноценно пресъздаване богатството на живота“, в която се отправят остри критики срещу филма „Кратко слънце“ (реж. Людмил Кирков), след което лентата е свалена от екран.

Един от хитовете на филмовия фестивал в Сънданс с премиера на 22-рия София Филм Фест 2018

Може ли публичното афиширане на различни изкуства да бъде приложено в съвременното общество? Този филм е реверанс към най-вълнуващите и страстни артистични демонстрации на ХХ век, от футуристите и дадаистите до поп-арта, артистите от „Fluxus”, Ларс фон Триер и Джим Джармуш. Поредицата художествени „изживявания” са поверени на Кейт Бланшет, която представя игровите компоненти на тези артистични декларации и тяхната политическа значимост…

"Одисей" - 20 години по-късно. Eдна различна гледна точка.

През 1997 г. Андрей Кончаловски снима филм "Одисей" в две серии по епичната поема на Омир "Одисея" и по сценарий на Франсис Форд Копола.

Неконформистката алтернатива представя филмова програма: Бразилско късометражно кино: Наблюдение на промяната

Тази филмовата програма ще запознае българската публика със съвременното бразилско независимо късометражно кино. В две части през ноември и декември ще бъдат показани 12 късометражни филма, създадени през последните четири години. Прожекцията ще бъде на 16 ноемри от 20.00 ч. в Културен център G8.