В последния филм на Звягинцев „Нелюбов“ руснаците са влюбени в селфито. Докато са в ресторант, на пазар или във фризьорски салон селфито е sine qua non. Звягинцев иронизира ритуала „селфи“, но дали зрителите разбират ... за селфитата и дефицита на интимност? Пълноценното истинско общуване е мъртво, а за чувствата – чувствата отдавна са нещо ретроградно за съвременните руснаци и ... въобще за хората.
„Нелюбов“ трябва да се гледа повече от един път. Важно е! Звягинцев е диагностицирал хладнокръвно какво се случва със света вътре и извън нас. Надявам се, че този път никой няма да отрече, че обществото ни живее в отказ от любов. Този път облагодетелстваните с власт не са в центъра на филмовата творба, както се случи с „Левиатан“. Тук персонажите са уморени от себе си действащи лица, които си играят с живота сякаш е евтина дъвка.
Разпространението на „Нелюбов“ в Русия стартира на 1 юни 2017- в Международния ден на детето, защото сюжетът на филма се развива около малкия Альоша, който внезапно изчезва и неговите родители (в процес на развод) започват да го издирват съвместно с доброволческа група и милиция. В търсенето на Альоша се установява, че Женя (Марияна Спивак) и Борис (Алексей Розин) нищо не знаят за своя син. Той няма хоби, не спортува, има само един приятел, постоянно си стои у дома, освен ако с приятеля си не прекарват свободното си време в „Базата“ - полусрутена изоставена сграда в гората. Една вечер преди изчезването на Альоша Женя прави поредния скандал на Борис, Альоша ги чува и се разплаква- той разбира, че родителите му не го обичат- майката не иска да го гледа и предпочита момчето да бъде изпратено в интернат, бащата очаква второ дете от друга жена и съвсем естествено предлага за Альоша да се грижи Женя. Всеки от тях определя като грешка брака си, детето си. Цели 12 години съпрузите са живяли в някаква обща, удобна лъжа.
„Майка ми беше права, да не се обвързвам с теб. Ти ми говореше за любов и щастие, а бе тотално разочарование. Никога не съм те обичала. Но и с нея не можех да живея. С теб се отлепих от нея, използвах те, но и ти ме използва, каква глупачка съм, излъга ме...“ Колко често сме изричали или пък чували подобни монолози, между хора, с които ни е срещнала съдбата? И сигурно някоя вечер, докато сме лежали един до друг сме казвали и другото, че обичаме за първи път, както никога до сега? Звучи сантиментално, звучи може би мелодраматично, но вероятно всички сме попадали в подобни лични драми и сцени от съвместен любовен живот. Когато Звягинцев решава да направи филм за съпрузи е бил под влияние на един вече превърнал се в класика филм от творчеството на Ингмар Бергман „Сцени от един семеен живот“ (1973). Заедно със своя сценарист Олег Негин през 2015 решават да направят анализ на отношенията чрез средствата на киното, в които съпрузите повече няма какво да си споделят. Идеята е да се изследва кризата в брака. Звягинцев не харесва работното заглавие на бъдещия филм „Нелюбов“, но по време на снимачния процес постепенно свиква и разбира, че неговата краткост обобщава всичко, за което е филмът. „Привикнах с това заглавие, защото то с хирургическа точност и яснота показва идеята на филма. Не става дума за обикновено отсъствие на любов, а за нейния антипод. И това не е противоположната й страна или пък баналната ненавист и хладното равнодушие между хората, това е нещо по-голямо, а именно НЕЛЮБОВ.“ – казва Звягинцев .
Финалът на филма е отворен. След две години Женя живее при своя любовник, в луксозен апартамент, наблюдава с отчуждение по телевизията войната в Украйна, а Борис е с майката на второто си дете, но е също отчужден към детето - не може да трае игрите му в хола, та му се налага да изнесе малкия наследник от стаята... Никой от тези герои, въпреки сътресението не си е научил урока, едва ли любовта е добре дошла в новите им съжителства с другия-другата... А Альоша... дали е открит, зима е, някъде се вее лист от стара обява, че се търси изчезналия Альоша, студено е и всеки е в своето убежище. Битките в семейството продължават.
Всеки филм на Звягинцев е филм за семейството, за крушенията в него. Всеки от филмите му предлага версия за хармонията и баланса в обикновена руска фамилия или пък има свръхконцентрация на дисбаланса, достигащ до патология в отношенията. Майсторството в творчеството на Звягинцев се крие в това, че частните случаи придобиват невероятни мащаби, в обобщенията и метафорите е силата на Звягинцев. Пример: Женя на финала на „Нелюбов“ върви на спортна пътека, гледа в някакво пространство отвъд себе си, а върху анцунга и е изписано RUSSIA. Автоматично любознателният зрител прави обобщение за съвременника и обществото, докато Звягинцев дава обяснение, че именно през 2015 година е било много модерно сред имотните руснаци да се носи подобно облекло като рефлексия за националност и принадлежност. Ако търсим обаче някакво символно послание се получава така, че въпреки своите постижения, Русия върви на едно място... И все пак има надежда, защото в „Нелюбов“ съществува и един колективен персонаж-доброволците, които издирват Альоша. Всичко започва от предложение на разследащия от милицията, поради липса на ресурси, Борис и Женя да потърсят помощ чрез социалните мрежи от групи на доброволци, които се занимават с изчезнали деца. Акцията, която провежда екипа по търсенето на детето като разположение на кадрите е цитат на картина на фламандския майстор от Ренесанса Питер Брьогел Стария „Ловци в снега“.
Актьорския дует Марияна Спивак и Алексей Розин (участвал във филмите на Звягинцев „Елена“ и „Левиатан“) заслужава специално внимание. Те се вкопчват категорично в своите персонажи. Женя на Спивак е алиенизирана от съпруга си, в негово присъствие тя е агресивна и напрегната, докато със своя любовник Антон (Андрис Кейш) е усмихната, нежна, щастлива. Борис на Розин е мек, отстъпчив, пасивен, но също така и отчужден от Альоша и Женя. Единствената искра и промяна в отношенията между съпрузите е по време на търсенето на Альоша, принудени са да съвместяват обща кола, да бъдат заедно в болници, в моргата. Сцената с моргата, в която родителите трябва да идентифицират едно тяло, достоверно показва реакцията им, в отказа им да дадат ДНК за експертиза, двамата сякаш отричат всичко, което им се е случило досега: съвместният живот и Альоша, отричат се от себе си, защото все пак нашите постъпки и решения са част от нас, от плътта и душата ни.
„Иска ми се след като са гледали „Нелюбов“, зрителите като се приберат у дома да прегърнат близките си. Разберете ме правилно, аз не морализаторствам, не раздавам присъда,че такива съпрузи не трябва да имат деца. Моят призив е да бъдем отзивчиви към ближните си, към родителите си, към децата си. Какво се случва с Альоша на финала, това най-малко ме е интересувало. Вероятно публиката очаква да й отговориш и до края на титрите да си отдъхне с мисълта, че момчето е намерено. Аз се интересувам от друго, дали персонажите са се променили по време на сътресението, защото в подобно отчаяние, всеки би трябвало да осъзнае, че е свършен човек. За съжаление две години след тази история, при тях нищо не се променя. Те са си същите.“- казва Звягинцев.
