В продукцията на Франция, Германия, Швеция и Дания „Квадратът“ , иронията към понятието изкуство е аранжирана с евро поп термини: толерантност, политическа коректност, донорски организации и пр. словесност, сияеща от светлината на прожекторите и медийния шум. Много харесвам предишния филм на Йостлунд „Форсмажор“ заради възможността да се проследи кинематографически човешката природа в състояние на шок. В „Квадрат“ типично по скандинавски шокът си има спътник – неочакван хаос и докато състоянието на нещата придобие търсен баланс всички персонажи са помъдрели.
Кристиян Нилсен е куратор в X- Royal Museum. Предстои му откриване на нова изложба „Квадратът“ - в концепцията й е зададено, че квадратът е фигурата, в чиято вътрешност всички обитатели имат еднакви права и задължения. Квадратът е светилище на съпричастност и доверие.
Кристиан е баща на две момиченца, които постоянно воюват по между си. Наскоро е ограбен в центъра на града, докато е помагал на жена, която търси помощ, защото я преследва някакъв непознат мъж. Докато е бил съпричастен на чуждата беда, Кристиан се разделя с портфейла и телефона си, но проследява вероятното пребиваване на телефона и заедно със свой колега се озовава в един краен квартал на Стокхолм – пуска 50 писма на обитателите на жилищна кооперация с ултимативен текст до „крадеца“. На следващия ден телефонът и портфейла са върнати, но след още един ден Кристиан получава бележка, че заради неоснователното обвинение в кражба, оттук насетне животът му ще се превърне в хаос.
В ситуацията на внезапна промяна на личното статукво, Кристиан пропуска да се съобрази с обществените нагласи във връзка с рекламния клип на изложбата „Квадратът“. Хората реагират чувствително на няколко обществени сегмента: жени, претърпели насилие, деца, хомосексуалисти и клошари, а в Стокхолм клошарите са на всеки ъгъл. Авторите на рекламата избират русокосо момиченце с котенце , което стои в квадрат и проси - след няколко секунди следва взрив, от детето летят части във въздуха. Над 300 000 кликвания в you tube, масов интерес от потенциални рекламодатели и светкавично обществено порицание превземат страниците на местния печат. Следват пресконференция, подаване на оставка и множество размисли за смисъла на това, което би трябвало да извършва един куратор. В личен аспект на Кристиан не му върви, защото прекарва една странна нощ с американска журналистка, в чийто апартамент има и маймуна, която обича да рисува, а авторът на заплашителната бележка се оказва тийнейджър, чиито родители са го наказали жестоко и иска възмездие. Но неволите продължават, защото изпълнителят на един пърформънс пред донори на X-Royal Museum си позволява повече и акцията му се превръща в кошмарна заплаха за зрителите - на финала те го пребиват..., а в основата на всички тези събития стои Кристиан.
Какво би се случило с телефоните и портфейлите ни, ако ги оставим в залата с един квадрат? Дали след като преминем през всички инсталации, на връщане телефонът и портфейлът ще ни очакват? Кристиан се опитва да обясни на своите деца смисъла на този квадрат, но вижда как постепенно се загубва в света от илюзии и снобски възгледи за хората. Понякога той е принуден да търси помощ от клошари, които са застинали в своя квадрат с хартиена чашка в ръка. Често купува храна на роми, които просят, а за да намери адреса на обвинения в кражба тийнейджър влиза в кофите с боклук – Кристиан също е част от квадрата, в който хората се надяват да открият нещо.
Сценарият на Рубен Йостлунд е съвкупност от фрагменти, но нишките му се сплитат в цялостна история, някои от ситуациите са реалности от битието на режисьора или пък негови приятели, какъвто е случаят с откраднатия портфейл и телефон. Страдащият зрител със Синдрома на Турет е действителен герой от театрално представление, на което е присъствал Йостлунд, пърформансът с т. нар. Олег Рогожин е също реална история с руския артист Олег Кулик, който изобразявал куче в Стокхолм и напада наблюдателите на събитието. В саундрака на филма като повтарящ се мотив присъства „Imrovisatio1“ в изпълнение на Боби Макферин, композицията внася свежест и лекота към отделните преходи на историята. Датският актьор Клайъс Бенг (Кристиан) предлага изискана деликатност, която по някакъв сюрреалистичен начин кореспондира с онова излъчване на персонажите от френската сатира на Бунюел „Дискретният чар на буржоазията“ (1972). Клайъс е избран за ролята на Кристиан след три предварителни прослушвания, в които Йостлунд е търсел импровизация. Американската актриса Елизабет Мос изпълнява ролята на журналистката Ан също след кастинг, изискващ импровизация.
„Квадратът“ на Рубен Йостлунд добронамерено се шегува с европейските ценностни, с градския живот, с обществените порядки и нрави, с рекламата и изкуството, което днес е повече претенция, отколкото оригиналност и неповторимост. И може би е време да си признаем, че зад толерантността стои зле гримиран и прикрит фанатизъм към по-бедния, към различния, към онзи, който не принадлежи от личната каста, защото всеки се е затворил в своята кула на самодостатъчност и егоцентризъм.
Очаквайте „Квадратът“ на София филм фест 2018!