Манифест – ода за чистото изкуство

"Манифест" е съвкупност от 13 истории на 13 героини, всяка от тези жени се характерезира  с определена социална принадлежност, професия или занятие. Въпреки разнообразието от локализации на героините, те имат общ мотив за присъствие – обединява ги  говоренето за изкуство под формата на манифест. Всеки манифест представлява публично заявен политически курс или намерение на партия, група хора или отделен човек. Благодарение на цитати от  манифестите  на велики умове, обвързали битието си с изкуството и обществото "Манифест"  се превръща в пъстър пачуърк от мисли за смисъла на  изкуството , в контекста на определени школи, исторически периоди  и  арт нагласи.  "Манифест" изисква от зрителя известна подготовка и любопитство към изкуството, за да съумее да се впише в множеството от идеи, които Кейт Бланшет артикулира. Персонаж, артикулация на манифест и тяхното пространство се намират в символна връзка - Кейт Бланшет като клошар и манифестите на Маркс и Енгелс, Кейт Бланшет, която е на погребение и  чете надгробна реч-манифест на дадаистите, Кейт Бланшет като консервативна майка заедно с трите си деца  и съпруг преди хранене се молят чрез поп арт манифест, Кейт Бланшет като учителка, докато преподава на своите невръстни ученици задава параметрите на киноизкуството чрез вижданията за същото на Годар, Джим Джармъш и "Догма", Кейт Бланшет като майстор на марионетки прави малка марионетка-подобие на себе си...следва манифест на сюрреалистите.  Роузфелд  е изследвал  и включил  в  "Манифест" около 60 манифеста, като се е ръководил от субективната си оценка за „най-вълнуващ  и  най-нужен манифест.“  След като материалът е натрупан, той разделя отделните откъси на фрагменти и създава поредица от колажи. Режисьорът решава жената да бъде образ, художествена основа за живеенето на манифеста чрез глас. Роузфелд се запознава с Кейт Бланшет благодарение на театралния режисьор Томас Остермаер, с който си сътрудничи на театрална сцена. Възхитен е от работата на Кейт във филма на Тод Хейнс „Няма ме“ (2007), където тя играе Боб Дилан. Това е и причината, за да работи с нея.  Филмовата премиера на "Манифест" е през януари 2017 на фестивала в Сънданс.

Няма нищо оригинално. Крадете всичко, което ви вдъхновява или дава простор на въображението.Използвайте стари филми, нови филми, музика, книги, картини, фотографии, стихове, сънища, случайни разговори, архитектура, мостове, пътни знаци, дървета, облаци, вода, светлина и сенки.

Но при кражбата избирайте само това, което пряко докосва вашата душа. Ако постъпвате именно така, вашите произведения (и кражби) ще бъдат автентични. Автентичността не е ценна; оригиналност не съществува - казва режисьорът Джим Джармъш в своите правила, светая светих на независимото американско кино-това е едно от важните изявления в "Манифест". Авторът на сентенцията пък определя Кейт Бланшет като невероятен хамелеон, за него тя може да изиграе всичко. Спомняте си „Кафе и цигари“? Може би Роузфелд е чел оценките на Джармъш, но дори да ги е пропуснал, Кейт Бланшет отдавна е показала, че е актриса-чудовище.

Ако подходим ирационално към биографията на Бланшет, една от специалностите й в Мелбърнския университет е изящни изкуства, така че участието й в  Манифест може да се тълкува и като шега на Съдбата. Бланшет попада в киното случайно - на 18 годишна възраст отива на ваканция в Египет. Случайно става статист във филм. По-късно учи в Националния институт по театрално изкуство в Сидни, завършва го през 1992 г. и започва кариера в театъра. Първата голяма роля на Бланшет на сцената е заедно с Джефри Ръш в пиесата на Дейвид Мамет Олеана, за която получава Наградата на критиците от Сидни за най-добра изгряваща звезда. Първата ѝ роля, която дава повод да кажем, че Бланшет е вече световна звезда е тази на кралица Елизабет I във филма от 1998 г. "Елизабет", за който получава номинация за "Оскар" за най-добра актриса, но губи от Гуинет Полтроу заради "Влюбеният Шекспир". Все пак  тя печели наградите БАФТА и "Златен глобус" за най-добра актриса във филмова драма. През следващата година Бланшет е номинирана отново за награда БАФТА за поддържащата си роля в "Талантливият мистър Рипли". Бланшет става още по-популярна за ролята си на Галадриел в трилогията "Властелинът на пръстените" на Питър Джаксън. През 2005 г. печели наградата "Оскар" за най-добра поддържаща женска роля за Катрин Хепбърн във филма "Авиаторът". През 2006 г. играе във "Вавилон" с Брад Пит, "Добрият германец" с Джордж Клуни и "Записки по един скандал" с Джуди Денч. Следват нови, завладяващи филми, награди, спечелени с напрегнат труд и усърдие, с дисциплина и изключителна отдаденост.  През 2014 Кейт Бланшет е под диригентската палка на друга изключителна актриса и режисьор - Лив Улман, която поставя "Трамвай желание" в Ню Йорк, където играят заедно на театрална сцена. След успеха, Лив Улман иска да постави с Кейт Бланшет "Куклен дом", но поради финансови причини идеята пропада. През същата година Кейт Бланшет получава "Оскар" за най-добра актриса за изпълнението си в "Син жасмин" - един от най-добрите филми на Уди Алън за последната декада в кариерата му като режисьор. За завладяващата й игра в Син жасмин тя е отличена още с награди БАФТА, "Златен глобус". Две години по-късно филмът „Карол“  й носи нови награди и разбира се номинации за "Оскар", БАФТА, "Златен глобус" в категория за най-добра актриса.

"Отначало бях притеснена, разбира се не от това, че целият филм се състои от манифести, а че във всичко стоя само аз. Съгласих се да участвам, защото за мен е важен самият процес на работа, репетициите. Манифестите са призив към зрителя. От тях струи сила и ярост, бунт и протест, но същевременно в този крясък има светлина и мъдрост. Манифестите са вид вдъхновение, те извират от душата на хора, които изразяват своята уникалност и индивидуалност. Живеем във време на популизъм, който обаче не предлага съзидание, а според мен трябва да се създава, за да се промени света към добро. За мен работата върху "Манифест" бе ад, чуден ад! Всичко бе абсурдно, но и смешно. Всеки ден се сблъсквах с дълги текстове, различни герои, различни костюми и различен грим. Почти не излизах от образ по време на почивките. Не губихме време за обед, затова, когато ядах и в брадата ми попадаше нещо от сандвичите, екипът много се забавляваше, защото все пак в реалния живот не съм с брада. Прекарахме си весело, но бе доста изморително, защото от 12 дни в 11 снимаха само мен и аз трябваше всеки път да бъда друга. Тотално безумие, но много вдъхновяващо, каквито са и манифестите" – разказва Кейт Бланшет.

Пънкарка, хореограф на танцово шоу, журналистка, домакиня, учителка, галерист, клошар... разнообразие от жестове, силуети, поведение, реакции, с които Кейт Бланшет обогатява и превръща в арт зрелище "Манифест". Тотална концентрация заради изкуството.

Човек постоянно воюва с историята, постоянно обявява война на всички икони-така всеки включен манифест във филма на Джулиан Роузфелд  като че ли отрича предхождащите го, но в тази чудна еклектика, манифестите се и допълват. Чрез множеството тезиси режисьорът утвърждава, че изкуството е съвкупност от гласове и всеки от тях е като надежда за създаването на нов свят, в който енергийните вибрации на  твореца ще са в мир със света извън неговата богата и сложна душевност.

Очаквайте "Манифест" на 22 издание на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2018!