Тайна правителствена лаборатория в разгара на Студената война ще стане арена на визуално внушителна и емоционално предизвикателна история, преминаваща границите на въображението. Уникалният майстор разказвач Гийермо дел Торо прибягва до невиждана магия с “Формата на водата”, смесвайки патоса и тръпката от класическите филми за чудовища с филм ноар. Така създава една любовна история, каквато не сме гледали досега, изследваща фантазиите, с които всички флиртуваме, тайните, които не можем да контролираме, и чудовищата, пред които неизбежно се изправяме.
Тази обвита в мистерия амфибия не само е измъкната от мрачните водни дълбини, но явно притежава основните адаптивни качества на водата, приемайки душевните качества на всеки човек, с който се сблъсква, като успява да отрази както агресията, така и неразгадаемата любов.
В историята на Дел Тото се преплитат темите за доброто и злото, невинността и опасноста, историческото и вечното, красивото и чудовищното, показвайки че никоя тъмнина не може да засенчи изцяло светлината. Режисьорът обобщава: „Обичам да правя филми, които са освобождаващи, които ти казват, че можеш да бъдеш какъвто си. Изглежда, че във времената, в които живеем, това е съвсем приемливо“. От съществено значение е и присъствието на първокласен актьорски състав.
За Дел Торо страстта едновременно да ужасява и омагьосва публиката датира отдавна. Роден в Гуадалахара, Мексико, още като дете той е обсебен от безграничните мистерии на приказки за духове, филми с чудовища и легенди, които разпалват и без друго развинтеното му въображение. Когато започва да пише сценарии и да режисира филми, всички тези влияния изграждат неговия неподражаем експресивен визуален стил, който сякаш се вклинява директно в човешката психика.
Дел Торо става известен благодарение на своите три испано-езични филма, които преоткриват и преобръщат жанровете: носителят на няколко награди „Оскар“ „Лабитинтът на Фавна”, Crones и Тhe Devil’s Backbone. Всеки от тези филми е истинска фантасмагория, движен от моралните и физически опасности в един свят, разяждан от корупция, авторитаризъм и войни. Неговите епични екшъни със свръхестветвен елемент са не по-малко изобретателни – „Блейд 2”, двете части на „Хелбой” и „Огнеия пръстен”, както и неговия готически романс „Пурпурният връх”.
“Формата на водата” продължава традицията, но този път в социално разделена Америка през 60-те години на ръба на ядрена война и буйни културни промени. На този удивителен фон Дел Торо създава една любовна история за самотна жена с травмиращо минало, открила толкова силна любов, която устоява на подозренията, страха и биологията.
Дел Торо освен това събира изключителен актьорски ансамбъл за този филм. Сред талантливите имена са тези на Сали Хоукинс, Майкъл Шанън, Ричард Дженкинс, Дъг Джоунс, Майкъл Стулбарг и Октавия Спенсър.
Да изследва любовта и нейните граници, вътрешни и външни, е от съществено значение за Дел Торо. „Исках да направя една красива и чудна история за надеждата и изкуплението, като противоотрова на цинизма на нашето време. Исках тази история да наподобява приказка, в която е налице едно скромно човешко същество, което е привлечено от нещо много по-величествено и трансцедентално от всичко в живота му. И така реших, че ще бъде страхотно да противопоставя тази любов на нещо толкова банално и гадно като непоносимостта между народите, каквото е Студената война, и омразата между хората, породена от расата, цвета на кожата, възможностите и пола“.
Фактът, че двамата основни герои във филма не говорят, поне не по традиционния начин, само засилва любовната история, като премахва несъответствията, които често разделят хората. „Отличителната черта на любовта е, че тя е толкова могъща, че за нея не са нужни думи“, казва Дел Торо.
Смесвайки различни жанрове – от пищни мюзикъли до заредени с напрежение ноар филми, “Формата на водата” преоткрива и вдъхва нов живот на филмите за чудовища, предизвиквайки нашите най-първични емоции на страх, невъздържаност и опасност, но също и любопитство, благоговение и желание.
Подобно на мнозина като него, Дел Торо израства под мрачното очарование на класическите чудовища на Universal Studios: Човекът-вълк, който подивява не по собствено желание, наивният Франкенщайн, преследван от гневни тълпи, съблазнителният Дракула, воден от своя сатанински апетит и Създанието от Черната лагуна, една праисторическа амфибия, изплувала от морето, за да намери сродна душа.
Има нещо ярко и открояващо се, странно свързано с тези чудовища. Те са преследвани от въоръжени с какво ли не тълпи, защото са различни, и са принудени да живеят в периферията на обществото в изоставени замъци, гори или реки. Всички те са в капана на едно преходно състояние – наполовина човек и наполовина нещо друго – с което всеки, който се е чувствал отлъчен от обществото, може да се идентифицира. Може би най-интригуващото е, че всички те са създания, които имат своите чувства, безсилни към непрекъснатите желание на техните тела и умове.
Най-сърцераздирателното от всички емблематични чудовища е хуманоидът амфибия от „Създанието от черната лагуна” (1954). Режисиран от Джак Арнолд и с участието на Бен Чапмън (на повърхността) и Рико Браунинг (под водата) като невероятно трагичния Човек с хриле, последният от своя праисторически вид. Едновременно опасно и окаяно, поругано и копнеещо, Създанието докосва зрителите, макар че и уплашва много от тях.
“Формата на водата” е замислен през 2011, когато Дел Торо и Даниел Краус, партньор в писането на режисьора по неговата детска поредица Trollhunters, се срещат една сутрин на закуска. Краус споделя една своя идея още от тийнейджърските си години за чистачка, която работи в правителствена сграда и тайно се сприятелява с човек амфибия, който е пленен за извършването на експерименти, но тя решава да го освободи. Дел Торо толкова много харесва идеята, че решава тя да е в основата на следващия му филм. Историята звучи точно като приказка, каквато той копнее да направи. След тази среща двамата се разбират да започнат работа по роман, по който Дел Торо впоследствие да напише сценария и да режисира филм. По това време режисьорът приключва работа по своя изпълнен с гигантски роботи и чудовища блокбастър „Огненият пръстен”, но в малкото си свободно време нахвърля рисунки от класически филми с чудовища като „Създанието от черната лагуна” и успява да намери време да напише сценария на един много по-личен филм, който ще бъде озаглавен “Формата на водата”.
През 2014 г. Дел Торо сам ангажира и плаща на група художници и скулптури, за да създадат рисунки и глинени модели, с които представя историята от началото до края пред Fox Searchlight. От студиото моментално харесват проекта и решават без следа от колебание да го подкрепят.
На следващата пролет Гийермо и Fox Searchlight започват да се срещат с потенциални автори, с които той да работи върху сценария. В крайна сметка изборът пада върху Ванеса Тейлър, която работи в тясно сътрудничество с Гийермо както по сюжетната структура, така и над героите (най-вече над Елайза – многопластовата главна героиня).
Дел Торо желае да преобърне идеята за чудовищност и водеща да е любовната история, което превръща създанието в основен герой, а хората, които се съюзяват срещу него в истинските сили на тъмнината. „Във филмите за чудовища от 50-те Стрикланд, добре изглеждащият правителствен агент с квадратна челюст, би бил герой, а създанието ще бъде злодеят. Исках да обърна нещата“.
Гийермо освен това решава да издигне своя филм за чудовища на друго ниво: сексуално. Той желае да вкара нещо земно, с което да балансира приказните елементи и да доведе филма колкото се може по-близо до реалния свят на възрастните.
Според продуцента Майлс Дейл, който си сутрудничи с Дел Торо от години, той е един от малкото режисьори, които успяват да представят създания, умеещи да живеят и дишат с напълно изразителни човешки черти, които всички разпознаваме. „Създанията на Гийермо не страдат от покварата на човечеството. Можем да ги възприемем като огледало на това, което бихме могли да бъдем, ако сме напълно съвършени“, казва Дейл. „Този филм не може да се сравни с нищо, което сте гледали досега, но той е типичният филм за Дел Торо.“
За времеви пласт, в който да се развива историята, Гийермо нарочно избира период от американската история, завладян от епични страхове: 1962, когато тревогата от ядрена война със Съветския съюз достига своя пик. Времена, в които обезверяването, параноята и социалните борби взимат връх. „Много събития се случват по това време“, отбелязва Дейл. „Студената война е в разгара си, както и космическата надпревара, а също и движението за граждански права. И всичко това се използва за фон на една любовна история, каквато не сте виждали досега“.
Дел Торо отбелязва, че този период често е възхваляван, като се забравят несправедловостите и страха от различията между хората. „За мен по това време Америка спира с развитието си. Това са години на расизъм, на неравенство и на хора, които са готови да се впуснат в ядрена война. Няколко месеца по-късно Кенеди ще бъде убит. Така че в известен смисъл това време убива любовта“, коментира той, „но любов все пак има“.
