Истинска битка се разгаря по време на „посещението“ на Мартин Макдона в едно малко градче в Америка в “Три билборда извън града”, след като една майка е изкарана извън нерви от неразкритото убийство на дъщеря си. Това е третият филм на Мартин Макдона, ирландски драматург, сценарист и режисьор, след отличения с номинация за „Оскар“ и спечелил БАФТА за сценарий трилър „В Брюж” и криминалната комедия „Седемте психопата”.
Всичко започва с Милдред Хейс и трите билборда, които тя наема на пътя за изхода от града. „Реших наемателят на тези билборди да е една скърбяща майка и оттук нататък сценарият се пишеше почти сам“, спомня си Макдона. „Милдред е силна, решена на всичко и буйна, но е съкрушена душевно. Това задвижи историята“.
Това е история, която отправя на носителката на „Оскар“ Франсис Макдорманд предизвикателството да се представи като модерна героиня в класически уестърн с изпълнение, което фокусира внимание изцяло върху нея.
„Наистина си я представях физически донякъде като Джон Уейн, защото нямаше женски образ, който да е толкова близо до Милдред“, обяснява тя. „Тя донякъде е като непознатия мъж в спагети уестърните, който пристига в едно градче, обикаля улицата с извадено оръжие и изпозастрелва всеки, който му се изпречи. Само в случая единственото оръжие, което използва Милдред, е нейния ум“.
„Може да го видите в начина, по който се движи, и в поведението й като цяло“, казва Макдона. „Мисля, че Джон Уейн се превърна в образец за Франсис. Но според мен в нея има и по нещо от Брандо и Монтгомъри Клиф.“
Милдред е първата главна героиня във филм на Макдона, но тя е може би най-непреклонният му герой – огорчена майка, която не съжалява за постъпките си, заела се да разчовърка устоите на управление в своето градче. Към Макдона и Макдорманд се присъединяват още актьорите Уди Харелсън, Сам Рокуел, Аби Корниш, Джон Хоукс, Лукас Хеджис и Питър Динклидж.
“Изглежда, че местните власти са твърде заети да тормозят чернокожи, вместо да се безпокоят за разкриването на истински престъпления. Помислих, че тези три билборда може да ги накарат да се концентрират върху работата си.” Милдред Хейс
Основното в “Три билборда извън града” е конфликтът между Милдред и шефа на полицията в градчето Ебинг. „Историята е за войната между двама души, които донякъде са в правотата си“, отбелязва Макдона, „и именно това предизвиква толкова напрежение и засилване на драматичните тонове“.
Създалото се напрежение се превръща в изследване на това какво се случва, когато яростта не може да бъде овладяна. Докато напрежението ескалира, филмът изследва теми като разделението, гнева и моралните ценности.
Макдона се пита: „Какво ще направиш, когато се дерзаеш от загуба и гняв, от които не можеш да се отървеш? Какво ще направиш, полезно или вредно, за да промениш ситуацията и да си доволен от направеното? Интересна идея е да се изследва това, което се случва, когато си изгубил всякаква надежда, но решаваш да не се отказваш, докато надеждата не се появи на хоризонта. Мисля, че това, което различава нашата история от другите криминални филми е именно въпросът какво би се случило, ако всъщност няма разрешаване на този случай?“
Може би най-голямото предизвикателство пред Макдона е да балансира елементите на черна комедия с историята на Милдред и нейната мисия, която е изцяло плод на емоциите й. Той се осланя на хумора, бил той прекалено черен и остър, дори когато позволява на героите да се потопят в мъката от загубата, неправдата и съпротивата им към промяната.
„Това, което се е случило с дъщерята на Милдред е отвратително и ужасно. За мен най-важното беше да запазя стила на комедия, дори и прекалено черна, и да се уверя, че впуснала се в борбата срещу безнадежността на ситуацията, Милдред няма да загуби разсъдъка си“, казва Макдона.
Отличителният стил на Макдона, който смело смесва жанровете, е това, което допада на всички актьори във филма. Лукас Хеджис отбелязва: „Диалозите на Мартин са фантастични и свръх реалистични едновременно, което е мечтаната комбинация за един актьор. Той пише емоционално правдиви текстове, които се извисяват почти в стила на Шекспир.“ Аби Корниш допълва: „Има нещо много сурово в тона на Мартин. При него няма никакви измислици и бутафории, напротив: всичко е съвсем истинско“.
Според Макдона, това е най-трагичният сценарий на филм, който някога е писал, но той е посветен и на търсенето на надеждата. „Отправната точка е доста тъжна, но има много елементи на комедия, а се надявам, че ще има и моменти, които ще трогнат всеки“, споделя той. „Предполагам, че този филм отразява начина, по който аз гледам на нещата от живота. На моменти виждам тъгата, но винаги се опитвам да я съпоставя със светлата страна, добавяйки хумор, колкото и черен да е той, и се опитвам да се преборя с безнадежността“.
За продуцента Греъм Броудбент, сътрудничил си с Макдона по „В Брюж” и „Седемте психопата” и продуцент на този филм с Макдона и Пийт Чернин, резултатът е филм, който „обединява комедията и тъгата, при това по невероятно изобретателен и правдив начин“.
Броудбент отбелязва, че Макдона инстинктивно запазва баланса. „Мисля, че му се получава толкова добре, заради работата на Мартин в театъра“, казва продуцентът. „На снимачната площадка изглежда, че е предвидил всяка реакция на хората. При Мартин знаете, че всяка дума, която е написал, и изпълнението, което ще ви предложи, ще приковат зрителите“.
/three-billboards-e1518994945318.jpg)