Този филм Николай Акимов започва да прави доста преди неотдавнашното провокативно изказване на руския президент Путин за кирилицата, която по думите му „тръгнала от македонските земи”. Във филма Акимов е заснел арх. Дончев, сега покойник, който дълги години отстоява своята теза с факти и доказателства. Режисьорът продължава: „Тя е свързана не само с литературни и езикови разсъждения, тя е свързана и с историята. Той понеже изследва цялата българска история преди идването на нашите „старци”, както той ги нарича от Централна Азия до Европа и този пренос на култура. Той доказва това в неговата версия, която е представена още 1971 година пред Българската академия на науките. Но това е по времето на Китайската революция, края й – хунвейбини и т.н. Той като казва, че има включени китайски йероглифи, това звучи кощунствено за тогава и не е възможно да бъде прието. Много дълго време се мълчи за това в България. Теорията му е призната от ЮНЕСКО и е поканен там да изнесе доклада си. Както и в Монголия, и в Сибирското отделение на Академията на науките на Съветския съюз, което е най-реномирането научно заведение, което се занимава с историята на хуните. Това е от 70 - те до края на 80-те години на миналия век. Той е признат в Индия, която посещава”.
Николай Акимов продължава: „Ние можем да правим 24 май Ден на българската писменост и просвета, защото когато говорим за българската писменост и просвета – това е най-голямото достижение, което ние сме дали на света. Наистина, най-голямото. Но и досега навсякъде по света се говори за кирилицата, не се говори за българската азбука, говори се за кирилицата. Европейският съюз признава, че ние използваме кирилицата, но и някои други народи, както и ние я използваме.
Няма ясно и категорично казано: „Това е българската азбука!”.
Тази българска азбука е създадена тук. Тя не е създадена от един човек. Те са много малко азбуките, почти няма такива азбуки, които са създадени от един човек. Основната кауза, за която ние се борим - знаете какво се случва в Македония, това, което се случи с руския президент Путин и с македонския Георги Иванов, в изявлението, че нашата азбука била създадена по македонските земи. Няма нищо такова - създадена е тук, създадена и в македонските земи, които са бил част от българските земи. Те са част от България по онова време. А ние тук трябва да сме горди и с национално самочувствие да отбелязваме навсякъде това, което сме дали - една изключително хубава азбука.
Това е третата световна азбука и изключително добра, защото представете си какво става с латинската азбука, на която трябва да се пише на езици, които не са пригодени за нея – френския, немския, испанския, вземете който искате от езиците. Една и съща азбука пишат различни езици и се използват четири букви за Щ – четири букви за един звук, което е безумие. Когато говорим на английски с някого и той си каже името, ние казваме „Can you spell” – да си го каже буква по буква, защото не е ясно. Няма правила, докато в нашия език една буква е един звук, един звук една буква. И това, както казваше бай Слави /Дончев/ „Представяте ли си колко стотици хиляди квадратни километра тропически гори биха се спестили, ако светът използва българската азбука, вместо латиницата!”, казва Николай Акимов.
Според него един мит е участието на Кирил и Методий в написването на нашата азбука, който е ясно откъде идва - от панславизма, идва от места, където почитат Кирил и Методий. Той ни е наложен и натрапен отвън, убеден е режисьорът. „Истината исторически е известна отдавна. Кирил и Методий са византийци, родени са в Солун, живели са в Цариград, византийски духовници, които изпълняват дипломатически църковни мисии по страни, които са съседни на България. По това време България е най-големият враг на Византия. Техните мисии са повече политически, за да може да бъде извършвано покръстване, християнизиране и приобщаване към Константинополската патриаршия на съседни до България страни, за да може да има влияние върху България. Но когато България вече е покръстена не без византийско участие от император Михаил III, всъщност тяхната мисия във Великоморавия става от политическа гледна точка доста безпредметна. Но са хора, които се борят за славянската кауза, славянската архиескопия и църква, и те продължават до смъртта на Кирил, а след това и до смъртта на Методий. Създават една славянско - езична църква във Великоморавия и описват глаголицата, това ни интересуваше най-много, която да обслужва тази църква и славяните. Това е всъщност истината, това е нещо, което се знае. А тяхното приобщаване с Римската църква е на базата на това, че Византия ги забравя и не стои зад тях. Тя не стои зад тях, защото мисията им вече всъщност до голяма степен е изпълнена от обстоятелствата, това е станало”, казва Акимов.
И продължава: „Когато идват така наречените ученици на Кирил и Методий в България, това развитие вече е до такава степен, че те носейки глаголицата тук, нашите хора, както викаше бай Слави, си имат вече азбука. Ние си имаме азбука и глаголицата просъществува тука наложена силом десетина години, има малко текстове писани, но тя изчезва. Тя е неудобна - не става! Ние си имаме! Тя затова не става тука, на други места, където няма - във Великоморавия, в Босна, в Хърватска и т.н., тя стои. И затова глаголицата отпада - тя е неуспешен опит в крайна сметка.
Тя е сакрална азбука, която трябва да обслужва Аз, Буки, Веди…това са имената на глаголическите букви, които после Климент Охридски прави като устроение на нашата азбука. Той прави устроение, защото съществува азбуката. Той я реформира, прави я еднакъв брой с глаголицата и като почит към Кирил, дава Аз, Буки, Веди, Глаголи… дава нашите букви, но нещата са само устроени, те са само някакъв вид поправка, някакъв вид подреждане”.
Николай Акимов се надява да промени с този филм? „Първо да го видят, колкото е възможно повече хора. Показах го на няколко места съвсем на предварителни прожекции и хората бяха изключително развълнувани. Той действа като игрален филм. Аз така и го замислих. Нас ни влияе игралното кино. Трябва да се идентифицираме с някой герой и да си кажем - ние сме археологът, който с тропическия шлем ходи да рови и да открива еди какво си… Затова го направих да звучи като игрален филм. И затова направихме и тези възстановки и успяхме да се получат /във филма има възстановки на реални лица от онова време – б.а./. Надявам се българите да започнат да разбират колко дълго сме били манипулирани.
Вярно искаме да вярвяме, както Вазов казва „И ние сме дали нещо на света!”. Да, дали сме нещо на света – дали сме точно тази азбука. На нас, обаче не са ни я дали. Ние сме си я направили! Това, което искам да направим с този филм е да повдигнем националното самочувствие на тази изстрадала нация, на този изстрадал народ, който има изключителни качества и сме много добри хора. Да кажем „Ей, ние сме достойни хора!”. Това е така, защото сме наистина достойни хора. Няма какво да викаме Кирил и Методий, няма какво да викаме Солунските братя. Ние сме направили страшно много неща и ние сме една от най-толерантните нации в света. Толерантни сме и затова, че тъпчем 30 години, нямаше кръв и затова сме толерантни, защото тук дойдоха и арменци, и белогвардейци, и нашите турци, и всякакви хора идват, и евреите, които спасяваме. Тези хора са тук и са наши, и са българи! Ние трябва да сме горди и да повдигнем националното самочувствие на хората” казва убедено Николай Акимов.
Много му се иска този филм да бъде съзвучен с нашето европейско председателство. „Защото нашата кауза е да покажем и да кажем на Европа кои сме ние и да знаят. Ние сме много по-стари европейци от много, много от тези страни, членове на Европейския съюз. И сме дали много повече, а не да се свиваме в ъгъла. От друга страна филмът звучи опозиционно, защото официалният празник е 24 май, ама чакай, те и в това са ни лъгали.
Звучи опозиционно и това е хубаво. Защо – защото 500 години държавата не е била наша – викаме те – ония. Винаги са ония - те! Този, който се качи в държавата на горно ниво – те за нас! Искам да го покажа на българите по света”, казва режисьорът. Показали го в Лондон - плакали всички накрая на филма. „Заклеха ме да направя кратка версия за децата, за учениците и ще я разпространят по всички наши български училища по света. Поканени сме от 4-5 страни в българските посолства да го показваме. Искам да го покажа в Чикаго, в най-голямата българска общност. Другото, което работя е по един голям проект. Работя го от 7-8-10 години, може би и повече за преноса на култура от Централна Азия в Европа, който по времето на Великото преселение на народите в продължение на 10-15 века ние пренасяме в Европа. Това е част от 12 сериен голям филмов проект, който подготвяме по книгата на арх. Слави Дончев. Това е един голям проект, който започнахме с Русия, Китай, Казахстан, подкрепен от ЮНЕСКО. Работата тръгна, имаше някакво финансиране, но нещата се забавиха. Много трудно се работи с Китай, защото тяхната история е да обслужва тях, докато нашата история се пише така, че да обслужва други”, с усмивка, но и с болка казва Акимов.
„Бай Слави казваше, че голямата трагедия на българската историография, на българската история е, че не се пише от историците, а от писателите. Този филм е първият и се надявам, имам уверение от „Дискавъри” и големи телевизии, разпространители, това да ни помогне. Това е кауза, защото хърватите направиха „Хърватските крале”, показаха го. Това ни отваря пред света, изключително нещо, вместо да продаваме „Под прикритие”, да продаваме нашата изключителна история, изключителна култура, която носим, а не ерзаци. Нашата телевизия се интересува не много, да не кажа уклончиво, деликатно. Но чужди телевизии се интересуват. Очакваме сериозна реакция. Вероятно накрая на месеца ще направим едно или две предварителни показвания. Пуснахме един трейлър, той върви добре. Действа шокиращо и интригуващо”, казва режисьорът.
Впрочем Николай Акимов, който сега е директор на Филмова студия „Време” е известен с игрални филми, както и като преводач. Негови са „Човек в космоса“, „Комитски времена“ и сериалът „Клиника на третия етаж“, както и „Малка нощна приказка“. Питаме го за ситуацията в българското кино. „Безумна е. Не съм вярвал, че може да се стигне до такова дъно. Това, което се опитвам да направя тук е да спася труда на всички тези хора, които с любов са правили тези филми, независимо какви са били филмите. Има изключителни ценни, стойностни филми, но това всичкото е правено с любов. Всичко е човешки труд по време на най-големия разцвет на студията /тогава Студия за научно - популярни и документални филми „Време” - б.а./, когато 320 души работят тука. Има уникални филми и това нещо можеше да бъде затрито, тотално затрито - да ги няма филмите. Затова се опитваме да спасим, каквото можем. И се опитваме да работим, въпреки че БНТ може да кандидатства за субсидия в Столична община и да печели субсидия, а е много трудно някъде Филмова студия „Време” да кандидатства, за да вземем субсидия… Едвам съществуваме, едвам. Имаме щастието, че част от сградата е приватизирана - някакви 15% и затова няма апетити за приватизация към нас. А ситуацията в българското кино е безумна”, повтаря Акимов.
„Всичко това, което се говори за нашите грандиозни успехи зад граница са ала - бала. За мен пълно ала - бала. Колко страхотни награди по света взима нашето кино, игрално кино, как се цени и т.н. Това са хората, които взимат субсидии, които трябва да оправдаят субсидиите със зрителски успех в чужбина, то няма такъв, то е фестивален успех. Това е! Бил съм на много фестивали, бил съм в жури на доста фестивали. Фестивалната политика навсякъде е фестивалът да си определя политиката, навсякъде има лобиране.
Фестивалите не са точен критерий за това, което съществува. Дори някъде да се вземе най-голяма награда… Ако нещо трябва да се променя, то трябва да се промени в цялата държава. Смятам, че няма реална оценка на това, което се прави, няма реална оценка на културата ни. Има някакъв вид технократизъм, което никак не ми харесва, не ме интересува. Мен ме интересува периодът на социализма - няма един филм, няма един сериал, който да покаже този период по някакъв начин да го видим, да го осмислим. Появиха се след партизанските филми, които ги гледахме години наред, няколко обратни филми, няма да им казвам имената, знаем ги тези хора, които бяха с обратен знак, което е глупости на търкалета. Няма реална оценка на този период и като няма реална оценка, ние вече 30 години този преход караме. Какво е това нещо?”, пита Николай Акимов.
Снимкa: Стефан Джамбазов
