Световно кино

Детето познава три измерения: дължина, ширина, височина. Възрастният човек опознава четвъртото измерение – време. После всеки разбира, че има пето, шесто, седмо, докато открием истината - дните се раждат в повторения, но характерът на деня никога не е един и същ. Ние живеем в настоящето, и докато осъзнаем същността му, осъзнатото се превръща в част от минало, в спомен. Да се наситиш на делника, да откриеш неповторимото в локалното, да дишаш въздуха на града и да си щастлив, че го преоткриваш във всеки сезон – това е поезия.

В рамките на деветото издание на фестивала Sofia MENAR зрителите отново ще пътешестват по света, благодарение на програмата „Кервансарай”, включваща четири премиерни заглавия, които ще отведат публиката до трудно достъпни места и мечтани дестинации.

Таджикски рок, узбекски обичаи и казахски епични битки в програмата на фестивала

„Скоростта е живот. Всичко преди или след това е само очакване“. Стив Маккуин

Тази година на Фестивала на българското игрално кино „Златна роза“ 2016, Димитър Николов получи наградата за най-добра мъжка роля за филма „Христо“ (реж. Григор Лефтеров и Тодор Мацанов), поделена с Иван Налбантов („Безбог“). На същия фестивал се представи и с два късометражни филма – „Дрехи“ (Веселин Бойдев) и „Преди да заспя“ (реж. Николай Тодоров).

Фестивалът Sofia MENAR ще стартира за девети път на 12-ти януари с избрана селекция от най-добрите заглавия от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка. До 29-ти януари в салоните на Дома на киното, Културен център G8, Евро синема, Чешки център и Гьоте институт ще бъдат показани над 50 премиери.

„Поетът Иван Пейчев. Един невероятен гладиатор“ - е документален портрет на забележителния български поет и драматург от втората половина на ХХ век в чест на 100-годишнината от рождението му.

„Цялото човешко дело изглежда и наистина се състои от това – всяка минута човек да доказва на себе си, че е човек, а не винтче!“ Фьодор Достоевски, „Записки от подземието“

Научните изследвания върху историята на Главно управление по въпросите на литературата и издателствата (Главлит) и неговата роля върху процесите в културния ни живот са твърде ограничени. Вероятно една от основните причини за това е относително скорошното решение за разкриване и свободен достъп до архивите на Главлит, като част от поверителния отдел на Централния държавен архив (ЦДА).