До настоящия момент в научните среди има само едно обстойно изследване на историята на Главлит направено от Весела Чичовска озаглавено “ГЛАВЛИТ (1952-1956) Изграждане на единна цензурна система в България”, публикувано в списание “Исторически преглед” през 1991 година. В него авторката разглежда и изследва цензурната институция в исторически контекст, като не се спира подробно върху отделни локални теми, като влиянието на Главлит върху киното например.
Главлит същества близо четири години (от края на 1952 до лятото на 1956 г), но за кратката си история „създадените от него принципи и контролни механизми” (1) формират единна цензурна система, „запазила действието си до края на 80-те години” (2) на миналия век, т. е повече от три десетилетия, след разформироването на институцията.
Началото е поставено със секретно постановление на Министерски съвет от 20 декември 1952 г (3). Два месеца преди това Политбюро на ЦК на БКП възлага на Енчо Стайков, Рубен Леви (Аврамов), Карло Луканов, Георги Михайлов и Георги Кумбелиев да изработят проект за „учредяване на централизирана цензурна институция, подобна на Главлит в Съветския съюз” (4). До този момент Съветският Главлит има вече зад гърба си 30-годишна история. Създаден на 6 юни 1922 година, основната му задача е да защитава политическите, идеологическите, военно-икономическите и културни интереси на Съветските страни, като осъществява предварителен и последващ контрол над издателската дейност в страната. (5) В мотивите за създаването на българския Главлит е записано следното: „(…) 4. Както богатият опит на Съветския съюз показва, ТАКЪВ СПЕЦИАЛЕН ОРГАН на държавата на пролетарската диктатура /а следователно и на държавата на народната демокрация/ е и трябва да бъде ГЛАВЛИТА – Главното управление по въпросите на литературата и издателствата. (6)
Окончателният вариант на Постановлението за създаването на Главлит е подготвен от министъра на вътрешните работи Георги Цанков, министъра на финансите Кирил Лазаров и Елена Гаврилова, бивш главен секретар на Комитета за наука изкуство и култура (КНИК), дясна ръка на Вълко Червенков, която логично по-късно става и началник на цензурната институция. Мисля е важно да се подчертае, че Главлит получава ранг на министерство, а началникът му присъства на заседанията на Министерски съвет, което дава да се разбере на каква йерархическа висота е поставена институцията още в самото началото. От кореспонденцията, с която се запознах, от изследванията на други автори, както и от функциите, и задачите, вписани в Постановлението за създаването на Главлит става ясно и категорично кой персонално поема прекия контрол, и пред кого лично се води отчетността – Председателя на Министерския съвет и Генерален секретар на ЦК на БКП Вълко Червeнков. По примера или по-точно по копие на Съветския, на Главлит са били възложени следните основни задачи: “Главното управление по въпросите на литературата и издателствата има за задача:
1. Да упражнява всички видове политидеологически, военен и икономически контрол над печата и печатните произведения, киното, радиоразпръскването, театрите, цирковете, библиотеките, музеите и всички културно-пропагандни средства и институти;
2. Да осуетява разгласяването на държавната тайна чрез печата и другите публикации и информации.” (7)
Веднага след приемането на Постановлението на българския Главлит у нас пристига заместник-началника на Главлит в СССР Виктор Катишев. С негова помощ е оформена структурата на цензурната институция, етапите от дейността, както и списък с въпросите, които представляват държавна тайна. Както отбелязва Весела Чичовска в своето изследване: „С това име (на Катишев, бел. моя) историята ни ще свързва въвеждането в България на най-ефикасните форми на сталински морален терор над интелектуалния труд, организираните погроми над огнищата на националното ни богатство (от Народната библиотека до селските читалища) и рязкото прекъсване на културния обмен и информация от страните извън съветския блок” (8)
Прави впечатление, че още в проекта киното фигурира като обект за цензурно наблюдение: „Централното управление на ГЛАВЛИТА би трябвало да има СЛЕДНИТЕ ОТДЕЛИ:
А. СПЕЦИАЛНИ:
а) Отдел „Обществено-политическа литература”;
б) Отдел „Естествознание, точни науки и техника”
б) ”Художествена литература”
г) „Детска литература и учебници”;
д) Произведения на изкуствата”, включая произведения на приложните изкуства;
е) Периодични издания / вестници, списания, бюлетини;
ж) Радио и кинематография;
з) Вносна литература и периодика;
е) Износ на отечествени печатни, художествени, графични” и други произведения, исторически, музейни, историко-архивни и други подобни ценности;
к) Отдел „библиотеки и музеи и книжните и архивни фондове при другите културно-просветни учреждения, институти, организации и дружества;
л) Отдел „справочна библиотека и справочен архив (с публични и поверителни подотдели).” (9)
В щатното проекто-разпределение на служителите на Главлит ясно е разписано, че се назначава и политредактор, чийто ресор е кинематографията. След като на 17 януари 1953 е приет и Правилникът за дейността на Главлит, Елена Гаврилова праща писмо до секретариата на ЦК на БКП (11), в което моли да бъде утвърден щата и бюджета на повереното й ведомство, съгласно приетото Постановление на Министерския съвет. В документа са посочени всички позиции и отдели на политредакторите. В заложените ресори никъде не се вписва кинематографията, нито театрите и цирковете сред обектите за наблюдение, и санкции.
В архивите открих документ, без обозначена дата, адресант и автор. Той съдържа над 50 въпроси и отговори, подредени по теми. От естеството на зададените въпроси мога да съдя, че това е въпросник, изпратен до ръководството на Главлит, защото повечето от тях са от неговата компетенция. Отговорите най-вероятно са написани лично или поне под наблюдението на началника на Главлит Елена Гаврилова, защото личи нейният стил, познат ми вече от десетките документи и кореспонденция, с които се запознах в процеса на работа.
В раздел „други” под номерация 29, 30 и 31 са зададени следните въпроси: „ 29. Кога „Главлит” преглежда филмите и от каква гледна точка прави там своите забележки, ако не са издържани в художествено отношение?
30. Сценарият подлежи ли на утвърждаване?
31. Къде работят политредакторите за филмите - /постоянни сътрудници ли са или се определят из свободните в момента сътрудници?” (10) Следват въпроси, свързани с надзора на Главлит върху българския театър, напр. – кой следи за репертоарния план, наблюдават ли се спектаклите в провинцията и пр. Документът продължава с избрани отговори на зададените въпроси. Отново в раздел „разни” в същата номерация са публикувани и отговорите, които касаят българската кинематография:
„ 29. Като правило у нас Главлит не контролира киното. От гледна точка на опазване на държавната тайна има значение да се контролира, но това може да извърши и самия Комитет за кинематография.
30 /Отговор няма/
31. /Отговор няма/” (11)
Видно от архива на Главлит, въпреки заложените в Постановлението и приетия впоследствие Правилник за работата на институцията, кинематографията не попада в полезрението на цензурния орган. Това не остава незабелязано. След почти година работа от създаването му, пропускът бива коригиран, като инициативата идва лично от началника на Главлит. В писмо от 20 октомври 1953 г, до Вълко Червенков, Елена Гаврилова пише: „ (…) Освен това, другарю Червенков, в постановлението на Министерски съвет, с което се учредява Главлит, е записано, че той има за задача „да упражнява всички видове политико-идеологически, военен и икономически контрол над печата и печатните произведения, киното, радиоразпръскването, театрите, цирковете, изобразителните изкуства, библиотеките.”
В практиката на съветския Главлит до този момент нямало установен контрол над художествената филмова продукция, над театрите, цирковете и изобразителните изкуства, и съветския другар (Виктор Владимирович Катишев – зам.-директор на Съветския Главлит, бел. моя) е на мнение и у нас в тези области Главлит да не се намесва със свой контрол, тъй като главна негова задача е контрола над печатните произведения. В Съветския съюз за тези отрасли на изкуството единствено следяло и отговаряло Министерството на културата”. (12)
Документ с дата 5 ноември 1953 г. , води до заключението, че вероятно е имало писмен или устен отговор/нареждане (за което няма наличен доказателствен материал), тъй като съдържа предложение за изменение на Постановлението за създаване на Главлит. В него се определят неговите функции, цели и задачи, както и конкретни области за надзор. То отново е адресирано лично до Вълко Червенков. В мотивите си Елена Гаврилова изтъква, че „от досегашния опит в работата на Главлит и особено, след проучването опита на Съветския Главлит, се оказва, че е необходимо да се внесат известни изменения и доуточнения в задачите, съдържанието на работата и структурата на Главлит, които са определени в цитираното по-горе Постановление на Министерски съвет и в Правилника на Главлит, утвърден също така от Министерския съвет с разпореждане 55 от 17 януари 1953 г. Най-важния пасаж, който интересува целите на проучването е частта, в която се променят области на надзор от страна на Главлит: „Изменят се точка 1 от Постановление П-984 от 20.12. 1952 година във връзка със създаването на ГЛАВЛИТ при Министерския съвет, както следва: Създава се при Министерския съвет Главно управление на въпросите на литературата и издателствата – Главлит – със свои органи в провинцията и пълномощници при издателствата, редакциите на ежедневниците и периодични издания, радиото и други културно-пропагандни институти;
Точка 2, буква а) от същото Постановление се изменя както следва:
А) да упражнява политидеологиески, военен и икономически контрол над печата и печатните произведения, радиоразпръскването, библиотеките, музеите, изложбите, фотоинформацията и кинохрониката;” (13)
В текста следват предложения за изменение на Правилника, както и на щатното разписание, и структурата на Главлит. Целите на изменението на Постановлението са да отпаднат от обхвата на надзора кинематографията, театъра и циркове. Има само едно допълнение и то е, че в полезрението на Главлит влиза кинохрониката, като част от пропагандния апарат на Народната власт. Предложените изменения са приети на 21 ноември със секретно Постановление на Министерски съвет и формирани като „Изменения и допълнения в задачите, съдържанието и работата и структурата на Главлит” (14)
До този момент в проучванията, които направих върху фонда на ГЛАВЛИТ няма реално съществуващи документи, които да доказват какъвто и да е цензурен контрол върху производството и разпространението на филми. От така изложените факти стигам до заключението, че тази задача не е била присъща на Главлит и както показват архивите, контролът остава изцяло на отдел “Агитация и пропаганда”, а по-късно и отдел „Изкуство и култура” към ЦК на БКП, както и на Комитета за кинематография.
*Доклад, изнесен на конференцията "Осми изкуствоведски четения", 18-21 май 2010, Институт за изследване на изкуствата (ИИИз), БАН
Бележки:
1. Чичовска, Весела. ГЛАВЛИТ (1952-1956). Изграждане на единна цензурна система в България. – Исторически преглед, 10 (1991), с. 38.
2. Пак там.
3. Постановление № 984 на МС от 20 декември 1952.
4. Чичовска, Весела. ГЛАВЛИТ (1952-1956). Изграждане на единна цензурна система в България. – Исторически преглед, 10 (1991), с. 48.
5. ЦДА, Фонд 112, опис 1, а.е. 30, л. 69.
6. ЦДА, Фонд 112, опис 1, а.е. 1, л. 2.
7. ЦДА, Фонд 112, опис 1, а.е. 5, л. 2.
8. Чичовска, Весела. ГЛАВЛИТ (1952-1956). Изграждане на единна цензурна система в България. – Исторически преглед, 10 (1991), с. 51.
9. ЦДА, Фонд 112, опис 1, а.е. 1, л. 8.
10. ЦДА, Фонд 112, опис 1, а.е. 34, л. 7.
11. ЦДА, Фонд 112, опис 1, а.е. 34, л. 22.
12. ЦДА, Фонд 112, опис 1, а.е. 35, л. 15.
13. ЦДА, Фонд 112, опис 1, а.е. 35, л. 19.
14. Постановление №760 на МС от 21 ноември 1953.
