Мнозина от нас (поколението навършили 30-40 години) имат “собственическо” отношение към Харисън Форд. Всяка негова поява на екрана провокира сантиментални чувства и спомени от детството. Той е Героят, изместил останалите (като майор Деянов, например). Вече над трийсет години играе герои, които ни вдъхновяват - наперени, смели, без излишни емоции, решителни във всяка една ситуация, които винаги са били пример за подражание.
Роден в Чикаго, в семейство на руска еврейка и ирландски католик, далеч от представата за Супермен или Рамбо, Харисън Форд навлиза в киното несигурно и дори безразлично. На двайсет и една годишна възраст се установява в Холивуд. Без пари, без илюзии, но с брачна халка на ръката. Работи като пазач на яхта, сервитьор в пицария, а свободното си време прекарва с младата си съпруга – ученическата любов Мери. От време на време отскача до кварталния театър, за да изиграе някоя малка роля. На едно от представленията е забелязан от директора по кастингите на филмовата компания Columbia. Следва обичайното прослушване и среща-разговор, но късметът не е на негова страна. На едно от многобройните прослушвания, един продуцент го “залива” със студена вода: “Ти никога няма да станеш звезда, момче. Липсва ти онази неуловима тръпка,която мигом отличава звездите и ги откроява от останалите.” Така Форд е принуден да си търси късмета на малкия екран. Следват епизодични роли в няколко сериала, но нищо сериозно и обнадеждаващо. През 1967 г. участва във филма “Luv” (реж. Клайф Донър), заедно с прочутия Джак Лемън, но отново с малка роля. За тези години на разочарование, актьорът споделя: “Боже, какви отвратителни години бяха! Неведнъж исках да зарежа всичко. Но какво друго зная, мислех си, какво друго умея?” Нуждата от пари го притиска и той не може да си позволи да бъде нехаен по отношение на семейството, още повече през 1969 г. се ражда първият му син. Таткото зарязва безрезултатните прослушвания и става дърводелец: “ Харесваше ми да се любувам на предмета, направен от самия мен, излязъл изпод ръцете ми. Това беше нещо много по- съществено, отколкото да чакам с месеци, за да зърна за броени секунди физиономията си на екрана.”
Влечението по актьорския занаят не стихва. Библиотеката, от която взима книги по дървообработване, се намира в непосредствена близост до едно от снимачните студия. Харисън все намира повод да побъбри със сътрудниците там, повечето от които са му клиенти. Сред тях е човекът, помогнал много за бъдещата му филмова кариера – Франсис Форд Копола. “Целият му кабинет съм го обзавел аз.”- с гордост си припомня Форд. По това време Копола е зает с продуцирането на първия филм на Джордж Лукас. За главните роли са избрани Рон Хауърд(бъдещия прочут режисьор) и Ричард Драйфус. На шега предлагат малка роля и на Харисън. Лукас е очарован от влечението му към автомобилите, а и “Американски графити” жъне небивал успех. Малко след това Копола му дава роля в “ Разговорът”. Следват изпълнения в телевизията. През 1975 г. е готов сценарият на “Междузвездни войни”. Търси се актьор за ролята на космическия пират Хан Соло. В началото Лукас се страхува, че Форд не пасва много като образ на авантюрист, но греши. Премиерата на филма е на 25 март 1977 г. и той печели повече от очакваното - 8 академични награди, а Форд прибира в джоба си 55 хил. долара. “Истина е обаче, че с ролята на Хан Соло спечелих много по-малко, отколкото с дърводелството”- споделя актьорът: “Така че в живота ми нищо не се промени. Ролята ми даде възможност да разширя дърводелската си работилница. Да се занимавам с дърводелство си оставаше най-голямата ми радост.” Милиони зрители симпатизират на Хан Соло. Той е герой за “звездоманите”. Времето на епизодичните роли е отминало (последната е в “Апокалипсис сега”) и Форд приема участия паралелно с играта в “Звездните войни”. Снима се в “The Frisco Kid” (1979 г. реж. Робърт Олдрич) и в култовия футуристичен филм на Ридли Скот “Ловец на хуманоиди” (“Блейд Рънър”).
Една случайност на съдбата превръща Харисън Форд в герой от ново поколение. Стачка на актьори забавя снимките на тв сериал, в който главната роля се изпълнява от Том Селек. Така последният не успява да се яви навреме на снимките на “Похитители на изчезналия кивот”. Спилбърг и Лукас спешно търсят заместник и се спират на Форд. Единственото условие е актьорът да се “отърси” от ролята на Хан Соло и да се вгледа внимателно в новия образ на Индиана Джоунс.
След успеха на звездната трилогия и приключенията на д-р Джоунс, Харисън става не само звезда, а и Герой за поколения наред. Следват нови роли, различни, но не по-малко впечатляващи: “Патриотични игри”, “Реална опасност”, “Беглецът”, роли на “отчаян свидетел” и “невинен до доказване на противното”. Някои критици го сравняват с обаятелния Хъмфри Богарт във филмите “Работещо момиче” и “Сабрина”.
След 2000 година Харисън Форд реши да промени героя в себе си и да се превъплъти в семеен мъж с “тъмно минало”. Компания му правеше Мишел Пфайфър, но резултатът беше повече от плачевен – на публиката така и не прие отрицателния имидж на Форд. Последваха още няколко роли в киното и извън него, като най-впечатляващата бе раздялата му с жена му и годежът с актрисата от сериала “Али Макбийл” Калиста Флокхарт, но най-запомнящи, като че ли си остават приказните му герои.
Ето защо се върна в STAR WARS: Силата се събужда.